Службите неспособни да опазят правителство и президент в инцидент, подминат без коментар
Инцидент на 3 март, подминат като любопитна новина в медиите, е показал опасна неспособност на Националната служба за охрана и полицията да защитят правителството и президента от терористични атаки.
На 3 март стотици специално обучени служители и полицаи са станали за смях, когато дрогиран моторист влезе безпрепятствено на площада пред парламента, мина на 3-4 метра от правителството и президента, и направи кръгче около паметника на Цар Освободител, преди да се блъсне в минувач и да падне (виж клипа).
Случаят беше заснет и от тв-камерите, и описан във вестниците, но остана без сериозен коментар. Истината е, че службите за сигурност са показали много лоша организация и професионализъм, за да може мотоциклетист да мине кордоните и да стигне до официалните лица в този момент.
На митинга – заря по случай 3 март в сряда, когато специален гост на събитието беше и председателят на европейския парламент Йежи Бузек, мотористът профуча и край него, и правителството, мина пред тържествено строените военни, зави край паметника на бул. „Цар Освободител“ към ул. „Цар Шишман“. Чак след като се блъсна и падна, полицаи се спуснаха върху него да го бият. Това се случи 10 минути преди началото на тържествената церемония. Охраната на събитието е под ръководството на Национална служба за охрана (НСО), но на практика не е ясно дали въобще е имало нужната организация между службите и полицията. Очевидно не е имало навсякъде и нужните заграждения, за да не могат да проникнат моторни превозни средства.
Виж тук репортажа на бТВ във Vbox7
Какво щеше да се стане, ако мотористът беше въоръжен; ако беше открил стрелба; ако моторът се беше взривил на 3 метра от правителството? И това става в държава, в която министър-председателят е професионален бодигард. Но, за съжаление не той, а президентът ръководи НСО.
Провалът е и на полицията. Някои експерти дори обясняват този колективен провал на службите с липса на координация между подчинената на президента НСО от една страна, и МВР от друга, което се ръководи от премиера Борисов и вицепремиера Цветанов. Всеки уж пази, а накрая стават за смях.
Николай Марков, бивш служител и подполковник от НСО, за когото e-vestnik писа, направи следният коментар на случая:
„Погледнато от професионална гледна точка, ако това беше насочен терористичен акт, трябва да ни интересува само мигът, в който мотоциклетът е на 3 метра от цялото правителство. Всичко останало – как е влязъл, откъде е минал, отклонява вниманието от основния въпрос – какво прави там, на 3 метра от правителството, под контрола на всички специални служби? Манипулациите, че са го пуснали да мине, за да не се стига до крайности (б. р. – вътрешният министър Цветанов заяви, че полицията го е оставила, за да не го застреля), че бил дрогиран и т. н., са, грубо казано, бръщолевения. Всички изпълнители на терористични актове са дрогирани или пияни. Част от тях дори не знаят какво ги очаква – някой дистанционно ги взривява в подходящия момент. Багажникът на този моторист хипотетично може да е пълен с експлозиви. За мен това беше поредният случай, в който лъсна, че национална сигурност в България не съществува.
Грубо казано, ако мотористът и механизмите, по които действат съвременните терористични организации, сработят едновременно, цялото правителство можеше да хвръкне във въздуха, а ние щяхме да правим нови избори и да станем за срам пред цяла Европа. В съвременния свят, в 21-и век, в Европейския съюз такъв случай няма! Но съм сигурен, че ако станем свидетели на такова нещо в друга държава, най-малкото ръководителите, които отговарят за организацията на събитието (в случая ръководството на НСО) щяха незабавно да бъдат освободени от длъжност, а най-вероятно – и съдени за престъпна безотговорност. Ако това беше терористичен акт, нямаше да имаме нито правителство, нито президент. Всичко друго е илюзия.
Охраната на такова държавно мероприятие, в което участва цялото правителство, е еманацията на охранителната дейност. В нея трябва да участват почти всички служби в държавата и да има информационно покритие на мероприятието. Тоест, да е направен анализ на обстановката като цяло, на международното положение на България, на вътрешнополитическото състояние и др. Според мен хората на ръководни постове в НСО не разбират от охрана, а за съжаление, живеем в 21-и век и начините, по които се извършват терористичните атаки, са много сложни. Службите за сигурност трябва да създадат сериозна организация, в основата на която да е ръководството на НСО. То трябва да синхронизира службите, да концентрира информацията на едно място, да създаде техническата охрана, за да не се допускат пробиви.При такъв прецедент като случая с мотоциклетиста, хора, които имат интерес да извършват покушения (било то за пари или подтиквани от други мотиви), вече виждат публично къде е слабостта на охраната и на цялата сигурност. Президентът, който е сложил генералските пагони на некадърните управленци, също е там. Той участва в подобни мероприятия не само на трети март, а по всякакви поводи и не знам дали осъзнава, че може да стане жертва на собствените си решения.
Начините, по които се извършва охраната, заградителните мероприятия, техническите средства, помощните средства, допълнителното оборудване и т. н., се предвиждат много преди самото събитие – прави се план. Той се подписва. Много интересно кой е подписал плана за това мероприятие, какво предвижда той и защо в този план се е появила дупка, ако е направен професионално? И дали въобще има такъв план? Полицията може би има план, но в НСО се действа с устни заповеди, защото никой не иска да носи отговорност. Може би, ако сега поискате от тях план, ще ви го напишат със задна дата и ще изкарат, че НСО не е отговаряло за този подстъп, няма нищо общо, така че евентуално трябва да бъдат наказани двама старшини от полицията, които изобщо нямат представа от сложния организъм, наречен охрана. Но пак подчертавам – охраната е част от националната сигурност. От нея може да зависи дали България ще има правителство и то ще изчезне с едно взривяване например. Нито само НСО може да се справи, нито само полицията. Необходима е система от много служби, в които да работят кадърни хора и действията им да се синхронизират постоянно с много и различни технически средства.
От идването на президента Първанов на власт и с назначаването на ръководни постове на „наши“ хора, ние просто нямаме сигурност. Не мога да сравнявам българската система нито с американската, нито дори с албанската система за охрана, защото при нас има само лустро. НСО има празник, на който се изкарват лъскави коли, правят се демонстрации с конфети да се покажат пред журналистите колко са велики. А когато трябва в действителност да се докаже, че е така, в ситуация – защото войникът се познава в бой, а не когато е на манифестация – тогава нищо не се случва. Ще дам пример с посещението на Папата. Когато той дойде в България, организацията пак беше на НСО. Но реално я движеха шепа хора, които разбират от охрана – ръководството като цяло не участваше в сериозните неща. Те само чакаха Папата да си замине , за да си раздадат по няколко хиляди лева награди и да си вдигнат длъжностите и званията. Тези хора нямат нищо общо с думата професионализъм. За каква охрана или национална сигурност може да говорим (не само в НСО, а във всички специални служби), когато на ключовите места стоят хора, за които от трибуната на Народното събрание е казано, че са свързани с организираната престъпност? Според мен ние си спим с таралеж в гащите.
Неадекватното ръководство взима неадекватни мерки – и относно изразходването на финансови средства, и при обезпечаване на охраната. В НСО никога не са купувани специални оръжия за градски условия (и полицаите не разполагат с такива) – с т. нар. безрикошетни куршуми, които не убиват, а само неутрализират. Подобни оръжия в България има само за антитерористични действия в самолет. Въпреки предложенията на обикновените служители от НСО, които много добре разбират от охрана, ръководството не е отделило пари за тази цел. А е похарчило милиони левове на данъкоплатците за какво ли не.“
(виж тук повече за Николай Марков и неговата петиция, по повод делото срещу него за неподчинение, по което е осъден на 3 г., защото е отказал да прави лицеви опори по заповед на началника си)