Защо Либия продължава свадата със Запада?

Ламин Ганми, Том Пфайфър

Муамар Кадафи. Снимка: пийпълманд

Кризата в отношенията между Либия и нейните западни партньори е отражение на борбата във вътрешния кръг на Муамар Кадафи: семейство, което той яростно защитава, но което се разкъсва между старите навици на изолацията и желанието да се отвори навън.

Колко далеч ще стигне Кадафи в свадата със Запада е толкова трудно да се прогнозира, колкото е да се разгадае непрозрачния механизъм на неговата администрация, но някои коментатори предупреждават, че ако той преиграе, дългогодишните усилия да се поправят отношенията на Либия с външния свят може да отидат на вятъра. Това, което започна като спор с Швейцария, прерасна в забрана за влизане в Либия на граждани от повечето европейски страни и заплахи за отнемане на договорите от американските енергийни компании, след като представител на Държавния департамент направи остро изявление за Кадафи.

За западните страни са заложени на карта милиарди долари в инвестиции от енергийни компании като ENI и Еxxon Mobil и изгодни сделки за модернизиране на либийската инфраструктура, западнала през годините на санкции. Мотивите на Либия да заеме такава позиция, според анализаторите, се въртят около вътрешната борба за контрол над страната, желанието на Кадафи за респект на световната сцена и – може би най-важното – решимостта му да защити собственото си семейство. „Либия и либийският народ ще изгубят от тази криза, но за Кадафи това не значи нищо, когато става дума за семейството му“, каза един европейски анализатор, който пожела името му да не се споменава, тъй като се страхува от възмездие в Либия, където пътува често.

Спорът с Швейцария започна през юли 2008 г., когато един от синовете на Кадафи, Ханибал, бе арестуван в Женева по обвинения, които впоследствие бяха оттеглени, че малтретирал двама домашни прислужници. Кадафи прие това като унижение срещу един от своите. За Кадафи семейството е важно. С ежегоден ритуал либийските власти отбелязват годишнината от нощта през 1986 г., в която осиновената дъщеричка на Кадафи бе убита при американска бомбардировка.

Повечето от оцелелите му деца заемат ключови позиции. Сейф ал Ислам водеше преговорите, които доведоха до вдигането на международните санкции. Брат му Мутасим е съветник за националната сигурност. Друг син, Саади, е виден бизнесмен. Ханибал е шеф на националната корабоплавателна компания, а още един брат, Хамис, е висш военен. Кампанията на Кадафи срещу Швейцария „вероятно беше инстинктивна реакция на баща, който се притичва на помощ на сина си“, каза Ашур Шамис, редактор на опозиционния електронен вестник „Ахбар Либия“.

Либия подаде сигнал, че слага край на спора с Вашингтон, като прие извинението на САЩ. Тя обаче все още е затънала във визовия конфликт с Европа и в „джихада“, както се изрази Кадафи, срещу Швейцария. Тези спорове са външен признак за разделението във вътрешния кръг на Кадафи и в неговото собствено семейство. Реформаторският лагер начело със Сейф ал Ислам отдавна се бори за влияние с хардлайнерите, които, според анализаторите, се движат в същите кръгове на военните и силите за сигурност като Мутасим. Сейф не крие недоволството си от конфликта със Запада. „Тези донкихотовски битки ме натъжават“, каза той в изявление, публикувано от кабинета му в лондонския арабскоезичен вестник „Аш Шарк ал Аусат“.

Междувременно котерия от хардлайнери тласка Кадафи все по-дълбоко в конфронтацията и експлоатира дипломатическото напрежение, за да засили позициите си, твърди проопозиционният журналист Шамис. Новата агресивна позиция на Либия би могла да отразява и разочарованието на Кадафи, че Западът не го прие по-топло, след като през 2003 г. Либия излезе от дипломатическата изолация. Отстъпките, които той направи, за да сложи край на международните санкции – включително отказа от забранените оръжейни програми и предаването на заподозрените за атентата над Локърби срещу полет 103 на „ПанАм“ през 1988 г. – бяха огромни политически рискове вътре в страната.

„Кадафи със сигурност казва, че не е получил отплатата, която е очаквал.Той със сигурност е очаквал по-близки отношения със САЩ“, казва Джордж Джофе, експерт по Магреба към университета в Кеймбридж. Според западен анализатор на региона Кадафи особено се засегнал, когато при визитата в централата на ООН миналата година, общинските власти на Ню Йорк му забраниха да разпъне шатрата си, в която обикновено отсяда по време на чуждестранните си визити. Либийски представители отбелязват, че опозицията им срещу Швейцария е спечелила подкрепа от арабските правителства. За Либия обаче има и рискове. Тя разчита на западните компании за инфраструктурни проекти и ноухау, за да поддържа петролното си производство, а и много либийци вече вкусиха ползата от факта, че страната им вече не е парий в международната общност. „Кадафи трябва да внимава да не преиграе.Ако отиде прекалено далеч, мисля, че ще последва много лоша реакция“, каза Джофе.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.