Доган папа раци, а те зимуват където им позволят

Иво Инджев

Неотдавна с интерес видях и чух от телевизионния екран разказа на главния редактор на в. “ 168 часа” Николай Пенчев за мъките на българските папараци в опитите си да се сдобият със снимка на “знаменитост”. Освен че спомена за попадението с часовника на пловдивския Дядо Николай, проблеснал на ръката му на литургия с всичкия си лукс за около 20 000 евро ( за което писах в друга статия), колегата отдели най-много обяснения на “трудния” до невъзможност обект Ахмед Доган. За да бъде издебнат на яхтата си в устието на Камчия край черноморския бряг фотографите се борели …2 години.

Припомних си това във връзка с поредната игра на криеница сред добре охранявания лукс на върхушката на ДПС, събрана от Доган в курорта Боровец на инструктаж.

Екип на „Стандарт“ успял да премине през КПП на входа и да стигне до „Боровец Хилс“. Двама охранители, облечени в черно и с надписи СОТ на гърба, пазели навън рахата на ДПС депутатите на входа на петзвездния хотел.
„Тук нищо не функционира, забранено е влизането“, веднага побързали да отпратят те екипа. Обяснили, че вътре няма семинар на ДПС. И повикали полицейска джипка, която ескортирала екипа ни до КПП.
„Боровец Хилс“ еедин от любимите хотели на лидера на ДПС Ахмед Доган. Той дори е посрещнал новата 2010 г. там. Тогава Сокола покарал моторна шейна. Запознати обясниха, че и сега за него имало подготвена една, ако реши да пори заснежените писти на Боровец.
„Когато Доган е в хотела, обича да ползва турския хамам, тепидариума и билковите парни бани“, каза пред „Стандарт“ дама от обслужващия персонал. Тепидариум е топло помещение, част от римската баня. Подгрява се през пода и стените, които са облицовани с керамика, и температурата е по-умерена – плюс 37 градуса. ( Vesti.bg)

Не само “Стандарт”, но дори и “Труд”, допускан иначе дори в самия сарай на Доган в Бояна, не успял да проникне в крепостта на лукса. Интересно, какво ли имат да крият тези съзаклятници, чиято официално заявена цел беше формулирана така:
“Глобални, регионални и национални измерения на кризата – стратегии и развитие”.

Нима това е някаква партийна тайна, която трябва да бъде охранявана по описания по-горе начин? Или искат да ни кажат, че само те знаят някаква чудодейна формула за излизане от глобалната криза, но няма да я кажат на останалата част от света, за да могат да изпълзят от спа центровете върху руините от икономическото земетресение и да кажат доволно: “видяхте ли, без нас сте за никъде, хайде пак да ви поуправляваме малко”!

А обяснението за мъката на българските папараци е простичко, то е пред очите ни. На Запад папараците гонят предимно звездите, богаташите. Политиците там, макар също да не обичат да им ровят в живота, знаят, че грубата демонстрация на презрение към обществения интерес и прозрачността в действията им, им е забранена от самата логика на същия този обществен договор, сключен чрез изборите, по силата на който обитават върховете на държавата.

В Белия дом ( с извинение за американския пример) се организират туристически посещения. Там държат да се види, че няма какво да крият и дори отдавна са минали мярката в демонстрацията на скромност – всеки , които е поглеждал обстановката вътре е забелязал, че с протрити килими и мебели домакините искат да внушат, че не пилеят за лукс парите на данъкоплатците. Лицемерно, или не, но е факт.

У нас проблемът на папараците идва от това, че трябва да се борят не само с охранители на самозабравили се политици, но и от самия факт, че истинските звезди на българската публичност са всъщност политиците, които обаче налагат забрана върху тази публичност. А и самата държава ги охранява – нали разбрахте, полицейска патрулка се притичва “на помощ” да откара журналистическите натрапници от хотела, заварден само за върхушката на Доган.

Политици = богаташи, така е у нас както се вижда от разкошния живот на хора, като Доган, който предизвикателно ни заяви, че имал право и летяща чия да си купи и че с нищо не бил по-долу от бизнесмените.

Как ще е по-долу, по-горе е : чак навръх Рила командва парада и раздава порциите в парцелираното ни публично пространство.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.