Черна гора тъне в рецесия

На влизане в Черна гора. Снимка: bikerz.bg

За разлика от глобалната тенденция за известна стабилизация, рецесията тази година ще се задълбочава в Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и балтийските страни, заяви икономистът от Виенския институт за международни икономически отношения Владимир Глигоров в интервю за хърватския в. “ Ютарни лист“. Той изтъкна, че песимистичните средносрочни прогнози за тази година важат за страните, които имат фиксиран курс, „с необходима нужда от пестене, особено в държавния сектор“.

Причините за приземяване след десетилетието на бърз растеж на икономиките в страните от региона са различни. Балтийските страни имаха високо изразен ръст на стопанския дълг и сега ги чака неговото необходимо намаляване или изплащане, както и необходимост да се ориентират към износ, което не може да се реши в кратък срок. В страни като Унгария е необходимо да се държи под контрол фискалното потребление и то в условия на намалени възможности за ръст на износа, тъй като цяла Европа е изправена пред забавен растеж.

Черна гора, страните от балтийския регион, Украйна и Румъния имат проблем с банковия сектор и сега трябва да го решат, констатира Глигоров. Той посочи, че за обществено потребление в страните от региона се отделя половината от БВП, което според него е твърде много. А от друга страна, ако го намалите с 5 процента, загубата е 2,5 процента от БВП, намалява се данъчната основа и след това не могат да се намаляват данъците.

Смятам, че правителствата трябва да реформират потреблението в съответствие с нуждите на реформите, не толкова в смисъл на неговото ниво, колкото на структурата. Трябва да се види дали може да се увеличи пенсионната възраст, повече да се инвестира в образованието и в активни мерки за заетост, като и дали може да се подкрепи индустриалната политика, но не да се санират губещите предприятия, а да се отворят възможности за евтино получаване на кредити за произвоство за износ и други подобни мерки, препоръчва Глигоров.

Като един от моделите за превъзмогване на сегашните проблеми Глигоров посочва стимулиращите мерки за секторите на индустриалното производство комбинирани с данъчни облекчения. Те ще осигурят в тези сектори по-голяма конкурентност и ще се развие индустриалното производство за износ. Това може да бъде направено със задлъжняване и по-голям фискален дефицит. Ако не може да имате фискален дефицит, тогава проблемът е сложен, тъй като намаленото потребление ще направи по-трудно и намаляването на данъците.

С намаляването на потреблението се намалява и данъчната основа и това действа прорецесионно. Кризисният данък, към който прибягват някои страни, допълнително е рецесивен, уточни той. Глигоров добави, че в случай на ограничаване на потреблението няма интерес за инвестиции и кредитна активност, така възниква необходимост стимулиращите дейности да дойдат от държавния сектор.

Същевременно, когато правителството субсидира някои сектори, възниква проблем с ефикасността. Във всички мерки, които държавите в региона в момента прилагат, не виждам онези стратегически, с цел да се ускори растежът в среден и дългосрочен план. Докато това не се случи, трудно може да се очакват значителни стъпки на растеж, казва Глигоров. Той изтъкна, че вече не може по друг начин, да се намалят данъците и да се увеличи фискалният дефицит, с което ще се намалят разходите при инвестиране в индустриалното производство и ще се увеличи конкурентноспособността за износ.

Но в този момент да се прибягва до увеличаване на износа е много неблагодарно, тъй като продукцията си няма на кого да продадете заради намаленото външно търсене. Външните обстоятелства може да се променят, но проблемът е, че в региона не може да се очаква нищо добро. Нито туризмът не може значително да се развие и съществува опит икономиката да се задвижи със субсидии и национални фондове, заяви Глигоров.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.