Румънски чиновници предлагат данък върху Биг мак

За гражданите на бившата комунистическа Румъния Биг мак и газираните напитки означаваха много повече от храна: това беше кулинарният пътепоказател от свободния и капиталистически Запад, знак, че и те най-накрая са пристигнали. Но модерността изисква нещо различно днес: балканската страна е на път да се присъедини към разумния към здравето 21 век, като предлага въвеждането на такси върху бургерите, пържените картофи, газираните напитки и други храни от типа „фаст фууд“ с високо съдържание на мазнини и захар.

„Трябва да се научим наново как да се храним“, казва представителят на здравното министерство Адриан Стреину Черчел. Министерството посочва, че в ярък контраст спрямо ситуацията по време на комунизма, половината от 22-милионното население на Румъния са с наднормено тегло, а примерите за затлъстяване са се удвоили сред 10-годишните деца.

Официалните представители не казаха как ще бъдат прилагани високите такси. Но Черчел казва, че властите очакват да съберат до 1 милиард евро нови приходи към очакваните 16 милиарда евро приходи през 2010 г.

Ако планът проработи, Румъния ще се присъедини и дори ще изпревари други страни, борещи се с мазните храни и търсещи начини да насърчат избора при храненето. Тайван също наскоро въведе такса върху храните „фаст фууд“, а Дания и Австрия обявиха за нелегални запушващите артериите транс-мазнини. Великобритания, Норвегия и Швеция забраниха рекламите на вредни храни по телевизията в опрелени интервали на деня, а Норвегия отдавна облага захарта и шоколада.

В Съединените щати първата дама Мишел Обама този месец постави началото на обществената кампания „Нека се движим“, която е насочена към борбата с наднорменото тегло при децата, а Ню Йорк и Калифорния отидоха още по-далеч в законовата офанзива, като забраниха транс-мазнините. Но американците като цяло са възприемани като по-малко склонни от европейците да позволяват на правителството да диктува хранителните им навици.

Критиците на румънското предложение твърдят, че правителството трябва по-скоро да обучава, отколкото да таксува, особено по време на рецесия. Някои критикуват и плановете на правителството да освободи пиците и дюнерите и други ястия с потенциално високо съдържание на мазници от таксата, като твърдят, че изключенията показват, че това е такса „MacFat“, насочена срещу определени западни вериги за бързо хранене, а не нещо, което наистина е предназначено да помогне на обществеността.

По време на отхвърления през 1989 г. комунистически режим нямаше вериги за бързо хранене. В годините, които последваха, страната беше толкова бедна, че там, както и в цяла Източна Европа, западните „фаст фууд“ бяха смятани за лукс. Когато те пристигнаха в средата на 90-те години, ресторантите МакДоналдс и Кей Еф Си бяха много добре приети и постепенно станаха по-достъпни и по-популярни от местните аналози. През 2007 г. Румъния се присъедини към Европейския съюз.

Румънското здравно министерство анализира хранителния състав на около 40 000 храни и напитки през последните седмици, за да реши кое точно да бъде таксувано, преди законът да бъде изпратен в парламента следващия месец. Но понеже румънците обичат и традиционната си храна, но и „фаст фууд“ като дюнерите, вероятно ще има обществен протест, ако всички тези храни бъдат обложени с такса, казва специалистът по хранене Георге Менчиникопски.

Експерти предупредиха, че е погрешно всички видове „фаст фууд“ да бъдат определяни като „лоша храна“, а всичко, което се готви вкъщи – като „здравословна храна“. Например традиционното румънско ястие зелеви сарми със сметанов сос, последвано от поръсен с орехи бухнал кекс за десерт, е малко вероятно да бъде включен в която и да е диета. „Опасно е да се използват обобщаващи изрази“, казва Менчиникопски, отбелязвайки, че различните съставки и начинът на готвене могат да превърнат едно ястие от здравословно в ужасно.

Румънците харчат 40-50 процента от приходите си за храна, върху която вече е приложено ДДС от 19 процента. Новата такса върху „фаст фууд“, ако бъде приета, може да принуди хората да плащат още 20 процента върху тези продукти, казват експерти от хранителната промишленост, което ще бъде удар за средния румънец, който печели около 1500 леи месечно или 360 евро. Макар някои да казват, че таксата може да има положителен ефект върху хранителните навици на хората, други твърдят, че тя е просто нов начин за изстискване на данъкоплатеца и може да доведе дори до по-лоши хранителни навици.

Михай Вишан, който оглавява съюза на румънските производители на храни, казва, че контрабандното внасяне на алкохол е нараснало, след като правителството е въвело такси върху алкохола, а контрабандата на цигарите се е увеличила след повишаването на таксите върху тютюна. „Месото ще бъде купувано от нелицензирани кланици и ще бъде продавано на дребни производители“, казва Вишан.

Експертът по хранене от Световната здравна организация Тим Армстронг също заяви, че макар организацията да препоръчва на страните да помислят за въвеждането на такива такси, за да се подобрят хранителните навици, те може да се окажат в действителност наказание за бедните, защото е по-вероятно те да ядат такива продукти, отколкото заможните.

По БТА