Как белгийците си изхвърлят боклука (или какво още има да учим от Европа)

В деня преди събирането на конкретния тип боклук гражданите поставят торбите пред вратите на домовете си. Тук са сложени сини торби, в които се изхвърлят само пластмасови опаковки и картонени кутии от мляко или сок. Тъй като са леко прозрачни, лесно се вижда дали вътре е „правилният“ боклук. Ако не, почистващата фирма отказва да го изхвърли. Снимки: авторката

По улиците в белгийските градове няма кофи за боклук. (Важно уточнение – става въпрос за градовете във фламандската част на страната). На самите улици и в кварталите също няма боклук. Къде и как тогава си изхвърлят боклука тези белгийци? За човек като мен, идващ от България, това се оказа изключително интересен въпрос. Някак, така съм свикнала да виждам преливащи кофи с отпадъци по всички улици на София (централни или периферни), разпилени боклуци около самите кофи, разнасяни от вятъра или разкъсани пликове с отпадъци от бездомните кучета, които редовно тършуват около кофите.

В Белгия няма подобни гледки, веднага се набива на очи, че нещо липсва. Хем няма кофи за боклук, хем няма боклук по улиците, а и бездомни кучета няма. Оказва се, че в Белгия има специален ден – най-често неделя, в който хората оставят торби с боклук пред домовете си и на следващия ден – понеделник, рано сутрин минава камион и ги събира. По улиците, пред някои жилища могат да се видят големи кофи за боклук, като тези в България, но там най-често хората от кооперацията или от няколко къщи в района, слагат всички торби с точно определен боклук, който предстои да се събере следващия понеделник. Тук всички са задължени да изхвърлят боклука си разделно и в специални торби. Има предварително подготвен график за цялата година, който се дава на гражданите на съответния град. Там пише за всеки месец, в кой ден от седмицата какъв тип боклук се събира. Има например специален ден, отбелязан на календар, за събиране на елхи – 8-ми януари. В София, често могат да се видят въргалящи се около кофите елхи, седмици след новогодишните празници.

Годишният график, в който пише за всеки ден от годината какъв тип боклук се изхвърля. Със зелено е отбелязано, че на 8 януари от почистващата компания събират коледните елхи. Снимки: авторката

На гърба на програмата за годината, за изхвърляне на боклук са изписани 14 вида боклук, които трябва да се хвърлят в 14 отделни и различни по цвят торби. Подробно са описани видовете отпадъци, които влизат в различните категории.

Една от популярните категории боклуци са пластмасовите опаковки, бутилки, метални кутийки (от бира, от Кока-кола) и картонени кутии (като тези от прясно мляко). Тук влизат и козметични отпадъци – дезодоранти. Всички те трябва да се поставят в сини торби. Втората най-популярна категория са хранителните и органичните отпадъци, които се слагат в зелени торби. Тук влизат – трева, боклуци от градината, от кафе, торбички от чай и т. н. Сините и зелените торби се събират два пъти всеки месец – в един ден, но различен от деня, в който се събират домашните отпадъци. Домашният боклук е третата най-популярна категория. Тук влизат всички отпадъци, които не се включват в някоя от предишните групи. Те се поставят в кафяви торби и също се събират два пъти на всеки месец. Четвъртият тип е хартията – картони, книги, вестници, папки. Те се поставят в оранжеви торби или в кашони. Изрично е споменато, че тук не влизат фолио, както и мокри хартии. Те се събират веднъж месечно. Петият най-известен отпадък е стъклото. Хората събират стъклените бутилки и буркани вкъщи, и после отиват да ги изхвърлят в специални контейнери само за стъкло. Има два цвята контейнера – бели и зелени. Белите контейнери са за бели, прозрачни стъклени бутилки, зелените – за кафяви или цветни бутилки.

Някои от останалите видове, от 14-те изброени в програмата, са – дървесни и текстилни отпадъци. За дървесните пише следното: „В тази категория влизат стъбла и клони от дървета с максимален диаметър – до 10 см., малки клонки – по-малки от 20 см. Те трябва да са опаковани във вързопи, с диаметър максимум 40 см. и дължина 1,5 метра. Едно вързопче не трябва да тежи повече от 20 кг.“

При текстилните отпадъци се включват: дрехи, чанти и обувки. Обувките се приемат, само като чифтове. По една обувка не се приема, защото по-запазените от този тип отпадъци се изпращат в магазини за втора употреба и после се препродават на много ниски цени. Дървесните и текстилните боклуци се събират на два месеца веднъж (6 пъти в годината). Ако човек иска да си изхвърли например стар стол или маса, трябва да отиде на специално място за тази цел и да си плати, за да му разглобят въпросната мебел, както и да си плати за обработката и рециклирането на отпадъка. Затова много от белгийците предпочитат да си продават мебелите в магазини за втора употреба, на минимална цена.

В деня преди събирането на конкретния тип боклук гражданите поставят торбите пред вратите на домовете си. Тук са сложени сини торби, в които се изхвърлят само пластмасови опаковки и картонени кутии от мляко или сок. Тъй като са леко прозрачни, лесно се вижда дали вътре е "правилният" боклук. Ако не, почистващата фирма отказва да го изхвърли. Снимки: авторката

В деня преди събирането на конкретния тип боклук гражданите поставят торбите пред вратите на домовете си. Тук са сложени сини торби, в които се изхвърлят само пластмасови опаковки и картонени кутии от мляко или сок. Тъй като са леко прозрачни, лесно се вижда дали вътре е "правилният" боклук. Ако не, почистващата фирма отказва да го изхвърли. Снимки: авторкатаСпециална кофа, само за текстилни отпадъци. Тук влизат дрехи, обувки. Обувките се приемат, само като чифтове, защото ако са запазени, този тип отпадъци се изпращат в магазини за втора употреба и се препродават. Снимки: авторкатаГодишният график, в който пише за всеки ден от годината какъв тип боклук се изхвърля. Със зелено е отбелязано, че на 8 януари от почистващата компания събират коледните елхи. Снимки: авторкатаСпециални контейнери, в които се изхвърлят само стъклени бутилки. Белият е за прозрачни стъклени бутилки, зеленият е за - цветни. Снимки: авторкатаКафяви торби за домашни отпадъци и общ боклук са поставени пред вратата на кооперация в Белгия. Една кафява торба струва 2 евро. Снимки: авторкатаНатрупани кафяви торби за общи отпадъци в отделено помещение за боклук близо до жилищен блок. Снимки: авторкатаСпециални кофи само за стъклени бутилки в Брюксел. Снимки: авторкатаКафява торба за общ боклук стои прилежно завързана до оградата на белгийска къща. Снимки: авторкатаКофи за разделно изхвърляне на отпадъци на Северната гара в Брюксел. Снимки: авторкатаВ градчето Хевърли до Брюксел се вижда чиста и подредена улица, по която няма кофи за боклук. Снимки: авторкатаГодишният график, в който е отбелязан с цвят типът боклук, който се събира във всеки ден от седмицата до края на годината. Снимки: авторката  В градчето Хевърли в далечината се вижда кофа за боклук като тези в България. В Белгия обаче в този тип контейнери се изхвърлят само картони и хартии. Снимки: авторката

В програмата пише, че отпадъците от стари метали или електрически съоръжения (хладилник, пералня, радио, телевизор) трябва задължително да се занесат на специални места за тази цел. Ако човек не ги занесе там, просто няма къде да ги изхвърли. В България неработещи телевизори и перални (непоправими) най-често се оставят до кофата пред блока и после циганите минават с каруците, и ги прибират. В Белгия (както и в Европа) на специалните определени места се оставят работещи домакински уреди. На тези места много често минават български предприемачи, изкупуват ги и ги карат с микробуси до България, където ги рециклират (ако има нужда) и продават втора употреба.

Батериите също се изхвърлят отделно. Човек събира старите батерии в пликове, които се раздават на входа на всеки супермаркет и ги хвърля в специално определен за това контейнер пак там или ги носи в специална агенция за рециклиране на батерии. Там не се рециклира нищо друго, освен батерии.

В календара за събирането на боклука са обозначени също и дните, които са празници и се посочва, в кой ден след празника ще мине камион да събере боклука. Т. е. предварително се уведомяват гражданите и се знае, че не може да има седмица, в която камионът да не мине и боклукът да остане да се разлага на улицата.

Специалните чували, в които се изхвърля боклукът се купуват от супермаркета. Най-скъпа е кафявата торба за общ, домашен боклук – около 2 евро. За белгийските граждани, които плащат данъци, от държавата им се отпускат безплатно определен брой торби, за цялата година. Доста по-евтини са сините торби за пластмаса – около 0.30 цента. Белгиец ми разказва, че някои хора (най-често чужденци, които не са свикнали с белгийската система за боклук) си изхвърлят общия боклук не в кафявите, а в сините торби, защото им излиза по-евтино. Сините торби обаче са леко прозрачни и се вижда какво е изхвърлено вътре. От фирмата за събиране на боклука, ако видят, че в плика са изхвърлени несъответстващи отпадъци, слагат стикер на торбата и отказват да я изхвърлят.

Някои белгийци намират този начин на събиране на отпадъците за объркан и не добре измислен. Раймонд Кле е от малкото градче Хевърли във Фландрия (близо до Брюксел) и е един от хората, които не харесват системата за изхвърляне на боклук. Той казва: „Много е досаден този начин на събиране на боклук. Постоянно трябва да мислиш кое в кои торби да хвърляш, после пък трябва да гледаш графика за месеца, в кой ден какво събират, за да го изнесеш пред къщата. Само в Белгия може да се измисли толкова объркана система. Като всички белгийски закони, този сякаш повече ти усложнява живота, отколкото да го улесни. За нас белгийците това е типично – за всичко имаме закони, правила, инструкции. Всички се оплакват от тях, но в крайна сметка ги изпълняват“.

Натрупани кафяви торби за общи отпадъци в отделено помещение за боклук близо до жилищен блок. Снимки: авторката

Той обяснява, че най-често жена му се занимава с разпределянето и изхвърлянето на боклука, защото на него му е досадно. Въпреки подобни мнения сред белгийците, ако се разходите по улиците сами ще видите, че очевидно всички изпълняват правилата за изхвърляне на боклука. Наближи ли понеделникът за кафяви чували, в които има домашни отпадъци, предишния ден – в неделя по цялата улица в градчето Хевърли, се виждат прилежно завързани торби до вратите на къщите. Като ги гледах се чудех, как така никой не се беше объркал, в този ден например да сложи син чувал със стъкла и друг боклук или пък как така всички чували са подредени и добре завързани?! Как от никой не преливаше боклук навън, така че да се разсипе по асфалта? Има правила, белгийците ги изпълняват и държавата им е чиста…

Пол е на 25 години и е от малкото градче Льомел (на север, също във фламандската част на Белгия).  Казва, че до скоро в неговият град е имало специални контейнери за разделно хвърляне на боклука, като нашите пластмасови в София – зелен, син и жълт, всеки за съответния боклук. От известно време обаче и при тях е въведена системата за изхвърляне със специални торби. „Не мисля, че е сложен и объркан метода. Ние винаги сме си изхвърляли боклука разделно. Дори не мога да си представя как по друг начин можем да го изхвърляме.“

След като камионът вземе торбите с боклук от къщите, боклукът се закарва в завод, където се гори, което може се рециклира и се използва отново. Питам Пол как стоят нещата във Валония (южната част на Белгия) и дали, и там системата за отпадъци е такава? Той се усмихва някак дипломатично. След кратка пауза казва: „Не съм съвсем сигурен, но мисля че системата там не е като нашата“. После добавя шеговито „Те, там си изхвърлят боклука по улиците и където им падне“. Последното, разбира се веднага напомня за неразбирателството между „двете Белгии“ на север и юг.

Преди години, в Холандия също са се опитали да въведат белгийската система за изхвърляне на боклук, но там не е проработила. Хората не са я одобрили. В момента в различните региони там, боклука се изхвърля по различен начин. В някои градове няма специално разделно хвърляне на боклук. Единствено стъклото и картонените кутии се отделят от останалите отпадъци. В други градове пък – има по-сериозно разделение.

В Германия боклука се разделя на три – био отпадъци (храна), хартия и пластмаса плюс тенекии и на трето място – стъкло. Там също в различните региони разделят боклука по различен начин. Въпреки различните методи за изхвърляне на отпадъци в Белгия, в Холандия и в Германия, и в трите държави е еднакво чисто. А, в България?

В България

Мръсотията край кофите за боклук не впечатлява никого. Снимки: Нели Томова

Докато белгиецът Пол разказва за завода за отпадъци, изплува образа на сметището в Суходол – планина от отпадъци, разстилащи се на голяма площ. Или планините бали с боклук, с поникнали по тях бурени и домати. И някъде над планината от отпадъци, се носят и обещанията, че и при нас ще се построи завод за преработване… някога…

Всъщност, не става въпрос само за това, че нямаме завод за унищожаване и рециклиране на отпадъците. Става дума, че няма култура на изхвърляне на боклук. До скоро гражданите трябваше да се учат да си изхвърлят отпадъците в предназначените за това места – кофите за боклук. Не, например, където им падне на улицата или след вечеря да завържат пликчето с обелки и черупки от яйца, и да го метнат през прозореца (В Студентски град и в някои квартали или отделни блокове това наистина се случва!). Като през средните векове.
Какво остава пък за разделно изхвърляне на боклука, в специални кофи или торби? Заедно с членството в ЕС в България се появиха тези цветни пластмасови контейнери, които са за разделни отпадъци. Никой, обаче, не задължи българите да си хвърлят пликовете там. Контейнерите за общ боклук в кварталите и центъра, продължиха да съществуват и всеки естествено предпочете пак да си изхвърля всичко наедно, за по-лесно.

Защо никой не принуждава българите със закон, например, да се научат да си изхвърлят боклука разделно? За да се обработва по-лесно и без загуби на сировини, да може да се рециклира и да живеем в по-чисти градове.

У нас сме свикнали, че ако нещо е закон, то това не означава, че е задължително. Т. е. при нас има-няма закон, положението е все едно и също. Винаги има хора, за които правилата не важат. Затова кофите преливат от отпадъци, бездомните кучета се ровят около тях на воля, разнасят зарази, а въздухът става все по-мръсен. В България много от хората си хвърлят боклуците, където им падне, а обясняват как било в чужбина, колко чисто и подредено е там.

Не твърдя, че белгийската система за изхвърляне на боклук е най-добрата. В сравнение с други европейски държави, тя изглежда доста по-сложна. Факт е обаче, че там е чисто и хората следват правилата. Колко е трудно да се направи една такава система и програма за разделно събиране на боклука. Още по-трудно обаче изглежда, тя в действителност да работи и гражданите да изпълняват, и да следват внимателно инструкциите според годишната програма.

Представяте ли си само, една такава система за хвърляне на отпадъци, да проработи и в България? Бихме ли могли да бъдем толкова дисциплинирани, да следваме правилата, макар и да не ни харесват и да ни се виждат объркани, но в името на това да ни е чист и спретнат града? Май в България не обичаме да има правила… Ще завалят реплики – „Откъде накъде, тия ще ми казват как да си хвърлям боклука…“, „Кой я измисли тая простотия“ и т. н.

Съвсем отделен е пък въпросът и за  борбата между фирми и партии в общините кой да чисти съответния град (на която станахме свидетели в София). А то едно чистене… Взимат боклука с камионите и го мятат на сметището в Суходол… Откъде всъщност трябва да започнем, за да стане и при нас както е в Белгия?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.