Обама пред провал или триумф
Майкъл Герсън
Във всеки един политически момент, най-важното обществено отсъждане за даден президент не е дали е „либерален“ или „консервативен“, а дали е „силен“ или „слаб“. Присъдата „слабост“ има склонност да се самоподхранва. Всяко препъване доказва тезата, а постиженията, които й противоречат биват омаловажавани или пренебрегвани (за справка – Джими Картър).
Обратното обаче също е вярно. Силата притежава собствена инерция. Президентът Обама притежава определен тип сила, който бях подценил. Резервираното му поведение не е лишено от моменти на емоционалност. По време на дебатите около здравната реформа Обама бе упорит и дори безмилостен. След републиканската победа на изборите за Сенат в Масачузетс той реагира гневно и амбициозно, а не сговорчиво. Той без колебание отхвърли „окастрен вариант“ на здравния закон.
Беше готов да приложи и защити всеки способ – бюджетни похвати, специални сделки, процедурни трикове – за да постигне целта си. Методите му бяха гъвкави – законът не спазва някои от собствените му предизборни обещания за здравната реформа, включително задължителното сключване на индивидуален договор – но решителността му бе непоклатима. Когато се налагат решителни действия, той е на висота.
Обама се присъедини към пантеона на прогресивните президенти. Някои от тях, като безкомпромисния и весел Франклин Рузвелт бяха политически доминиращи. Други завършиха с провал – студеният, разсъдлив и недолюбван Удроу Уилсън или емоционалният, горделив и омаломощен Линдън Джонсън. Всеки от тях обаче изпробва границите на изпълнителната власт, промени отношенията между гражданите и държавата и вдъхнови цели поколения да обичат или презират. Сега Обама е част от тази компания.
Политиката на здравната реформа е почти толкова сложна, колкото самия й закон. Повдигането първо на този въпрос – преди да се наблегне сериозно на създаването на нови работни места и на икономическото развитие – все още изглежда голяма грешка. Прогресивният дневен ред на Обама не съвпадна с обществените приоритети и това му коства спад в подкрепата. Щом обаче той започна да прилага този дневен ред, отказ от него щеше да породи впечатление за слабост, което щеше да подрони целия му президентски мандат.
Обаче прокарването на тази амбициозна реформа чрез чисто партийно гласуване и спорна тактика може да доведе и до политическа катастрофа. С наближаването на междинните избори за Конгрес Обама успя да настрои против себе си много граждани от третата възраст, които се разтревожиха, че отчисленията от техните здравни осигуровки ще финансират чуждо лечение, както и много политически необвързани американци, у които се засили неприязънта към политическия процес.
Противопоставянето на здравната реформа продължава да е по-интензивно от подкрепата за нея. Значително мнозинство от американците смятат, че реформата ще увеличи здравните им разходи и ще намали качеството на получаваните от тях здравни услуги. Колкото и речи да произнесе президентът от сега до ноември е слабо вероятно да промени тези схващания – особено защото през изминалата година президентските речи бяха контрапродуктивни. Непосредствените политически оценки за Обама вероятно ще са критични. Историческата оценка поради самото си естество е неясна.
Обама може (с право) да се утеши с мисълта, че завинаги е променил дебата за здравното осигуряване в Америка. Когато някой ден републиканците се върнат във властта, те ще опитат да променят закона чрез въвеждането на по-пазарно ориентирани елементи. Те няма да опитат да премахнат цялата здравна реформа. Кой републиканец би искал да се яви на избори с обещания за връщане на предишни ограничения в здравната осигуровка?
Обама създаде законодателни факти, които ще влияят на всички бъдещи дебати по здравното осигуряване. Стойността на постижението му обаче ще зависи от друга историческа оценка. Ако тази здравна реформа бе прокарана, да речем, през 1994 г., тя можеше да е поредния товар върху плещите на един силен икономически растеж и впоследствие да се доизпипа щом станат очевидни предвидимите й, макар и не търсени последствия – и в крайна сметка да е икономически проблем, но не и катастрофа.
Ако обаче американското правителство върви към обща криза в отдаването на права на ползване на различни услуги,здравната реформа на Обама ще бъде приета като политически безотговорна. Той прибавя огромни нови права за ползване на услуги към една вече нестабилна структура от подобни права. Разходите по този нов ангажимент се предвижда да растат с по около 8 процента годишно – което е по-бързо от икономическия растеж или данъчните приходи. И тези нови права до голяма степен са финансирани от отчисления от вече съществуващите права за ползване на услуги. Това са пари, които не може да се използват за спазване на вече поети обещания за съществуващи права на услуги.
Този исторически сценарий ще съдържа голяма доза ирония. След като стана свидетел на катастрофата на Уолстрийт заради високорисковите операции и разоряването на мнозина американци от прекаленото кредитиране, основният отговор на Обама на икономическата криза е да повтори това прекаляване в още по-големи мащаби. Възможно е един президент хем да е силен, хем тежко да греши.
По БТА