Робинзон, финансовият океан и папагалът Мони

Румен Белчев

Аз, нещастният Робинзон Белчев, по прякор Крузо, попаднах преди двайсет години на този остров на относително стабилна фискална политика.

Около мен бушува световният икономически океан, островът целият се тресе, когато го бухне някоя по-големшка вълна, но са ме уверили, че той е относително стабилен и вече не пискам. То, не, че от пискането има някаква файда – пискаш не пискаш – морето те завлича. Онзи ден завлече козата – тя писка, вряка, да не би това да й помогна много? Завлече я и изплю след нея на пясъка бележка за платен данък по член 50.

Финансовото море много дава, ама и много взема.

Понякога, когато на острова попадне парче вестник, в което пише, че е приет пакет антикризисни мерки, душата ми се изпълва с надежди и започва да ми се струва, че той наистина е остров на стабилна, макар и относително фискална политика.

Когато на другия ден в друго парче прочета новината, че пакетът се отменя до второ нареждане, стигам до заключението, че островът всъщност е относително фискален, макар и политически стабилен.

Най много ме обнадеждават прогнозите, че един ден световният икономически океан ще се разцепи на две и островът ми ще стане полуостров.

Според някои това чудо трябваше да е станало, защото март вече се изниза през комина на колибата ми, според други чудото се отлага за 2011-а година, а според трети – до второ нареждане.

Понякога край острова минават кораби. Не им махам, не паля огньове, не вея знамена. Няма смисъл – те знаят, че живея на остров на относително стабилна фискална политика и съм извън всякаква опасност, така че няма да ми обърнат никакво внимание.

След козата си завъдих папагал. Щеше да ми изкара акъла първия  ден – както си ходех по плажа, изведнъж чух крясък:

– Бедни Робинзон Белчев Крузо, каква я мислехме, каква стана…

Помислих, че Петкан се е върнал от емиграцията в Швейцария, но когато папагалът нахално кацна на рамото ми, разбрах, че греша.

Кръстих си го Мони – на финансовия министър.

Сега съм сам с папагала Мони Дянков, нося си го на рамо, защото той не иска да ходи сам, за летене да не говорим, и търпеливо слушам крясъците му:

– Бедни Робинзон Белчев Крузо, каква я мислехме, каква стана…

Понякога от скука се опитвам да му отговарям.

– Млъкни, птича главо – казвам, – къде си тръгнал да ми даваш и ти акъл!

А папагалът не се обижда, напротив – отговаря ми, че е на деветдесет и осмо място в икономическия свят по цитирания.

– И какво ти цитират? – питам.

Папагалът се накокошинва и гордо крясва:

– „Бедни Робинзон Белчев Крузо, каква я мислехме, каква стана…”
Ако знаеше само колко е прав…

––––––––––

П. П. Пускам това писмо в последната празна бутилка – не с надеждата някой да го намери и да ме спаси, а за да кача още повече броя на цитиранията на папагала си и така го придвижа от деветдесет и осмо поне на деветдесет и седмо място (б. р. – авторът има предвид изавленията на министър Дянков, че той е на 98-о място по цитиране икономист в света).
Все пак – колкото и да сме я закъсали, аз продължавам да съм патриот на острова си, колкото и стабилността му да е относителна.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.