Ангел Тодоров, бивш служител на ДАНС: България има нужда от Пиратска партия
Цифровите права са значими за голяма част от обществото, казва един от съ-учредителите на българската Пиратска партия
През 2006 година в Швеция е основана първата Пиратска партия, която се бори за свободен достъп до информация и защита на гражданските права и личните свободи. Три години по-късно тя е на трето място по членска маса в Швеция и успява да вкара депутат в Европарламента на изборите през 2009 г. Сред причините за бързото й популяризиране е съдебният процес срещу собствениците на торент-тракера „The Pirate Bay”, възбудил широко обществено недоволство в страната. По примера на шведите в страни от Европа и света се формират подобни партии, а през 2007 година се появява и Пиратски интернационал. В момента в процес на учредяване е и българска Пиратска партия, която ще има свои делегати на срещата на интернационала през април.
E-vestnik се срещна с един от нейните съ-учредители – Ангел Тодоров. Той е на 28 години, завършил е академията на МВР, специалност Национална сигурност, учил е право и финанси. За кратко е работил в НСС (сегашния ДАНС) и във външното разузнаване, но понастоящем се занимава с развитие на медии в Интернет.
– Как се стигна до идеята за учредяване на пиратска партия в България?
– У младите хора, а аз се имам за такъв, чувството за справедливост е силно развито. Огромният натиск в световен мащаб е крайно несправедлив. Евродепутатът Кристиян Енгстрьом (представител на шведската Пиратска партия в Европарламента – б. а.) обясняваше на много места, че ние не сме „пирати”, под „ние” разбирам всички хора ползващи Интернет, никога не сме се имали за такива, но така ни наричат. Това е една кампания от САЩ от десетина година под лозунга „Пиратството ограбва”, която вече стана популярна и в България. Наливат се милиарди това да е така в съзнанието на хората и оттам тръгва и името на партията. То няма нищо общо с пиратството. В българския Наказателен кодекс това не можеш да го срещнеш. Навсякъде се говори за „пиратство”, но в нито един юридически документ в България тази дума не присъства. Присъства пиратството в сомалийския смисъл на думата. Лично аз лека-полека взех да навлизам в средите на Интернет-обществото. Развитието на медии в Интернет предполага едно познаване на психологията на потребителите. В един момент осъзнах, че нещо не е наред. Особено като взеха да натискат да прокарат в България Закона за електронните съобщения… Опитите да бъде прокаран в тоя му вид са от три години и накрая успяха.
– В крайна сметка какво приеха?
– В крайна сметка приеха първоначалния вариант на закона, неприемливия за нас. Като направиха някои много козметични промени. Смениха термина „интерфейс” с „входно-изходни програмни продукти за мониторинг” (цитирам свободно). Което си е същото. Имаше един документ в старата редакция на закона, че всички оператори и провайдери се задължават да предоставят трафични данни в срок до два часа след поискване от МВР. В момента този срок е удължен на 72 часа. Но е добавена една алинея отдолу, че този срок може да бъде скъсяван по решение на министъра на вътрешните работи или на главния секретар. Аз съм работил в тези среди – всяко едно разрешение за достъп до СРС-та или в случая трафични данни минава през подписа на главния секретар или на министъра.
– Реално погледнато е абсолютно същото?
– Да, абсолютно същото. Успяхме да се преборим, това поне е един вид победа – опитаха се да вкарат в една от редакциите член 172а от Наказателния кодекс, който третира нерегламентирано ползване на защитени продукти, предмет на авторското и интелектуалното право. По този начин изравниха т. нар. „пиратство” според тях с тероризма и тежките престъпления, чисто юридически. Махнаха го впоследствие, но това е пирова победа по простата причина, че самият закон е крайно некоректен, такъв закон е безсмислен.
– Срещу кои други точки от закона възразявате?
– Ние възразяваме срещу философията на закона, а тя е, че всеки потребител на комуникационни услуги и на Интернет като комуникационна услуга, е едва ли не престъпник. Самата му философия е такава, че ти трябва да доказваш невинност. Което е безумно в една демократична държава. Това е един механизъм за злоупотреба с личните данни и с личния живот на хората. Тъй като той предоставя безкрайно големи възможности за злоупотреба с цел политически, икономически, и други такива частни интереси да бъдат защитавани по този начин. А няма да допринесат за по-добрата работа на органите на реда. Сигурен съм, че тези злоупотреби тепърва ще са предмет на разговор между нас и вас….
– Според теб има ли нужда от пиратска партия в България?
– Общественият интерес по темата го доказва. Определено цифровите права като част от нашата идеология са значими за голяма част от обществото. Те се пренебрегват от националните политически партии, парламентарно представените такива, това е факт. И явно има нужда от политически субект с по-прогресивен начин на мислене. Който да има реални корени в обществото по някои въпроси. По мои впечатления повечето съвременни партии нямат реални корени в обществото. Те са едни архаични субекти, базирани на едни специфични политически теории отпреди 100-150 години, говоря за ляво-дясно-център. В съвременния свят, особено в контекста на големите политико-икономически съюзи като ЕС, подобно разделение е абсолютно безсмислено и безпредметно. Хората вече не ги интересува това, те живеят в един друг свят, свят на мрежово общество, където са важни достъпът до информация и култура, това почва да измества капиталовите отношения, и аз и вие, въобще не ни интересува каква е икономическата теория, която управлява държавата, мен ме интересува тя да работи добре, да се чувствам добре като гражданин, да бъда защитен и т.н. Това е важно за хората.
– Мислиш ли, че такава партия има място в страна като България, където процентът на ползващите Интернет и изобщо на домакинствата, които имат компютър, е сравнително малък?
– Процентът на ползващите Интернет в България е 25% грубо, което като абсолютна стойност е половината от гласувалите на предните избори.Така че мисля, че е повече от достатъчно. А от друга страна в Швеция пиратската партия е трета политическа сила по членска маса. Тази година са парламентарните избори там, лично аз, а и други колеги очакват подобен резултат в парламента. Ние сме млад политически субект, имаме голямо бъдеще по ред причини. Едната от тях е, че ние решаваме реални проблеми на една голяма част от обществото, потреблението на Интернет ще нараства, обменът на информация в Интернет ще нараства по същата причина. Така че, ако продължава тоя репресивен начин на работа на праводържателите и дори на държавата в определени отношения, ще има нужда някой да защитава правата на хората в тоя спектър. Във Франция беше приет един безобразен закон миналия май. Тоя закон падна в Конституционния съд, два месеца по-късно го отмениха. Октомври отново го префасонираха, пак го приеха, в момента пак е в Конституционния съд, но беше обнародван този път…
– За какво точно става въпрос в закона?
– Най-общо казано този закон задължава доставчиците на Интернет да цензурират целия трафик на своите потребители под формата на филтриране на съдържанието с цел установяване дали вие ползвате или не продукти, предмет на авторското и интелектуалното право. Тотална цензура на целия трафик. Включително, ако ви заловят, че го правите, може да ви бъде отказан достъп до Интернет – повече нямате право да ползвате Интернет въз основа на този закон.
В петък имаше среща в Министерство на културата, на която зам.-министър Дерелиев беше инициатор. Имаше представители на организацията на праводържателите в България, основно музика, филми, софтуер, представители на няколко големи доставчика на Интернет, от гражданското общество представители на „Електронна граница” и аз като представител на инициативния комитет за създаване на Пиратска партия в България. Поискаха подобно законодателно решение в България – като довод приетия закон във Франция, пропуснаха момента с Конституционния съд и някои други неща, много нагло се държаха, аз останах с впечатление, че мачът е изсвирен. Такъв закон се подготвя в България. За това ще излезем с прес-съобщение, че сме категорично против, обясняваме защо, кратко и ясно. По тази тема трябва да има обществен дебат. На срещата не бяха поканени журналисти. Общото впечатление беше, че е така малко под сурдинка – да се срещнем, да се разберем и да свършим една хубава работа.
– Искат да мине тихомълком, както неведнъж се е случвало с други закони?
– А той специално ще е изключително проблематичен за самите доставчици на Интернет. Те се изказаха умерено против. Защото те са доставчик на услуга, те не могат да бъдат пъдари. Вече е извън самата им същност като юридически субект. Освен това то е свързано с много разходи за тях – трябва да създадат огромни изчислителни центрове, тая информация трябва да бъде проверявана, отделно кой ще носи отговорността, когато станат грешки? И въобще как така един частноправен субект получава достъп до личните данни и кореспонденцията на хиляди и милиони хора? Кой отговаря за това нещо всъщност? Как така някой ще ми чете мейлите? Реално, ще има тази възможност.
– Каква е причината да се стига до идеи за подобни закони – некомпетентност или евентуални интереси?
– Не мога да преценя. Те тези инициативи не са български, тъй като проблемът с авторските права и въобще с всички законови институти, пораждащи частни монополи като патенти, други интелектуални права и т. н., те са наднационални в голямата си същност. Първо, защото самите споразумения по тях често са наднационални и второ, защото отдавна са монополизирали достатъчно много структури. Такива са фармацевтичните компании, компаниите за авторски права, големите филмови гиганти, музикални и т.н.Така че тези инициативи идват оттам. Защо – сложен въпрос. Аз отказвам да повярвам, че те са некомпетентни, отказвам да повярвам, че имат грешни съветници, че не са наясно с реалността. Защо го правят, питайте тях. Това, което се опитват да постигнат, е безсмислено от технологична гледна точка, тъй като в съвременните торент клиенти, ако те са им най-големият проблем, както твърдят, те поддържат криптирана връзка много отдавна, голямата част от тях, реално дори да го въведат, това няма да спре потока на информация. Всички филтри, които въведат, ще бъдат заобиколени от Интернет обществото. Просто и в момента има съществуващ механизъм, с който да го направят.
– Имате ли изготвена програма?
– Естествено, имаме проекто-програма, продължаваме да работим по нея. Използваме програмата на шведската пиратска партия, която е залегнала и в програмата на пиратския интернационал, през април ще има конференция, на която и България е поканена (доказахме, че сме в процедура и до края на март ще бъдем учредени). В проектопрограмата влизат трите основни принципа на пиратската партия в света, те са простички. Първият принцип е защита на всички граждански права, включително и тези, свързани със свободен достъп до култура и информация. Една от основните цели на пиратската партия е създаване на информационно общество, в което достъпът до култура и информация е неограничен за всеки един човек. Вторият принцип е ревизия на съществуващите закони за авторското право. Като естествено всеки автор трябва да бъде припознат като такъв и да бъде възмезден за дейността си, но ние твърдим, че в момента законодателната база не е работеща. И трето, искаме да опонираме на всички законови институти, пораждащи частни монополи. За нас частен монопол не е приемлив в нито една област. В това число визираме и патентите. Този вид интелектуални права реално убиват хора всеки ден – 20 хиляди деца на ден умират от лечими болести по цял свят, причина за това е, че компаниите, които държат патенти за производство на съответните медикаменти, не ги предлагат в съответните държави, тъй като е преценено, че цената, която може да си позволи местното население там, не е приемлива за самата компания. Дори често имат печалба, но е толкова малка, че не си струва. Това не е коректно.
– Значи, когато си говорим за пиратска партия, нещата отиват отвъд Интернет?
– Отдавна не говорим само за това. Говорим за някакви изконни, човешки, ако щеш, ценности, забравени вследствие на определени фактори, които са развили обществото на Западния свят през последните десетилетия. И вече определена част от обществото започва да се усеща, че нещо не е наред и трябва да бъдат коригирани някои неща.
– Какви хора членуват в Пиратската партия до момента?
– Най-разнообразни. Като почнеш от съвсем логичните компютърни специалисти, програмисти и администратори, минеш през хора, занимаващи се с бизнес, търговия или служители, оттам през университетски преподаватели, държавни служители,автори, продуценти. Всякакви хора.
– Какво се надявате да постигнете в по-далечно бъдеще?
– Надяваме се в обществен план в най-близко бъдеще да постигнем Интернет да стане безплатен за всеки български гражданин, считаме, че това е жизнено важно за формиране на информационно общество. Интернет е нещо изключително важно, той не е просто медия, в същия момент не е просто средство за комуникация. Той е цял един свят, няма как да стартираш наравно в живота с другите, ако нямаш достъп до този свят. Искаме и да вкараме цялата българска култура онлайн, това е наша голяма цел, всички театри, опери, исторически забележителности. Естествено, промени в Закона за електронните съобщения, промени в Наказателния кодекс, но това са по-специфични неща. Чисто политически искаме на следващите парламентарни избори да сме парламентарно представени. Надяваме се сегашното правителство да ограничи опитите да монополизира политиката, с тия бариери процентни, чрез някои други действия и да позволи на едни млади европейски партии да заемат своето достойно място в българския парламент.