Чалаби – приятелят на САЩ, който играе против тях на изборите в Ирак
Ахмад Чалаби, някогашният любимец на Пентагона, чиито неверни разузнавателни данни за оръжия за масово поразяване подготвиха почвата за войната в Ирак, бе светски политик, готвен от американските си поддръжници за заместник на Саддам Хюсеин.
След като изпадна в немилост пред американците, възпитаникът на Техническия университет в Масачузетс се преоткрива. Сега той е главен кандидат на съюз, воден от подкрепяна от Иран шиитска религиозна партия.
65-годишният Чалаби засили авторитета си сред шиитите с кампания срещу бившите привърженици на Саддам от позицията на председател на комисия, която забрани на близо 500 кандидати, свързани с отстранената от власт партия Баас, да участват в изборите на 7 март.
Този ход разгневи сунитското арабско малцинство в Ирак и изложи на опасност американските усилия да представят парламентарния вот като шанс за помирение между съперничещите ислямски секти след години на насилие.
„Иракският народ отстрани Саддам, но сега партията Баас се опитва отново да излезе на политическата сцена въпреки текстовете в конституцията, които й налагат забрана“, каза Чалаби в обръщение в неделя към близо 200 племенни лидери и други шиити на предизборен митинг в северен Багдад.
Това е изпитание за способността му да се адаптира и за влиянието на религията в иракската политика след епохата на Саддам, въпреки отрицателните реакции срещу религиозните партии в местните избори миналата година. Чалаби обедини сили с движението на антиамериканския духовник Муктада Садр и с Висшия ислямски иракски съвет в коалиция, наречена Иракски национален съюз.
Това поражда възможността той да бъде издигнат като компромисен кандидат за премиер, ако съюзът спечели най-много места в новия 325-членен парламент. Той би бил малко вероятен избор, но садристите могат да се спрат на Чалаби, тъй като е по-способен да осигури подкрепата на други групи, които да се присъединят към коалиционно правителство.
Отдавна известен като елитарна личност, загубила връзката с иракчаните след десетилетия, прекарани в изгнание, Чалаби се стремеше да събере повече подкрепа, като се опитваше да се хареса на обикновените хора, често пъти подбирайки именно поддръжниците на Садр, които са предимно бедни шиити, съставляващи мнозинството от населението в Багдад и южен Ирак.
В най-новата си политическа ориентация, Чалаби редовно се изявяваше в общественото пространство по важни шиитски религиозни поводи. Той се появяваше облечен в траур на церемонии, посветени на мъченическата смърт на имам Хусейн от седми век – един от най-почитаните светци в шиитския клон на исляма – на които участниците плачат и се самобичуват, за да изразят скръбта си.
„Молете се за Пророка Мохамед и семейството на Мохамед“. Така започна Чалаби речта си в неделя, използвайки фраза, по-често употребявана от шиитски духовници, отколкото от образован в САЩ политик, облечен в черен бизнескостюм с тъмночервена вратовръзка. Тълпата хареса това и високо изрецитира молитва.
Той раздаваше също с пълна лекота предизборни обещания: от работа, евтини жилища, по-добро образование и борба срещу корупцията до прозрачно управление. От широкия кръг теми Чалаби побърза да засегне и най-продължително акцентира върху възстановяването на работа на иракчани, уволнени по времето на Саддам Хюсеин заради политически убеждения или принадлежност към някое течение в исляма. Това е друга любима тема на шиитските гласоподаватели.
„Той е стара лисица“, каза за Чалаби Казим ал Мукдадай, политически анализатор, който изнася лекции по политически науки в Багдадския университет. „Мисли единствено за личната си слава“.
Чалаби се отдалечи доста от това, което беше в навечерието на водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. Тогава поддръжниците му от Пентагона виждаха в него възможен заместник на Саддам. Разузнавателните данни, които той предостави за оръжията за масово унищожение на Саддам, предоставиха на правителството на Буш причина да завладеят Ирак. Той бе поканен да присъства лично на обръщението за Състоянието на съюза на президента Буш през 2004 г. След като не бяха намерени оръжия за масово унищожение, отношенията бързо се влошиха. Американците издигнаха шиита Ияд Алауи на премиерския пост, когато официално обявиха края на окупацията на Ирак през юни 2004 г. През същата година американците обвиниха Чалаби, че предава на Иран американски военни тайни.
По-късно многото години, през които Чалаби е бил извън Ирак – той напуска страната през 50-те години и живее предимно в САЩ и Великобритания – започнаха да пречат на политическата му кариера, тъй като той не се ползваше с истинска народна подкрепа. Това означаваше унизителен разгром в първите избори след епохата на Саддам за пълномандатен парламент през декември 2005 г.
По БТА