Унгарските избиратели ще наказват социалистите
Геза Молнар
Унгарските избиратели изглежда се готвят да накажат настоящото социалистическо правителство на парламентарните избори през април с остър завой надясно, показват социологическите проучвания. Според най-новото допитване на „Сонда Ипсос“, консервативната опозиционна партия Фидес е фаворит за изборите на 11 април, с 58 на сто от гласовете. За разлика от нея Унгарската социалистическа партия вероятно ще получи едва 22 процента от вота, докато подкрепата за крайнодясната формация Йобик расте, достигайки 14 процента, което съвсем не е за пренебрегване.
Експертите смятат, че гласоподавателите държат социалистите отговорни за финансовия погром, довел Унгария до ръба на банкрута преди 16 месеца, поради което страната бе принудена да поиска спасителен заем от 20 милиарда евро от Международния валутен фонд, Европейския съюз и Световната банка. Избирателите са гневни и от драконовското затягане на коланите и съкращаване на разходите, предписани от правителството като условие за международната финансова помощ, точно когато строгите мерки започват да дават плод, отбелязват специалистите.
Унгария – член на Европейския съюз от 2004 г. със стремеж да се присъедини към еврозоната през 2014 г. – съумя да намали бюджетния си дефицит, който през 2006 г. достигаше 9,1 процента. Миналата година, дефицитът се равняваше на 3,9 на сто от брутния вътрешен продукт, което е съвсем близо до тавана от 3 процента, изискван от членовете на еврозоната. Националната валута – форинта – се стабилизира по отношение на еврото, а Будапеща твърди, че се наблюдават признаци за връщане на доверието на финансовите пазари. При все това настоящият премиер Гордон Байнаи наскоро заяви, че затягането на коланите ще трябва да продължи, независимо от това коя партия ще спечели изборите.
Всъщност правителството реши да не извърши последното плащане по отпуснатия от МВФ заем с аргумента, че сега държавата е в състояние да се самофинансира чрез пазарите. „Унгария се нуждае от еврото възможно най-скоро“, заяви Байнаи в края на януари, прогнозирайки, че страната би могла да приеме единната валута „през следващите четири години“. Но при 11-процентна безработица, населението все още изпитва болезнения ефект на кризата, изправено пред високи данъци, намаляващите държавни субсидии и премахването на пенсионните добавки.
Обаятелният водач на Фидес Виктор Орбан, който от 1998 до 2002 г. бе министър-председател на страната, даде големи обещания: да се създадат един милион работни места в идните 10 години и „значително“ да се намаляване на подоходния данък в опит за съживяване на икономиката, която миналата година се сви с 6,2 процента и вероятно ще се свие с още 0,3 на сто през тази. Орбан обаче досега не успява да обясни как очаква да върне икономиката към растеж. Лидерите на Фидес намекнаха, че дефицитът може отново да нарасне до 7 процента, ако партията спази президборните си обещания. Това обаче едва ли ще бъде допуснато от МВФ, или от финансовите пазари. И Унгария ще види как надеждите й за присъединяване към еврозоната се отлагат за далечното бъдеще. Някои наблюдатели съзират сходства между спасяването на Унгария на косъм от фалита през 2008 г. и сегашната криза в Гърция.
На срещата на върха на ЕС в Брюксел миналата седмица премиерът Байнаи заяви, че европейското мото „всички за един“ ще гарантира солидарността на съюза с Гърция, точно така, както Унгария получи подкрепата на ЕС преди 16 месеца. Наред с това, реципрочният принцип „всички за един“ означава, че отделните страни също трябва да напишат домашното си в полза на Евросъюза, отбеляза Байнаи. Той призова Атина „да приложи същите болезнени мерки“, които е трябвало да преживее Унгария. Унгарският министър на финансите Петер Оско заяви, че Унгария „не може да бъде сравнявана с Гърция, тъй като Унгария е довела до край трудния процес на стабилизация, докато в Гърция той тепърва предстои“.
По БТА