Забрави проблемите, всички обичат г-жа Меркел

Канцлерът Ангела Меркел доказа уменията си на международната сцена, но германците чакат да реши и вътрешните проблеми в страната. Снимка: Ройтерс

Когато във вторник Тони Блеър се срещна в Берлин с германския канцлер Ангела Меркел, можеше да му бъде простена една тиха, носталгична въздишка. В края на краищата канцлерът Меркел днес е много от това, което Блеър беше преди. Тя е изключително популярна, като нивата на одобрение за нея са около 70 процента.dayly-telegraf-emblema.jpg

Тя се доказа и като умел познавач при посредничеството между Европа и САЩ. Ако тези дни има мост над Атлантика, единият му край е в Берлин – коренна промяна от дните, когато канцлер беше Герхард Шрьодер. В Европейския съюз Меркел също се утвърди като умел дипломат, който успя да си спечели уважение, без да смачка фасона на твърде много хора. Но тя не е слаб противник, както показа с готовността си да се противопостави на президента Путин по въпросите за енергийната сигурност и за нарушаването на човешките права в Русия.

Разбира се, тя стана особено популярна през последните няколко месеца, отчасти благодарение на председателството на Германия на ЕС и на Г-8. За полицията това означава два пъти повече форуми със свръхстроги мерки за сигурност, два пъти повече конвои с бронирани лимузини, и два пъти повече възможности за общи снимки.

Въпреки образа й на стеснителен и скромен човек, сега Ангела Меркел е постоянно присъствие на първите страници. Подобно на другата германска международна знаменитост, бялото мече Кнут, се появява на корицата на „Венити феър“. Но преди Блеър да изпадне в твърде продължително съжаление от факта, че Вашингтон вече предпочита да се обърне към госпожата в Берлин, отколкото към господина на Даунинг стрийт, той би могъл да си позволи малко злорадство за това, че успехът на Меркел е изграден на нестабилна почва.

Същите статистики, които показват колко популярна е тя като личност, разкриват за каква бъркотия смятат германците управлението на широката коалиция, която тя оглавява. Нейният консервативен Християндемократически съюз (ХДС) е малко по-популярен от недолюбваната Германска социалдемократическа партия (ГСДП) на предшественика й Герхард Шрьодер. И докато тя лъска имиджа си в чужбина, ляво-дясното правителство у дома се кара и препира за всичко – от минималната заплата до реформата в здравеопазването.

Много избиратели са разтревожени, тъй като германската икономика най-после отново се възстановява. Големият въпрос, на който повечето хора искат да получат отговор, не е как техният канцлер ще реши проблема за една „преопакована“ европейска конституция, а как местните работници ще престанат да бъдат бедни.

Британският министър-председател Тони Блеър се усмихва на пресконференцията след срещата с германския канцлер Ангела Меркел на 24 април, но има за какво да завижда на желязната немска лейди. Снимка: Ройтерс

Безработицата намаля рязко, но мнозина получават малко повече, отколкото са помощите за безработица. Милиони други падат под границата на бедността, печелейки едва неколкостотин паунда на месец. В един поляризиран политически климат важните вътрешни въпроси се оказват много по-трудни за решаване, отколкото маневрирането на международната сцена.

Гневът от тези провали дойде твърде много за журналистите от в. „Билд“, таблоидът със сериозно политическо влияние, въпреки че публикува безкрайни снимки на „Красивата Аня, на 20 г“. и на споменатия Кнут. „Да не сте си загубили ума?“, обърна се изданието към германските политици, намеквайки, че правителството се държи така, сякаш изборите са след 29 дни, а не след 29 месеца. „Има две години и половина до следващите избори. Това, от което германците се нуждаят, са идеи, реформи и силата те да бъдат осъществени в полза на всички. Стегнете се и се хващайте за работа“.
Всичко това може да послужи като поука за съседите на Германия Никола Саркози и Сеголен Роаял, докато се стараят да станат президенти на Франция.

Трудно е да си представим национални избори, които да са толкова оспорвани и разделящи, колкото изборите в Германия през 2005 година. След една по-скоро безинтересна предизборна кампания на Меркел, безизходицата бе такава, че трябваха седмици преговори, за да бъдат разпределени министерските постове, да се сформира правителство и да бъде избран канцлер.

Но Франция също е поляризирана. Имайки предвид катастрофата през 2002 г., когато левицата се разцепи между различни кандидати и доведе до избор между десния Жак Ширак и крайнодесния лидер на Националния фронт Жан-Мари льо Пен, френските избиратели този път се спряха на основните кандидати на левицата и десницата. Саркози като че ли води с малка преднина, но няма съмнение, че Франция е дълбоко разединена по същите вътрешни въпроси, които тревожат избирателите в Германия – доходите и социалните придобивки, здравеопазването и имиграцията.

Наистина, френските правителства отлагаха от десетилетия решенията на тези проблеми. Една карикатура наскоро изобрази френски политици, дискутиращи план за бъдещето. „Да запазим спокойствие“, обявява мустакатият им лидер пред диаграма, изобразяваща срива на френската икономика. „Ще обявим реформи, хората ще демонстрират по улиците, ще оттеглим реформите – и всичко отново ще е нормално“.

Но не и този път. Канцлерът Меркел може би е показала, че който и да спечели френските президентски избори, може да върви напред, дори и неговата партия да губи популярността си, а вътрешните спорове да остават нерешени. Другаруването със световните ВИП-персони може да е много забавно, но истинското величие се крие в успешното осъществяване на неизбежните важни вътрешни реформи – както в Германия, така и във Франция.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.