В десетката: Не бил убивал

Президентът Първанов, който е известен като ловец, с отстрелян вълк. Снимка: pishtovi.com

„Не съм убивал архар“- изплю най-сетне камъчето президентът Първанов в отговор на журналистически въпрос, зададен на нарочна пресконференция.

Какво ли е правил тогава на този злополучен организиран от узбекското правителство лов? Само е стрелял по архара, но не го е улучил? Стрелял е по кеклици? Или изобщо не е имало никакъв лов?

Ако президентът не лъже, тогава лъжат двама независими един от друг узбекски журналисти, плюс бюлетинът на Международния съюз за защита на природата (IUCN), които детайлно описват този лов. Плюс Министерският съвет на Узбекистан, издал разрешение за него. Толкова независими един от друг субекти да лъжат по един и същи начин, сякаш са си плюли в устата? Може би сме изправени пред поредната злостна антибългарска кампания, щрих от която е това обвинение?

Президентът обича да публикува разни документи. Защо не вземе да публикува и отчет за посещението си в Узбекистан, от който да стане ясно, че никакъв лов не е имало? Или, ако е имало, че президентът е стрелял във въздуха?

За какво ви напомня поведението на президента Първанов в този случай? Да, за поведението на един друг президент преди десетина години. Оня президент беше също така категоричен: „Не съм имал никакви сношения с тази жена, Моника Люински“. После, като го сгащиха с доказателства, обясни, че се е изразил така, защото не смятал оралната любов за полово сношение.

Може би и нашият президент искрено смята, че не е убил архар? Защото в същност е убил аргал. И по-точно – аргал на Северцов. Така наричат това животно по местата, където е ловувал Първанов. И ако го хванат, ще отрече да е лъгал. Защото са го питали за архар, а не за аргал.

Разликата между двата президентски случая е, че докато правенето на любов в Овалния кабинет не е престъпление, убиването на защитен вид е престъпление по чл. 278а от НК. И, независимо от моралната страна на въпроса, ако Първанов е убил коча, той е и углавен престъпник. И ще продължи да бъде такъв дълго след като престане да е президент. Което е много обезпокоително за него в дългосрочен план.

Обезпокоителното за нас пък е именно моралната страна на станалото. Убиването на животни за удоволствие, откъдето и да го гледаш, е нравствено уродство. Ловците се опитват да замрежат този факт, като поставят на преден план спортната страна на лова – сливането с природата, дебненето на плячката, вълнението от срещата с нея и други подобни духовни преживявания.

Само че в подобни президентски ловувания, приличащи си като две капки вода с живковските такива, така добре описани от Георги Марков, няма нищо спортно. Прислугата докарва животното до самата височайша особа, и тя го застрелва докато си пие кафето едва ли не. Следователно, налице е единствено насладата от убиването му.

Като сме тръгнали да анализираме, да анализираме докрай. В случая дори и убийството не е главното удоволствие. Защото, ако беше така, президентът нямаше нужда да ходи чак до Узбекистан. Щеше да си купи един овен от пазара и да си го застреля в задния двор със служебния пистолет. Защо убийството на рядък вид овен (очевидно, колкото по-рядък, толкова по-добре) е далеч по-ценно в очите на един такъв човек от убийството на обикновен? Отговорът е на повърхността. Това издига този човек в собствените му очи. Той си казва: „Аз съм един от съвсем малкото хора на този свят, които могат да си позволят да убият животно, от което са останали едва няколко стотин екземпляра. Сульо и Пульо не могат, а аз мога. Следователно, вече не съм Сульо и Пульо”.

Няма нужда да се спираме надълго върху качествата на хора, нуждаещи се от такъв начин за себедоказване. Спомнете си само какво е казал по този повод Ярослав Хашек. Той е казал: „Човек би искал да е гигант, брат, а е нищо и никакво лайно”.

Това важи включително и когато този човек известно време по силата на някакви обстоятелства е бил наричан „държавен глава”.

Нашата представа за изискванията към лицата, заемащи тази длъжност са малко по-други, ще знаете.

От сайта на Едвин Сугарев свободата

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.