Избори в Ирак: Не си измивайте ръцете

Американски войници в Ирак. Снимка: багнюз

Седем години след като американците завладяха Ирак и свалиха от власт Саддам Хюсеин, се задават две значителни събития: парламентарни избори на 7 март и обещаното изтегляне до края на август на всички американски бойни подразделения. Въпреки това някои правителства в света, най-вече това на Барак Обама, изглежда са насочили вниманието си другаде. Ирак вече е вчерашна история. Това е огромна грешка. Страната е разрушена, до голяма степен заради погрешните преценки на Америка и западните й съюзници. Тя напредва колебливо и все още се нуждае от външна помощ. Освен това е от жизненоважно значение за стабилността на региона. Мисията по никакъв начин не е приключила.

Ирак е далеч по-малко опасен, отколкото бе преди три години, когато американците предотвратиха избухване на гражданска война с масирано струпване на войски в последната минута. Откакто американските войски се изтеглиха в лагери извън градовете, жертвите им рязко спаднаха. Но кръвопролитията в Ирак не спират. Всеки месец по няколкостотин иракчани продължават да умират от насилствена смърт по политически причини – повече, между другото, отколкото в Афганистан. Националистическият бунт в Ирак отслабна, но Ал Каида все още всеки месец извършва кървави атентати. Кризисни моменти, особено по „взривоопасната разделителна линия“ между арабите и кюрдите, заплашват мира. В Багдад бизнесът не върви нормално, освен за фирми, които могат да си позволят собствени системи за защита от бомби.

ИРАК ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ФУНКЦИОНИРАЩА СТРАНА

Периодът преди изборите е противоречив. Въпреки недостатъците си изборите трябва честно да отразят желанието на народа. Това все още е рядкост в арабския свят и е повод за празнуване. Преди няколко месеца се появиха надежди, че укрепват междурелигиозни партии, привлекателни както за сунитите, така и за шитското мнозинство. Но през януари няколкостотин кандидати бяха изключени заради предполагаемото им членство в партията на Саддам Баас – евтин задкулисен трик, който нямаше как да не разгневи сунитското малцинство в Ирак. Въпреки че водещите сунитски кандидати и техните партии устояха на изкушението да призоват за бойкот, забраната тласна много кандидати обратно към грозната междуверска борба.

Надеждата е, че всяко новото правителство, за съставянето на което вероятно ще са нужни няколко месеца, ще трябва да потърси съюзници сред другите партии в политическия спектър. Твърде невероятно е някоя изборна коалиция да спечели мнозинство от места. Поне един от съюзите, за който се прогнозира, че ще се представи добре, има светски и похвално несектантски характер . А както и преди кюрдите, чиято автономия е един от малкото истински успехи на американската инвазия, вероятно ще дърпат конците.

Въпреки това Ирак все още е дълбоко разединен. Няма нито един лидер или партия, които да наистина да се радват на лоялността на всички религиозни движения и етноси. Кюрдите и арабите все още трябва да се съобразяват с аспирациите си и да отхвърлят перспективата за насилие, за да постигнат целите си. Иракските институции са слаби и корумпирани. Министерствата се управляват като партийни феодални владения. Обществените услуги като електроснабдяването са в отчайващо положение. Десетки хиляди професионалисти, които избягаха от страната, все още не са се върнали. Така че е твърде рано за външните хора, които причиниха голяма част от мизерията, да се втурват към изхода. Ако иракчаните поискат някои или всички те да останат, Обама трябва да отвърне положително. Американски войници на важни места продължават да поддържат баланса между съперничещи си групи.

Американският президент има някаква семантична вратичка: преди той говореше, че в Ирак след август може да останат „остатъчни войски“ от най-много 50 000 съветници и инструктори. „Споразумението за статута на силите“, подписано от иракското правителство и президента Буш преди да изтече мандатът му предвижда всички американски войски, независимо дали са „бойни“ или не, да напуснат страната до края на следващата година. Това също може да бъде смислово извъртяно и разширено. Само ако избрано от самите иракчани правителство поиска всички чужди войски да напуснат незабавно, те трябва да го направят. Все пак Ирак е суверенна страна.

И накрая, на иракчаните им се пада задачата да си изградят държава, а това е нещо повече от страна. За съжаление, те все още почти с нищо не показват, че правят това. Ако следващото правителство не разкъса омагьосания кръг на покровителството и корупцията на верска основа, напълно възможно е друг диктатор, може би в таен съюз с армията, да замести днешното плуралистично и открито управление със задушаващото авторитарно управление, което преобладава в останалия арабски свят. Това би била поредната трагедия. Цената да се свали от власт Саддам, във всеки случай бе твърде висока като човешки живот и финансови средства. Отстраняването му, за което настояваше и „Икономист“, не се оправда. Но ако се наложи стабилен мир и нещо, наподобяващо демокрация, това поне ще е наследство, което ще си струва да оставим.

По БТА