Райчев и д-р Михайлов: Защо комисия не попита Борисов какво е правил с Алексей Петров?

Какво казаха в предаването „Отпечатъци” за „политическия октопод”

Андрей Райчев и д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

Мира Баджева: През седмицата казахте, г-н Райчев, в интервю за „24 часа”, че акцията „Октопод” се разказва като криминале, а всъщност трябва да бъде прочетена като политическа история. В същото време медиите бяха пълни с политически обяснения и оправдания – от страна на бивши премиери и един настоящ, на бивши и настоящи вътрешни министри, депутати, ексшефове на служби… Какво не ви достигна в този политически прочит?

Андрей Райчев: Тя е и криминална история – аз не отричам това. И МВР, и съдът трябва да си свършат работата по въпроса плащан ли е ДДС, бит ли е едикой си, отнети ли са му акциите и т.н. Но нещата, с които се занимава публиката, наред с този криминален аспект имат и много ясен политически аспект. Този човек (Алексей Петров – бел.ред.) е взаимодействал пряко с трима министър-председатели и няма сила, която да поиска обяснение от тези трима министър-председатели в рамките на задачите, които са им поставили. Не може следственият орган да викне Иван Костов и да го пита: какво знаете вие за този агент Алексей. Или да попитат Станишев: участвал ли си в рекет – ами явно не е участвал. Нещо повече, има явно, пред очите ни протекло взаимодействие между  сегашния министър-председател и г-н Алексей Петров – там някаква папка се носеше, влезе се, излезе се… И кой да го пита? Това не е рекет, това не е криминално, а е политическо взаимодействие. Отсъства, казвам аз, субектът, който може да проведе политическо разследване. Което не значи да ги вкараме в затвора, а да научим какво е станало.

М.Б. В какъв смисъл отсъства? Къде може да бъде намерен този субект – в рамките на парламентарна анкета?

А.Р. Само в парламента. Помислете за какви дреболии сме правили парламентарни комисии – за какво ли не, от глупости до фалшиви работи. А тук никой не подхвърля идеята, че парламентът трябва да излъчи комисия, която да повика министър-председателя и да го попита: „Извинявайте, г-н премиер, какво беше това?”
На кого друг ще отговори премиерът, на МВР? Че МВР е, първо, под негово ръководство и, второ, няма и какво толкова да го попита. Ние не го обвиняваме, че е откраднал нещо, но там има политически аспект, който е абсолютно неясен, играе се игра „Тука има, тука нема”, разсейват ни с фирми, които той е рекетирал. Сигурно ги е рекетирал, дано да докажат, впрочем дано не докажат – защото може пък да е невинен човекът, – но политическият аспект ни е напълно закрит.

Водещата на отпечатъци Мира Баджева. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

М.Б. Тоест вие казвате, че трябва да има парламентарна анкета, не го казвате сега за първи път, и тази парламентарна анкетна комисия трябва да провери всичките връзки през тия 13 години назад – не само с настоящия премиер?

А.Р. Аз не казвам, че парламентът трябва да замени следствието или съда, но то трябва да пита какво прави този човек „наш агент”, български агент. Кой го внедри, къде и с какви задачи го внедри – някакви слухове текат? И най-вече: „За какво си говорихте в кабинета на премиер-министъра?”

М.Б. Вие, д-р Михайлов, бяхте депутат в миналия парламент. Защо депутатите с такава неохота реагират сега на този вид искания?

Николай Михайлов:
Аз съм напълно съгласен с констатацията на г-н Райчев, че такъв субект, който да анкетира политическия аспект на тази правоохранителна драма, на този сюжет за „Октопода” наистина няма. Но много се съмнявам, че една парламентарна комисия, като знам как се конституира, може да свърши работа. Тя може да изиграе театъра на парламентарно ниво и, давайки им тази идея, вие им давате в някакъв смисъл шанс. Защото нищо не рискуват наистина. Ще се съберат там, ще дойде Борисов, ще каже, примерно, „шменти капели”, ще избухне някакъв смях, едно-друго, Цецка Цачева ще модерира… И ще приключи.

М.Б. Там трябва и други да разказват обаче – и Иван Костов, и Сергей Станишев…

Н.М. Да направят някаква публична изповед?! Че тя в историята на християнската църква е закрита някъде през четвърти век, та ще се случи в българския парламент! Няма да стане.
Аз си мисля, че този сюжет с „Октопода” представлява една много интересна история. Ще си послужа с метафора  – история за сиамски близнаци, залепени за гърба: единият Петров, другият Борисов. Операцията трябва да ги раздели и единият да отлети в миналото, а другият – в бъдещето. Това ще се нарече и ще увенчае по-точно тези, които извършват операцията, правоохранителен триумф. Само че той е някакъв компромис, даже гавра. Тъкмо защото няма субект, който да извърши независимо анкетиране на това, което занимава публиката. Публиката се занимава със шансовете на България да декриминализира страната, политическата действителност и да я проясни по някакъв начин, който може да даде като резултат усещане за възможност и справедливост – това е много важно. Това, което става в момента, има характера на една конструкция, на етюд за една игра, която ще трябва да бъде въприета като много сериозно и рисково действие. Аз мисля, че думата „октопод” е крайно преувеличена и безвкусно измислена. И ако тя бъде анализирана, ще се окаже, че не съотвества на никаква специалност.

Андрей Райчев. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

А.Р. Сигурно в 90 процента е вярно това, което г-н Михайлов казва, но няма лошо в това, което прават – за да има страх Божи у политиците. Истина е, че и операцията „Октопод” и операция „Наглите” са хубаво нещо, добре е за страната, но тук имаме два различни предмета. Кой е главният проблем на България? Главният проблем на България е, че населението ненавижда елита си. Смята ги за лъжци и крадци.

М.Б.
Но и елитът много е допринесъл за това…

А.Р. Да, но като оправдание на елита искам да кажа на хората, че този елит като цяло си свърши работата и вкара България където трябва – в Европа. Има пазарна икономика, има демокрация, т.е. главните ястия, които държавата поръча като в ресторант, бяха доставени и сервирани на масата. Бяха доставени, но на прекомерно висока цена. И има сега две неща. Едното е да възстановим доверието на хората към някаква следваща, бъдеща власт, което може да стане само така – те трябва да треперят, че като направят някой гаф, може би ще бъдат разследвани. Това за първи път се случва и е много хубаво. Второто, по-генералното и по-трудното, е това, което каза г-н Михайлов – отлитане в миналото. Аз немисля че българите ще се съгласят да затворят страниците на прехода, без да се прочетат те. Това няма да се случи.

М.Б. Ние точно това наблюдаваме сега – започват да се четат едни затворени книги, които никой не си и мислеше, че ще се върнем обратно да четем.

Андрей Райчев. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

А.Р. Ще трябва да се чете.

М.Б.
Как?

А.Р.
Сега ще ви кажа защо. По-важен е въпросът „Защо?”

М.Б. За мен е не по-малко важен въпросът „Как?”

А.Р.
Ако си отговорим на въпроса „Защо?”, винаги по-лесно ще си отговорим на въпроса „Как?”. Това са като въпросите – „Какво да се прави?” и „Кой е виновен?”. Това са двата въпроса на всяка класическа революция.
И така, защо трябва да ги прочетем. В повърхностната история на прехода се разказва така: понеже искахме да влезем в Европа, бяхме комунистическа страна, хората много обедняха, но си изгладувахме влизането. Оттук, ако е вярна тази история, която грубо скицирах, то щом забогатеем, хората трябва да станат добре. Тоест ако е вярно, че, щом сме обеднели, сме зле, то, ако забогатеем, трябва да станем добре. Но не се наблюдава (такова нещо – бел.ред.). И не само в България. България и произвежда повече отколкото при Тодор Живков, и хората средно вече 60-70% (от тях – бел.ред.) живеят много по-добре отколкото при Живков, но се чувстват много по-зле. Защото не е истината в обедняването.

М.Б. А къде е истината?

А.Р.
В декласацията. Значи, ние имаме промяна в класовото положение на тези хора. От средна класа милиони хора се оказаха долна класа – и те, и децата им, и внуците им. Бяха лишени от собственост.

М.Б.
Но какво общо има това с Октопода и това, което си говорим в момента?

А.Р. Ще ви кажа – по тази причина народът никога няма да прости. Защото от положение „равен с другите” са го вкарали в положение и в перспектива „неравен завинаги”. Това няма да бъде простено. И книгата трябва да се прочете – това е отговора на „защо”, а за „как” е много лесно. Ето, например, взимам предложението на президента Първанов да се отворят и икономическите досиета.

М.Б.
Ама къде се пазят тия икономически досиета? Как може да се разбере кой какъв е бил и какво е направил…

А.Р.
Веднага ще ви кажа – ето аз никога не съм бил, не съм и, надявам се, никога няма да бъда депутат. Но ето един закон как би изглеждал на първо четене, който веднага отваря всичко. Примерно, комисията Кушлев. Ако имаш присъда за каквото и да било, дори и за ПТП-нарушение, присъда, комисията проверява имуществото ти и, ако то стърчи над данъците, които си платил, ти го прибира. Ето това трябва да се направи с всички, които са били депутати, министри, зам.-министри. Да им се провери имуществото.

М.Б.
А то като че ли няма „подставени лица”, например?

А.Р.
Вие ми казвате, че се проверява трудно. Аз ви казвам, че, ако сериозно се заемат, ще го проверяват добре.

Д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“


Н.М.
Аз съм много скептичен, че може да се инвентаризира това, което се случи през тия 20 години. Пито-платено – това истината по въпроса.

А.Р.
Извинявайте, само е пито. Не е платено. Тепърва ще се плаща.

Н.М.
Пито, ядено, платено – всичко каквото си помислим. Аз си мисля, че драмата произтича не от това, че има неравенство. Макар че неравенството никога не може да се усвои от един значителен процент от хората, особено в тези географски ширини. Не, аз си мисля, че проблемът е в това, че всички социални очевидности са разнебитени. Тук няма консенсус да се живее в общност с ясни правила, ние не можем да институционализираме живота си. Защото това предполага някакъв регламент, определен ред и убеждение, че той трябва да се спазва. Това е блато, в което сега е хвърлен камък, наречен правоохранителен „Октопод”. Много добре. Защото всяко разклащане стабилността на блатото е добре дошло. Ще изкочат някакви животинки – на брега дори, ще станат лесна плячка да им се потърси някаква сметка. Но алигаторите са на корем върху топлата тиня. Никой и никога не е възможно да ги разбута – това не е възможно чисто структурно, ако ще говорим сериозно.

М.Б.
Това, което аз виждам, е, че алигаторите се размърдват тогава, когато се опитват да влезнат в политиката. Тоест всеки, който стои в зоната на криминалното, далече, зад прожекторите, успява да седи встрани.

Н.М.
Това са подозрения около Алексей Петров, който вероятно сбърка – някакси не изчисли – и се опита да напредне в сфера, която не е резервирана за него.

Д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

А.Р. Струва ми се, че в много красивия анализ, който направи г-н Михайлов, той стигна до същината и след това се отклони от нея. Той каза абсолютно точно: разбити са консенсусите. До преди края на прехода ние живеехме в няколко ясни консенсуса и най-важният беше европейският консенсус, който ни даваше две неща. Първо, консенсусът ни даваше бъдеще. Защото ще влизаме в Европа, търпяхме тези ужаси, но това бе един илюзорен консенсус. И второто, по-важно – кой беше носител на този консенсус? Това е, което д-р Михайлов пропуска – елитът. И то целият. „За” влизане в Европа бяха червените, центристите и сините. Практически съвсем дребни части крайни леви и крайни десни бяха „против”. Елитът беше носител на консенсуса. Вие казвате – разбит е консенсусът сега. По-точното изречение е, че елитът не носи консенсуси вече. Но има консенсус. Той е извън-елитен. И консенсусът касае елита – консенсусът е: „те са гадове”.
Щом има консенсус, има потенциал за общо действие и има два варианта да стане това. Или части от елита, за сметка на други части от елита, ще ги хвърлят на кучетата – което аз разказах и което пред очите ни става. И според мен това ще се окажат Бойко Борисов, ако успее, Георги Първанов – почти със сигурност, Меглена Кунева, която се връща и т.н. Ще имаме ново набиране на елит, който именно ще пожертва тези предишните. Или ще стане взрив. Защото има анти-елитен консенсус на нацията и няма нужда да убеждаваш никой българин, че „те са гадове”.

М.Б. Не разбирам какво смятате, че ще последва от това?

А.Р.
Преструктуриране на политическото пространство.

М.Б.
По някакъв революционен начин или…?

А.Р. Да се надяваме, че не – ние виждаме в Гърция сега как изглежда революционният начин.

Н.М. За да върна комплимента – това, което чухме, е красива рационална конструкция, професионална и сигурно ще трябва да се съгласим с нея. Само че аз смятам, че тя страда от дефекта да бъде утопична. Ще видим, че никой от елита, независимо от анти-елитния консенсус отдолу, няма да бъде пожертван.

Андрей Райчев. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“

А.Р. Аз не вярвам в това. Хайде на бас!

Н.М. Добре.

М.Б. Нека само да чуя кой какво твърди, че да ви го припомня след това.

А.Р.
Аз смятам, че следващият елит ще вземе властта през анти-елитни действия и част от „преходния” елит ще бъде пожертван.

М.Б. Имате предвид чрез стачки, бунтове, протести?

А.Р.
Не, не. Дори г-н Яне Янев, който не е станал част от властта, до този момент гради цялата си харизма върху анти-елитни послания. Ще спечели този, който успее да стане елит чрез анти-елитно поведение.

М.Б.
Най-типичният представител на това поведение е Волен Сидеров. Предполагам не му предричате той да вземе властта?

Н.М. Ако бъдат пожертвани г-н Янев, Алексей Петров, г-н Цветанов, земеделският министър при Станишев, евентуално Емилия Масларова – някакви хора от този мащаб – това няма да потвърди вашата теза.

А.Р. Не, не – това ще е демонстрация само. Прав сте.

Д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана, „Отпечатъци“


Н.М.
На сцената ще останат следните хора, защото с вас стоим тук в нещо като облог: Иван Костов, Бойко Борисов – ако ще се говори за ротация на елита, това име на всяка цена трябва да бъде споменато в контекста на ревизията. Меглена Кунева даде заявка да се сражава за президентския пост. Но нищо няма да се случи на елитарно ниво, много големите фигури, парадигматичните фигури на прехода останат тук. Няма сила, няма субект, който да ревизира персонално персоналиите.

А.Р. Обратно на г-н Михайлов аз смятам, че има субект и той се казва българския народ, чиято ненавист към тези хора е толкова силна, че… Знаете ли, вижте въздуха в тази стая – нали той е спокоен? Няма вятър. Всяка от молекулите, тоест частиците, които съставят този въздух се движи с триста метра в секунда. Причината да не чувстваме това чудовищно движение е, че те се блъскат помежду си, те не са синхронизирани. Ако и който синхронизира това движение, а това ще бъдат следващите политици, това ще помете за секунди всичко.

Н.М.
Знаете ли защо няма да стане? Защото народната енергия, този анти-елитен протест, това напрежение да се ревизира тази несправедливост и да бъде отхвърлена, тази енергия е мобилизирана от Борисов.

А.Р. На този етап.

Н.М. На другия етап няма да бъде Меглена Кунева. Борисов е тук, на сцената – не за да извърши тази операция, която той не е квалифициран да извърши по условие, доколкото принадлежи на същия този преход, на нейната подземна част. Следователно Борисов е тук, за да извърши тази гигантска симулация, в рамките на която всички ключови фигури остават. Отиват си тези, които представляват опашка на Октопода…

М.Б. Татяна Дончева и Велислава Дърева огласиха тази теза, според която „едни мутри се бият с други мутри”. Това казва донякъде и д-р Михайлов, а вие какво мислите, г-н Райчев?

А.Р.
Аз имам категорично възражение. Вземете състава на Народното събрание. Запитайте се от колко време съществуват партиите на хората, избрани днес в състава на Народното събрание. Отговорът е следният: повече от половината от сегашните депутати са членове на партии, които нямат и 5 години съществуване. Това ще се ускорява.
Не си представяйте българите само като жертви. Да, те са жертви. Но по време на прехода действаше стабилизиращият мит и той съдържаше в себе си истинско обещание. Да, Европа си я представяхме като живо същество, което ни гледа, праща ни послания, следи, наблюдава – комично, наивно някак, предстявяхме си като някакъв елф. Но в този мит имаше една вярна съставка – България се оказа част от Запада. България влезе в клуба на богатите и красивите.

М.Б.
Но за наше нещастие дойде кризата и развали всичко, цялата магия…

А.Р. Затова ви казвам, че мит няма, не може да има. Сега има опити с глупости, с дреболии – абсолютно съм съгласен – да се залъже народния гняв. И несъмнено едно от тях е да кажеш – министър Масларова ще я съдим. И мислиш, че лъжеш някого. Ама аланкоолу, тук не става дума за министър Масларова, тук става въпрос какво стана с Младежкия дом в мойто село. Къде е?
…Това, което казвам, е, че определени лидери са обречени за сметка на други свои колеги, също лидери, които ще станат лидери за сметка на техния политически живот. Част от лидерите на прехода, малцина, ще потопят мнозина. И това е събдата на всеки човек, заел се с реформа.
Има два начина обществото да се промени, както нашето – революционен и реформаторски. У нас имаме ясен реформаторски път, но всички лидери на всяка реформа трябва да знаят, че са обречени. И ще ви дам пример – най-големият реформатор на 20-ти век се казва Михаил  Горбачов. Успехът на реформата му води до неговото потъване. В България най-големият реформатор се казва Андрей Луканов. Помислете къде е той сега. Значи няма никакъв начин да си бил лидер на прехода – с две три изключения, които ще наблюдаваме – и да не потънеш. Това е реформата.

Н.М. Кои ще бъдат изключенията?

А.Р. Който победи. Който успее.

Н.М. А кой ще победи и кой ще успее?

А.Р.
Който е опазил имиджа си, че не е крал.

Н.М. А кой е опазил имиджа си?

А.Р.
За г-жа Меглена Кунева, например, подозрения няма.

Н.М. Но тя не е лидер на прехода, г-н Райчев.

А.Р. Но е елемент все пак от нейната история.

М.Б. А според вас, д-р Михайлов, кой ще успее?

Н.М. Аз си мисля и пак ще повторя, че фигури, които ще останат и няма да слязат от сцената, докато не решат да слязат от тази сцена, са Иван Костов и Бойко Борисов, който е строил своята дивизия да пее акапелно „Кен ли” – това прави неговата правителствена гарнитура. Този „Октопод” също е една бурна манифестация на правоохранителна некомпетентност. Тази обаче правоохранителна инициатива има гореща подкрепа, защото изобразява на сцената тъкмо този анти-елитен бяс и представлява някаква емоционална подкрепа за хората. Следователно, на сцената ще се извърши не ревизия по същество, а ревизия символична, странична и ритуална. Това знаят Бойко Борисов, който има нагон, и Иван Костов който има разсъдък да изчисли какви са шансовете на нагона и какво този нагон стопанисва като национален електорат. Тези двама души ще извършат ревизията в кавички.

М.Б. А можете ли да си представите в какви роли ще извършат „ревизията”?

Н.М. Ами ето, говори се, че Костов ще остане председател на комисията за контрол на ДАНС. Че ще бъде ревизирано изискването за ротация. Той ще стопанисва информацията – с други думи, погреба от тайни. Тези неща, които питат малко или повече инфлирали лидери като Яне Янев – какво се е случвало по време на последните управления – ще бъде табуирано. Това няма да излезе през ДАНС никога и през този архив от следи.

М.Б.
Само че има и други архиви, паралелни – говорят, може да излязат и други неща…

Н.М.
Ще се погрижат. Това е въпрос на оперативна политика, която наистина е много професионално овладяна от единия от тези двамата.

М.Б.
Г-н Райчев, понеже се върнахме към неразкритите неща и истините, които едва ли някога ще излязат. Вие казахте още нещо през седмицата, което никой не подхвана – за самоубийството на Ахмед Емин, някогашния шеф на кабинета на Ахмед Доган, че може би е бил свързан с ДАНС.

А.Р. Аз три пъти го казах в публичното пространство, да повторим и за зрителите, които не са разбрали. Това са слухове, които вървят по града. Има твърдение за Ахмед Емин, който разигра цялата нация със своето самоубийство, че това всъщност е било опит за убийство. И във всички случаи слухът е, че той е бил агент на ДАНС. Вярно, че отначало никой не го подхвана, но после в текст на г-жа Валерия Велева във вестник „Труд”, прочетох преди няколко дни цитат на Ахмед Доган, който казва същото, макар и по-меко. Специално й се обадих да я питам, защото мислех, че това е текст на г-н Доган, който съм проспал. Тя ми каза, че цитатът е от непубликувано досега нейно интервю с Доган. Имайте предвид, че ако говорим за „кутията на Пандора”, това е центърът на „кутията на Пандора” – турците и разработването на ДПС. И ако отнякъде ще дойде политическият край на г-н Костов, той ще е свързан точно с това.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.