България и Румъния – мост, който разделя

Вълко Червенков открива през 1954 г. Моста на дружбата, единствения, който и днес свързва България и Румъния. Снимка: архив

Румъния и България, които се присъединиха заедно към Европейския съюз през 2007 г., продължават да бъдат разделяни от остарели стереотипи, а връзките между Букурещ и София са не само незадоволителни, а на практика липсват. България и Румъния, които едновременно се присъединиха към ЕС през 2007 г., имат обща история и срещат някои сходни пречки в откриването на правилния път, за да настигнат онези страни, които са давани като пример в новото европейско семейство.

В края на януари, по време на официалното си посещение в Германия, българският премиер Бойко Борисов открито призна, че страната му не е била готова през 2007 г. да се присъедини към ЕС. Румънските политици също говорят сега за неподготвеността на страната си за присъединяването към ЕС преди три години. Борисов помоли германската си колега Ангела Меркел да не сравнява страната му със съседите й, когато става въпрос за влизане в еврозоната, като ясно намекна за сериозните икономически проблеми на Румъния през миналата година.

От своя страна румънският икономист Илие Шербанеску заяви, че по отношение на еврото България не превъзхожда Румъния в нито една категория и че българските власти не могат да се похвалят с икономическите си постижения, тъй като след кризата през 1997 г. и установяването на валутен борд, „всички икономически решения, засягащи България, се вземат от десетима банкери от Цюрих“.

Сред общите проблеми на двете страни, който Западна Европа забелязва, са политическата и икономическа некомпетентност, нехайството към сериозните обществени проблеми, нежеланието за прилагане на ключови реформи, както и широкоразпространената корупция. В случая на България има още един „бонус“: организираната престъпност. Все пак би било глупаво да твърдим, че Румъния няма организирана престъпност. Европейските доклади не подчертават румънската организирана престъпност като проблем, защото Букурещ, за разлика от София, не напомня за гангстерския рай от 30-те години – Чикаго.

В първата половина на отминалото десетилетие Румъния изглежда тази, която дърпа България назад в предприсъединителния процес. Румъния тогава все още се възстановява от тежък икономически колапс, а България вече е преживяла своя оздравителен процес след финансовия и политически срив през 1996 г. Без методите на преговори и контактите на Симеон Сакскобургготски не само България, но и Румъния нямаше да завърши успешно преговорите за присъединяване към ЕС.

През ноември 2004 г. румънският журналист Джордже Бухнич беше арестуван от българските власти на Дунав-мост за това, че снимал със скрита камера контрабандна дейност в безмитен магазин. Вместо напредък на похвални инициативи като строежа на втори мост на река Дунав, който да засили и заздрави българо-румънското бизнес сътрудничество, таксите, прилагани на единствения съществуващ мост, отново нажежиха отношенията.

Румънските власти демонстрираха параноята си от времето на Секуритате, като арестуваха българския финансов съветник Стамен Станчев за икономически шпионаж през 2006 г., а по-късно задържаха Петър Зикулов за военен шпионаж и продажба на военни тайни. Румънската православна църква през пролетта на 2009 г.  реши да ограничи духовната независимост на българите, живеещи в Румъния, като ги лиши от своя собствена църква със служби на собствения език и от собствен свещенослужител.

Корените на конфликта между България и Румъния се простират далеч назад в историята, стигайки до Крайовската спогодба, Балканските войни или заместването на кирилицата в Румъния с азбука, отразяваща „латинския произход“ на румънците. Въпреки сухопътната граница, връзката между двете страни се символизира от стоманен мост (наричан някога „Мост на дружбата“) над Дунав, изграден през 50-те години с помощта на съветски специалисти, изпратени от Сталин. Това е още един стереотип от времето на комунистическата епоха, който отчаяно се нуждае от детрониране.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.