Сложна коалиция се задава и в Ирак, антиамериканци печелят позиции
Политическото движение на най-известния антиамерикански духовник в Ирак се очертава като основен съперник на управляващите на парламентарните избори в неделя, създавайки възможност следващият министър-председател да бъде открито враждебен към САЩ и приятелски настроен към Иран.
Ако министър-председателят стане човек, открито лоялен към Муктада Садр, той би могъл да настоява американската армия да ускори графика си за изтегляне и да представлява заплаха за бъдещото военно и икономическо сътрудничество между САЩ и Ирак.
Подобен избор също могъл да подкопае и усилията за помирение между религиозните групи в Ирак, където все още са пресни спомените за жестоката война на верска основа между шиитската милиция на Садр и сунитските екстремисти.
САЩ гледат на изборите на 7 март като на ключова стъпка към укрепване на младата демокрация в Ирак. Широко разпространено е мнението, че най-много места ще спечели съюзът на министър-председателя Нури ал Малики, имащ зад гърба си ресурсите на властта. Но позициите на Ал Малики пострадаха след поредицата ужасяващи бомбени нападения в центъра на Багдад, които показаха неадекватността на иракските сили за сигурност. Липсата на забележимо подобрение на основните услуги и твърденията за корупция още повече подкопаха шансовете му. Коалицията на Ал Малики е изправена пред тежко предизвикателство в лицето на съпернически шиитски блок – религиозно ориентираният Иракски национален съюз. Основните партньори в този блок са Висшият ислямски иракски съвет (ВИИС) и садристите. Ако Иракският национален съюз се окаже най-големият блок в 325-местния парламент и ако садристите спечелят повече места от ВИИС, това би поставило пламенният духовник в силна позиция при определянето на следващия министър-председател. Активисти на ВИИС дискретно признават, че садристите вероятно ще се окажат най-големият победител в блока и ще лишат партията им от възможността да си осигури министър-председателския пост. Те казват, че Иран, който има голямо влияние сред висшите шиитски кръгове в Ирак, залага на садристите с надеждата, че ще са на проирански позиции в новото правителство. Висш член на ВИИС, пожелал анонимност заради деликатността на темата, каза, че партията ще се опита да попречи на садристите да спечелят надмощие, като си осигури подкрепата на по-малките групи в коалицията.
Представители на предвожданата от шиити коалиция на Ал Малики „Върховенство на закона“ също признаха, че садристите ще се представят добре на вота. Главният говорител на Садр Салах ал Обейди каза за Асошиейтед прес, че според предвижданията им Иракският национален съюз ще спечели 70-80 места в новото законодателно събрание. Той заяви, че от тях най-малко 35 ще бъдат за садристите. Тъй като в Ирак няма надеждни социологически проучвания, може да се смята, че прогнозите на самите садристи са прекалено оптимистични. Но таза или иначе през последната година движението е в подем. Откакто Садр се очерта като влиятелна фигура по време на кулминацията на насилието в Ирак, в политическата му съдба се редуват възходи и падения. Той изчезна от политическата авансцена, след като през 2007 г. замина за Иран, а САЩ започнаха да увеличават войските си и удариха по неговите милиции и по сунитските бунтовници. Но напоследък той изглежда започва да действа като политик и сменя милициите си с мрежа от низови организации, които работят за социално подпомагане на хората. Движението му се представи доста добре на местните избори миналата година и увеличава подкрепата си в Багдад и в главните шиитски райони в южната част на страната. Възходът му до голяма степен е свързан с предоставяните от него социални, здравни и образователни услуги и с неуморните му призиви за изтегляне на американците – възгледи, които отразяват настроенията на бедните в голямата си част шиити, които смятат, че проблемите им се коренят в американското присъствие. Министър-председател садрист или някой, върху когото движението има влияние, вероятно би призовал за по-бързо изтегляне на силите на САЩ, които според сегашния график трябва да си тръгнат до края на следващата година. Правителство, ръководено от садрист, също така би могло да бъде заплаха за напредъка към национално помирение след годините на убийства и отвличания, извършени главно от Армията на Махди – милициите на Садр, които години наред се биеха с войските на САЩ в бедните шиитски квартали на Багдад и в градовете от Юга.
Такова развитие на събитията също така би било удар за стремежа на САЩ за създаване на демокрация от западен тип в региона, тъй като садристите вероятно биха подкрепили строго тълкуване на ислямското учение. Самият Муктада Садр вярва в доктрината, че право да управлява има най-ученият духовник. Тази доктрина е в основата на управлението на духовенството в съседен Иран. Поддръжниците на Садр не коментират дали имат конкретен кандидат за министър-председателския пост, а е много малка вероятността пламенният духовник да заеме длъжността. Садр, който учи в Иран през последните две години, предпочита да проповядва и се знае, че се стреми към висш пост в шиитската религиозна йерархия. Но Садр, чиито привърженици години наред се биеха срещу силите на САЩ, преди да бъдат разбити след поредица от офанзиви, би могъл грижливо да подбере кандидата за поста или поне да се окаже човека, от когото зависи определянето на министър-председателя, ако поддръжниците му спечелят достатъчно места в новия парламент.
Близкият сътрудник на Ал Малики Сами ал Аскари постави под въпрос способността на садристите да изградят следизборна коалиция с главния кюрдски блок в страната, което е необходимо при раздробената политическа сцена в Ирак, тъй като не се очаква нито един блок да спечели самостоятелно достатъчно гласове, че да претендира за категорично мнозинство.
Очаква се кюрдското и сунитското малцинство в Ирак да спечелят достатъчно места и това да им позволи да бъдат ключови партньори в ръководено от шиити правителство. В подобна позиция е и светският съюз начело с бившия министър-председател Ияд Алауи.
Друг сътрудник на Ал Малики – Али ал Адиб – каза, че садристите вероятно ще излъчат кандидат извън своите редици, за да си осигурят подкрепата на останалите блокове. Двамата сътрудници заявиха, че изборната победа за коалицията между ВИИС и садристите съвсем не е сигурна.
Сред имената, споменавани от служители на ВИИС и в средите на садристите, са някогашният фаворит на Пентагона Ахмад Чалаби и бившият министър-председател Ибрахим ал Джафари.
Много сунити са отвратени от Чалаби, защото смятат че е отслабил позициите им, когато беше председател на комисията, отнела на хиляди хора правото да кандидатстват за длъжности в цивилните държавни институции и във въоръжените сили заради подозрения във връзки с режима на Саддам Хюсеин.
Мандатът на Ал Джафари като министър-председател през 2005 и 2006 г. беше белязан от най-сериозното насилие в Ирак. Мнозина смятат, че той си е затварял очите пред избиването на сунити.
И двамата политици са известни с близостта си с Иран.
По БТА