Българинът чете половин книга на година. Но върви страшна търговия
Спасявал съм Вазов от вторични суровини, разказва продавач на стари книги
Нели Томова, Благовеста Кирилова
В България се пада по половин прочетена книга на човек годишно. Въпреки това сергии и книжарници са затрупани с издания, върви огромна търговия. Но на какво? Книгата днес е стока, както никога. Най се продават рекламираните и филмираните книги. А на площад „Славейков“ книгите са най-скъпи.
Ето какво показа една разходка из столичните книжарници и сергии в дните на Националния маратон на четенето.
Една жена минава забързана край Народния театър в София, чудейки се откъде да си купи билет за автобуса. Вижда сергия с книги и се обръща към продавача: “Продавате ли билети?”. “За театър ли?”, пита мъжът зад сергията. “Не, не, ще сменям два рейса до квартал Обеля”, обяснява жената. “В този хубав пролетен ден аз ще ви предложа нещо друго: на малко по-висока цена от билета ще ви дам една хубава книга. Като седнете под тая сянка на пейката и разтворите книгата, ще пътувате в приказен свят, а не в прашен рейс”, отговаря продавачът.
Продавачът от историята е Цветан Диков, който от 12 години насам се занимава с търговия на антикварни книги, заради което се определя като “букинист”. Работното му място в момента е близо до градинката на улица “Солунска”. Той твърди, че напоследък към книгата има носталгия – “все едно някой да иска да си купи грамофон, за да си спомни за едно време, когато е свалял гаджета”.
Не е ясно прав ли е Цветан. Защото според статистиката в България се чете все по-малко – за миналата година на човек се падат по 0,6 прочетени книги. Според проучване на “Алфа Рисърч” четящите българи са 58 %, като едва половината от тях четат активно. Останалите 42 % са напълно скарани с книгите.
За да поощрят четенето, Съюзът на библиотечните и информационни работници и Асоциация “Българска книга” и тази година провеждат Национална кампания по случай Международния ден на книгата и авторското право – 23 април. Цяла седмица в над 50 библиотеки страната тече вторият Национален маратон на четенето, който включва множество прояви, свързани с книгите. Но кой, какво и колко чете извън маратона и официалната статистика?
“Най-много се търси философия и психология”, казва Цветан Диков и показва “Психология на емоциите” – една от редките книги, които предлага. Обяснява, че я продава за 20 лева, докато в антикварна книжарница би струвала 50, защото “тук минават хора с по-тънък джоб и просто е задължително да се продава по-евтино”. Според него повечето млади хора купуват книги, когато им кажат от училище и рядко четат за удоволствие. “Затова се стремя да предлагам повече книги за университета и за училище. Избягвам да продавам много художествена литература – такива книги ги продавам по кашоните за 1-2 лева”, разказва Цветан, но допълва, че е далеч по-интересно да се говори с хора, които четат.
Голяма част от четящите обаче предпочитат да пазаруват в книжарниците.
“Купуват психология и романчета. Има повишено търсене на нови съвременни писатели и на български романи”, казва Ивелина Петкова, продавач в една от книжарниците от веригата “Booktrading”. Почти същото твърди и Александър Джелепов от “Хеликон”, според когото “най-много се търси художествена литература, популярна медицина, приложна психология и езотерика”.Поредицата за магьосника Хари Потър е безспорен фаворит – продажбите на шестте романа, излезли досега в България, са надхвърлили 300 хиляди. Книги от типа на “Шестото клеймо” и “Шифърът на Леонардо” също се радват на огромен читателски интерес и дори се преиздават. Чете се много фентъзи и фантастика, Тери Пратчет непрекъснато се преиздава, а някои от книгите му често не могат да се намерят по книжарниците. Логично, книгите, които се рекламират в медиите, са най-търсени. Това важи особено за тези, които са филмирани. В последните месеци това са “Артур и минимоите” на Люк Бесон, комиксът “300” и романът “Ерагон”.
Що се отнася до българските книги, съвременните автори се оказват по-търсени от класиците. Книгите на Теодора Димова, Георги Господинов и Алек Попов се купуват като топъл хляб, а някои от тях се преиздават. Последният български хит на пазара е книгата на Георги Данаилов “Зимникът на рая”, чийто първи тираж вече е изчерпан. Според Ивелина Петкова “Вазов и класиците ги търсят за училище и то най-вече съкратените издания”. Същевременно и в книжарниците, и по сергиите доста се купуват книги за подземните босове като “Войната на групировките” на Кристи Петрова, “Тайните на големите играчи” на Григор Лилов, както и поредицата “вулгарни романи” на покойния Христо Калчев.
Клиентите на книжарниците са различни като възраст и предпочитания, но младите купуват по-малко книги. В “Хеликон” например дневно влизат по 300-400 души, за някои от които не е проблем да оставят и 100-200 лева на касата. Други са с доста по-скромни възможности.“Абсолютно неправилно е твърдението: “Аз ако имах пари, щях да купя много книги!” – казва Цветан Диков. – Това е много смехотворно, защото точно такива, които нямат пари, купуват книги. При мен идват много бедни хора – някой със смачкани дрехи, куца, болен, иначе човекът е бил учител и купува книги. С неговата пенсия от 120 лева той дава 10 за книги, това е учудващо. Хора, които имат пари, явно няма да дойдат при мен, защото моите книги все пак са втора употреба”.
“Финансовите възможности на хората са различни. Студентите нямат много пари, биха могли да дадат до 15-20 лева, ако са взели стипендия или са получили запис, или заплата, защото много от тях работят…. това е нормално”, разказва Виктор Марков от книжарница “Нисим”, която е известна сред познавачите на хубави книги.
Книжарницата съществува от началото на 2000-а година, а неин собственик е дъщерята на поета Валери Петров – преводачката Бояна Петрова. Там се предлагат и нови заглавия, и антикварни книги. Клиентите могат и да поръчват определени книги, които липсват на пазара или са стари издания. “Имаме много стройна система, помагат ни доста хора, а и ние помагаме на доста хора, които предлагат стари книги – обяснява Виктор Марков. – Обикновено това са възрастни хора, пенсионери с малки пенсии, които все пак си докарват някой лев по този начин. Но имаме и няколко души с големи библиотеки, които много разбират от книги – те също ни помагат.”
Списък с търсените заглавия е окачен на видно място, така че всеки, който има книги за продан, може да се ориентира по него. Цените се определят според това колко би струвала такава книга, ако се издаде днес, и доколко е запазена. “Ето, например, тази на Йордан Радичков, “Верблюд” – показва книгата Виктор – ние сме й сложили цена 5 лева. Това е книга с меки корици, разкази на Радичков, нормално е да струва около 5-6 лева. Разбира се, има и книги, които много трудно се намират и тогава цената се вдига с 2-3-5 лева”. Цените са драстично по-евтини от тези на площад “Славейков”, където не се притесняват да поискат 30-40 лева за не толкова рядък екземпляр.
В “Нисим” се търсят основно два вида стари книги. Едните са учебници или книги, които влизат в библиографията на студентите за различни изпити, издавани са отдавна и се намират сравнително трудно. Другата част от книгите са предимно поезия и художествена проза на добри и известни автори, които също нямат нови издания. “Особено с поезията е много сложно, тъй като има страшно много добри поети от световна величина, български и преводни, които нямат нови издания или преводачите на новите издания не са толкова добри”.
Цветан Диков също има система за събиране на книги. “Аз съм нещо като “Социални грижи” – разказва той. – Взимам книги от някакви хора, които като им дам 2 лева, още малко и ще ми целунат ръката, като няма какво да ядат, си продават книгите. Не е тайна, че книги се събират и от вторични суровини. Как не се сети някои от общината да ми даде една диплома за спасени книги, ако знаете колко книги съм спасил от претопяване. Куриозното е, че видях Иван Вазов и “Левски” изхвърлени на вторични суровини, което вече показва, че хората са се отчаяли и не ги интересува ни Иван Вазов, ни Левски, ни нищо”.
Цветан разказва, че е виждал и много изхвърлени книги на руски език, но е забелязал, че повечето хора си пазят книгите по философия и психология и речниците. Самият той има колекция от около 1200 книги, които не продава.
Цветан има теория по въпроса защо българинът напоследък избягва книгите. Смята, че ако човек има проблеми, той е толкова стресиран, че не може да прочете и един ред. “Трябва да е на ниво, за да седне да чете книга. Даже имам една шега, че някои хора, ако отворят една сложна книга, могат да получат и мозъчно възпаление, по-добре да почнат от някоя по-лека…”
Снимки: Нели Томова