Украйна – горко на победителите

Иван Яковина

Юлия Тимошенко и Виктор Янукович. Снимка: топнюз

Постигнала две значими политически победи над Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ), украинската Партия на регионите се озова в крайно трудно положение. Наистина, тя успя да отведе Янукович до президентския пост и да прогони Тимошенко от длъжността министър-председател; не може обаче да сформира собствено правителство. Серията от победи над Юлия Тимошенко и нейния екип вкара съратниците на Янукович в истински капан. В страната няма правителство, а няма и коалиция, която да състави кабинет.

Всичко опира до законите в Украйна. Конституционният съд (КС) постанови, че парламентарно мнозинство може да бъде създадено само от фракции. При което общият списъчен състав на тези фракции трябва да надхвърля половината от този на Върховната рада, сиреч да наброява най-малко 226 депутати. Коалиция с „регионалите“ са склонни да приемат само две малки фракции – групите на комунистическата партия и блокът на Володимир Литвин, председателя на парламента. Общият брой на депутатите им е 219 души. Шестима не достигат за създаване на мнозинство. В подобна коалиция всъщност биха желали да влязат и други – не шестима дори, а близо 10 парламентаристи, отцепили се от БЮТ и от „Наша Украйна – Народна самоотбрана“ (НУ-НС). Правилникът и конституцията обаче не им дават тази възможност – в решението на КС пише черно на бяло, че коалицията представлява обединение между фракции, а не между отделни депутати. Изводът е, че ако се спазват действащите закони, коалиция няма да има.

„Регионалите“ помислиха и решиха: щом законите спъват създаването на парламентарно мнозинство, толкова по-зле за законите. В парламента бе внесен и одобрен на първо четене законопроект, който позволява на отделни депутати да влизат в коалиции. „За“ гласуваха 229 народни представители – напълно достатъчно за формиране на мнозинство. Това предизвика бурни протести от страна на БЮТ и НУ-НС. Членове на фракциите им с основание посочваха на опонентите си, че те съзнателно нарушават конституцията. „Регионалите“ отвръщаха пренебрежително, че ако нещо не им харесва, могат да си търсят правата в съда.

Привържениците на Тимошенко заявиха, че със сигурност ще го сторят, но при все това приканиха хората на Янукович „да спрат това правно безчинство“. Не дочакаха отговор и напуснаха заседателната зала. Прочее, пречките за промени в законодателството бяха премахнати. Всички, освен една: моралната страна на въпроса безспорно притеснява и самите „регионали“. Защото излиза, че ознаменуват началото на своето управление, като плюят върху основния закон на страната. Коалицията и правителството, формирани в пряко нарушение на законодателството, ще страдат от дефицит на легитимност през цялото време на дейността си. А опозицията ще използва всеки удобен случай, за да напомня на украинците, че парламентарното мнозинство и министерският кабинет просто не са истински.

Общо взето, Партията на регионите естествено не държи особено да извършва такъв „първороден грях“. Още по-неудобен за нея обаче е другият възможен изход от ситуацията – разпускане на Радата и предсрочни избори. Не стига, че това ще означава огромни разходи за съответната кампания, но е твърде трудно да се предскаже и резултатът от вота. Днес украинците са все по-склонни да виждат в лицето на Янукович и партията му ВЛАСТТА, а междувременно икономиката отива все по на зле. Яхне ли тази вълна, Тимошенко, която винаги се е чувствала чудесно в опозиция, може да спечели изборите и да се върне на премиерския пост. Това ще е пълен крах за „регионалите“, тъй като в Украйна тъкмо министър-председателят има всички пълномощия да формира икономическата политика на страната. Президентът ръководи само външната политика и отбраната.

Янукович и едрите бизнесмени от обкръжението му се интересуват не толкова от отбраната и външната политика, а по-скоро от разпределянето на финансовите потоци. Което прави неприемливо за тях връщането на Тимошенко начело на министерския кабинет. Тъй че Партията на регионите ще се наложи да избира между един лош и един много лош вариант. Засега всичко сочи, че „регионалите“ ще се спрат на първия, който носи по-малко рискове. Опозицията естествено ще сезира съда, ще се възмущава и ще размахва конституцията, но страната най-сетне ще има правителство. ТЯХНО правителство. Освен това, още не се знае какво ще реши Конституционният съд. Уморен от неясното положение на нещата и политическите боричкания, той може да преразгледа собственото си решение и да позволи формирането на коалиции въз основа на мнозинство, образувано от депутати, а не от фракции.

В такъв случай обаче БЮТ, нямайки вече какво да губи, може да използва последния аргумент от резерва си – депутатите й масово да се откажат от своите пълномощия. Ако над една трета от членовете на Върховната рада хвърлят мандатите си, президентът ще е принуден да обяви парламента за недееспособен и да го разпусне. При това положение в крайна сметка пак се очертават нови избори. Естествено, ако пожелаят привържениците на Тимошенко.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.