Броене на гласове и на трупове
Кшищоф Мрожевич
Изборите в Ирак се основават на броене на гласове и на трупове. Трябва да ги „спечели“ американската армия, която на мястото на азиатските ценности насила въвежда европейски. Иракчаните не ги щат тези ценности, защото това би означавало съгласие да се зачитат правата на човека (в Близкия изток?), да се зачитат правата на малцинствата (на кюрдите?), да се зачитат границите (с Иран?).
Вносната система нарушава вековния им навик да живеят съгласно племенната традиция, където няма права на човека, има обаче права на бащата и на клана, тоест на мъжете, но не и на жените, които, о, ужас, би трябвало да са една четвърт в новия 325-членен иракски парламент. Дори ако властта на родовете е свързана с насилие, за иракчаните то не е по-страшна напаст от „военната демокрация“. Сегашният премиер Нури ал Малики се опитва да съчетае едната система с втората. Но това може да стане само със сила.
Войските на САЩ и страните от коалицията влязоха в Ирак както знаем незнайно защо. Американските разузнавания излъгаха Буш, той на свой ред излъга съюзниците, включително Полша. Трябваше да бъде ликвидирано оръжието за масово поразяване на Хюсеин, но такова не бе намерено. Затова бе ликвидиран самият Хюсеин. Струваше ли да се дават толкова жертви, че да се обеси един касапин? Да отговори Франсис Фукуяма, един от подписалите писмото до Буш, привърженик на интервенцията в Ирак. Други от подписалите са работели тогава в „Халибъртън“, така че имат цинично алиби. Но Фукуяма? А защо не е настоявал за сваляне на Лукашенко? Или на Ким Чен-ир? Израелското разузнаване е предупреждавало американците , че в Ирак няма да е лесно, защото нахлуването ще задейства патриотичните струнки. Но Буш Младши беше сигурен, че ще се справи, още повече, че клакьорите му говореха колко много иракчани-демократи го чакат в Багдад с цветя в ръце.
Изборите за иракски парламент започнаха на 7 март с експлозия в Наджаф, един от свещените градове на шиитите, близо до гроба на пророка Али. Взриви се автобус, пълен с пътници. Миг след това четирима войници загинаха точно до сградата в центъра на Багдад, в която се помещава избирателната комисия. Атентатите се извършват както от някогашни активисти на партията на Саддам Хюсеин БААС, така и от бойци на шиитския разбойнически предводител Садр, които премиерът Малики масово изби в края на миналата година. Най-спокойно в цялата тази ситуация се държат кюрдите, но те си изграждат автономия в северната част на страната, където край Киркук има огромни петролни залежи. Малко вероятно е групата на премиера Малики да изгуби изборите, след като той командва елитните антитерористичните части.
Американците стоят настрана, но с пръст на спусъка. Първи гласуваха работещите в службите за сигурност, пациентите в болниците, затворниците и иракските граждани, живеещи в съседните страни. Тоест гласуваха тези, които можеха спокойно да стигнат до урните. В самия Ирак обаче не е така. Може да се крадат урни, може да се сплашват, особено на село, хората, които отиват в секциите, може да се извършват бандитски нападения, защото не навсякъде помощният персонал е подпомаган, в случай на нужда от войската, може най-сетне да се купуват гласове. Такива номера се използват в по-голямата част на Азия, защо в Ирак да е по-различно?
Изборите в Ирак не привличат особено вниманието на медиите от района. Среиозният израелски вестник „Аарец“ пише само, че Муктада Садр призовава да се гласува. Това бил неговият начин Ирак да се освободи от окупаторите си. Трудно е да се отрече, че в начина на мислене на Садр има племенна логика: шиитите са 60 процента от населението на Ирак. Те слушат моллите и аятоласите. Ако спечелят изборите, ще отстранят сунитите, които са подкрепяни от армията на САЩ. Интересно, че за Муктада Садр пишат едно и също както „Аарец“, така и иранската агенция ИРНА. А китайската агенция Синхуа започва емисията си със съобщението, че изборите са започнали с атентат, при който в Багдад са загинали 37 души. Ние също, за жалост, започнахме по подобен начин, предполагайки, че така ще бъде. И както се вижда – така е наистина. Но по-добре кървави избори от безкръвна, тиха, потайна тирания.
По БТА