Сдържането на Иран

Президентът е хванат в капан между разгневен Конгрес и упорит Китай. Той пропуска определените от самия него крайни срокове, може да не събере достатъчно гласове, а дори да бъде приета, мярката вероятно ще се размие. Това е положението, в което е Обама не само по здравната реформа, но и във връзка с усилията си да попречи на Иран да се сдобие с бомба.

Както в здравеопазването, Обама започна своя мандат със смела амбиция. Той възнамеряваше да скъса с политиката на своя предшественик и да протегне приятелска ръка към Иран. Ако Иран бе отказал да я приеме или да изчисти съмненията около ядрените си дейности, светът щеше да знае кого да обвинява за продължаващата враждебност между двете страни. Това щеше да даде възможност на Съвета за сигурност на ООН да наложи четвърти кръг икономически санкции, този път „парализиращи“, които да принудят аятоласите да се съобразят с ядрените си задължения.

Предложението на Обама за диалог беше добро начало. В Женева миналата година изглеждаше, че иранците ще обещаят да изнесат за известно време повечето си ядрени материали в Русия, с което да успокоят страховете, че скоро биха могли да обогатяват достатъчно уран за атомна бомба. По-късно те се отметнаха, но по този начин предизвикаха безпокойството на Русия, която стана по-склонна да приеме подетите от американците призиви за нови санкции.

Остава обаче да бъде убеден Китай. Двама американски служители – Джеф Бейдър от Белия дом и Джим Стейнбърг от Държавния департамент – посетиха неотдавна Пекин, за да настояват за нова резолюция. Америка бърза. Тя иска да се действа в Съвета за сигурност, преди Ливан (където е силно иранското влияние) да поеме председателството през май и преди вниманието да бъде отклонено от откриването на конференция в Ню Йорк, която трябва да направи преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО).

Висш правителствен служител твърди, че Бейдър и Стейнбърг са имали „добри разговори“ в Пекин: Китай, подобно на Америка, е заинтересован да има стабилност в Залива и не иска Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Но според дипломати от други западни страни китайците са казали, че са против нови санкции, докато има „дори 1 процент шанс“ за по-нататъшен диалог (илюзия, която иранците умело насаждат). И въпреки че Китай не обича да използва сам ветото си в Съвета за сигурност, растящата му самоувереност на велика сила предполага, че сега той може да направи това. Дори да стане по-отстъпчив, Китай вероятно ще поиска гаранции, че евентуалните нови санкции, одобрени от ООН, съвсем няма да бъдат парализиращи.

В същото време обаче, докато подръчква инатливото магаре Китай, Обама се бори също да озапти разярения жребец в лицето на Конгреса. Антииранските чувства на Капитолийския хълм бяха разпалени от изказванията на президента Махмуд Ахмадинеджад, отричащи Холокоста, но достигнаха точка на кипене след действията на режима за смазване на продемократичното зелено движение след юни. Демократи и републиканци еднакво подкрепят затягането на санкциите на Америка срещу Иран. Белият дом иска време – първо, за да се даде шанс на диалога, а на следващо място, за да се избегне усложняването на усилията в Съвета за сигурност. Търпението на Капитолия вече се изчерпва.

Въпреки че Белият дом отрича да има разногласия между него и Конгреса, Кенет Кацман от изследователската служба към Конгреса каза тази седмица, че Конгресът „кипи“ от желание „по всякакъв начин“ да изстиска иранците. Натискът идва и от двете партии: сред основните фигури, настояващи за резолюции за санкции, са републиканският сенатор Джон Маккейн и демократът от Камарата на представителите Хауърд Бърман. Два от предлаганите законопроекти предвиждат наказване на всички фирми, включително чужди, които продават на Иран петрол или оборудване за рафиниране (Иран няма достатъчно капацитет за рафиниране). Според други предложения възможностите варират от мерки срещу отделни лица, замесени в нарушения на човешките права, до превръщане на промяната на режима в официална политика.

Подобни безкомпромисни действия биха могли да провалят внимателните усилия на Обама да сплоти около себе си чуждестранните съюзници и да покаже на иранците, че Америка е разтревожена, че техният режим не изпълнява задълженията си в ядрената област, а не е враждебна към самия Иран. Но Обама се сблъсква с хитри сметки. Някои съветници от Държавния департамент му казват, че прекалено силният натиск ще предизвика Иран да предприеме ответни действия в Афганистан (където Ахмадинеджад беше на посещение тази седмица), което би имало неприятни последици за войната, от чиято съдба в крайна сметка може да зависи неговото президентство. Но дори приятелски настроени социолози като Стенли Грийнбърг и Джеймс Карвил отправят сигнали, че президентът става уязвим по въпросите на националната сигурност. Сара Пейлин услужливо го призова да „се стегне“ и да обяви война на Иран.

За здравната реформа демократите все още могат да съберат нужните им гласове в Конгреса, за да се спасят от поражение и да изтръгнат победа. Същото би могло да се случи с Иран в Съвета за сигурност. Но после какво? След обещанието за нови санкции, ако диалогът се провали, налагането им се превръща едновременно в политическа необходимост за Обама и в един от малкото начини, освен войната, по които светът може да упражни натиск върху Иран. Дори при това положение малцина политици във Вашингтон очакват санкциите сами по себе си да сложат край на ядрените амбиции на режима. Затова някои от специалистите по Иран в Америка се застъпват за по-дългосрочна игра.

Карим Саджадпур от Фондацията Карнеги за международен мир припомня статията, която Джордж Кенан написал от Москва под псевдонима Хикс през 1947 г. и в която призовава за „търпеливо, но твърдо и бдително възпиране“ на Съветския съюз. Протегнатата ръка на Обама може да има непредвидена последица – да помогне за възхода на издръжливо демократично движение в Иран. Сега е по-добре да се насърчи опозицията и да се чака режимът да се взриви отвътре, казва Саджадпур (той не очаква, че ще трябва да се чака 40 години), отколкото вниманието да се съсредоточава единствено върху работещите в Натанз центрофуги. Обама също може да мисли по този начин – стига да приеме идеята Иран да продължи ядрената си дейност под негов надзор.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.