Какво обещаваше ГЕРБ, какво става?*

Любослава Русева

Ако отворите сайта на ГЕРБ, ще попаднете на антикризисна програма, която започва така: „Във време, когато целият свят е изправен пред предизвикателството на финансовата и икономическа криза, България трябва да има своя отговор, в контекста на всеобщите европейски и световни усилия, как най-бързо и безболезнено да преминем по този труден път.“

По-любопитна обаче е датата. Документът е изготвен на 10 май 2009 г., което ще рече, че близо година по-рано и точно два месеца преди парламентарните избори сега управляващата партия не само е имала амбицията да даде „своя отговор“ на „предизвикателствата“, а вече е имала стройна програма за тяхното преодоляване.

Припомнянето на този документ заслужава усилие, защото чрез него „Граждани за европейско развитие на България“ (в случай че сте забравили какво стои зад абревиатурата)

манифестират като дясно ориентирани

Те например възнамеряват да облекчат данъчните и осигурителните режими, а когато обясняват как ще намалят осигурителната тежест с до 5% „с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците“, са убедени, че „ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места“.

Според ГЕРБ целта на облекченията е „да се даде възможност на бизнесите да поемат глътка въздух във времето на затруднено финансиране, да запазят и разкрият нови работни места, като ефектът от мерките може да се почувства веднага“.

Наред с дадената дума за реформи, сред които е и твърдото намерение държавата да ограничи в ускорен порядък неефективните публични разходи и да намали администрацията, от партията обещават и въздаване на справедливост под формата на „незабавно търсене на отговорност и предоставяне на прокуратурата на всички доказани нарушители“.

Водещата нишка в програмата, както сами забелязвате, са думите

„веднага“ и „незабавно“

Ако сведем антикризисната визия на ГЕРБ до едно изречение, то ще гласи: незабавни реформи, чийто ефект да се почувства веднага. Всички, с други думи, трябваше да живнем в мига, в който поемаме първата глътка въздух (разбирай, когато партията спечели изборите) – това беше посланието зад познатото клише, но клише все пак опаковано в ясни и, да повторим, определено десни намерения.

Осем месеца след поемането на властта обаче картината изглежда коренно различна от нарисуваната в антикризисната програма. Няма „веднага“, няма „незабавно“, няма и следа от обещаното безболезнено преминаване по трудния път. Обратното – има преразход на ценно време, колебания, липса на визия и отказ от водене на дясна политика.

На практика захванатите реформи бяха зарязани по средата, вземащите решения започнаха да нахвърлят „на коляно“ всевъзможни хаотични хрумвания, а българският премиер все повече заприличва на „изпълняващ длъжността“, който навигира според социологическите проучвания и шума на най-близките протестиращи (по политолога Владимир Шопов).

Впрочем от началото на годината и особено през последните две седмици противоречивите сигнали, излъчвани от правителството, подлежат на описване единствено

като в сводка за нивото на река Дунав

в сантиметри. При Видин здравните осигуровки се покачват с 2%, но при Лом предложението пада. Около Козлодуй започва да потъва плоският данък, но на Оряхово той отново изплува. ДДС намалява с 0.5% край Никопол, само че на Турну Магуреле тръгва да се повишава с 2%. При Русе нивото му започва да се колебае, но пък на Силистра се въвежда данък „лукс“.

Това обаче не е проблем, защото на следващия ден промените претърпяват промени, които претърпяват промени и на по-следващия ден. В резултат „сан шанжман“ остава само усещането за хаос, а обещаната „глътка въздух“ е на път да се реализира в смисъла, в който са я поемали власите на края на Дунава…

Но голямата беда е не толкова в настъпилата суматоха след пропилените месеци в разкази за злодействата на тройната коалиция и ненужни дискусии да има ли референдум за новините на турски език или как да импийчнем президента. Проблемът е в тоталния обрат във философията на управление (ако въобще можем да говорим за философия).

По данни на икономисти индустриалното производство е спаднало с почти една четвърт от началото на рецесията, но общият размер на държавните разходи не само не е намалял, а през 2010 г. ще е най-високият в историята на българския преход (планираните държавни разходи за годината са 27 млрд. лв., докато през 2009 и 2008 г. – съответно 26 млрд. и 25 млрд.).

Това означава, че държавният сектор получава все по-голямо финансиране от бюджета, а оттам – че никога досега не сме имали толкова много държава. Означава още, че първоначално заявената политика е завила наляво и

по-скоро няма да преодолее, а ще произведе криза

Ако пък към завоя добавим и демагогски залитания от типа данък „лукс“, както и изказвания като „Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта“, за малко да си помислим, че наближава 9 септември…

„Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години.“

Спокойно, това не е антикризисна мярка. Така вече иронизират „пипането“ на онези с яхтите някои свободни граждани из форумите. Те за разлика от официозните медии добре забелязват фалша на популистката поза. И не само фалша, а опасността от нея, доколкото тя прикрива изключително рискови намерения.

Например запазването на армия от 60 000 служители в МВР заедно с обещанието, че доходите им няма да намалеят, ако се наложи да си плащат здравните осигуровки, т.е. допълнително натоварване на бюджета. И най-вече – идеята за вдигане на ДДС на 22% (последното предложение на премиера е увеличението да важи до края на 2012 г.!), което ще бръкне в джоба на всички ни и е автоматичен генератор на инфлация.

„В хода на развитието на кризата ще възникват нови идеи и предложения, които ние ще добавяме към този пакет от мерки с цел максимално адекватно отразяване на кризисната динамика“, пишат от ГЕРБ през май 2009 г. Но истината е, че идеите започнаха да извират едва напоследък, а последното нещо, което може да се каже за тях, е „максимално адекватни“.

(със съкращения)

Виж целия текст във в. Дневник“

––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията                          .

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.