Гръцката криза плаши балканските съседи

Икономистите се опасяват, че гръцката финансова криза ще има ефекта на доминото в балканските съседи и ще продължи да се отразява на региона в средносрочен и дългосрочен план. Гърция е важен инвеститор във всички югоизточни страни. „Всички компании, които развиват бизнес с Гърция, ще почувстват кризата. Те са взаимосвързани по различни начини и тази атмосфера ще даде отражения, но все още е твърде рано да се каже точно до каква степен“, каза Абдулменаф Беджети, икономически анализатор и бивш министър на развитието на Македония.

Икономическият експерт в Македония Сам Вакнин е убеден, че равнището на инвестиции от страна на Гърция ще намалее и че хората ще загубят работата си. За Македония – страна с безработица от над 30 процента, гръцката криза може да се окаже особено опасна. Въпреки политическото напрежение между двете страни заради спора за името, през последните години в Македония са инвестирали 280 гръцки компании.

Същевременно работещите в Гърция имигранти, особено от Албания, вероятно ще бъдат засегнати от кризата. Хубавото в случая е, че те като цяло работят в селското стопанство и туризма – сектори, върху които икономическата рецесия се отрази в по-малка степен. „За момента няма драстичен спад на средствата, които имигрантите изпращат у дома“, посочва Владимир Глигоров от Института по икономика във Виена.

Вакнин от своя страна предупреждава, че балканските страни ще продължат да търпят последиците от социалните протести в Гърция – границите с България и с Македония вече бяха нееднократно блокирани от гневни работници. Въпреки това анализаторите смятат, че най-лошият ефект от гръцката криза за нейните съседи вероятно ще се отнася до планираните инвестиции. „Те няма да бъдат осъществени, а банките ще задържат парите за вътрешни нужди“, коментира Глигоров. Той обаче допълва, че гръцките инвеститори вероятно няма да се откажат от инвестициите, които вече имат на Балканите.

Има опасения и във връзка с финансовата стабилност. Ако гръцките банки загубят устойчивостта си, кредитните дейности в Югоизточна Европа ще бъдат изложени на риск. В Македония, Албания, България, Румъния и Сърбия, гръцките банки предоставят над 10 процента от заемите. България, Румъния и Сърбия изглеждат най-уязвими по отношение на банковите отношения, а в България и Сърбия те се припокриват и с търговските връзки, сочи проучване на „Барклис кепитъл“.

Инвеститорската банка обаче не очаква Югоизточна Европа да се сблъска с „криза на узото“, подобна на „мексиканската криза на текилата“, засегнала Латинска Америка през 1994 г. Владимир Глигоров споделя това мнение: „Банките са важен сектор от гръцките инвестиции и влиянието върху техните инвестиции на Балканите зависи от това доколко банките в Гърция ще бъдат засегнати от кризата. Очевидно те ще трябва да финансират вътрешната икономика и това ще намали възможностите им да дават кредити на Балканите“, посочва той. За момента няма голямо търсене на кредити в Македония, Сърбия или България, допълва Глигоров.

За България и Румъния могат да възникнат проблеми, тъй като те искат бързо да се присъединят към еврозоната. Гръцката криза може да има негативно въздействие върху тази цел заради съмненията на страните от еврозоната във финансовата дисциплина на двете страни кандидатки.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.