Как Исландия забрани стриптийза

Джули Биндъл

Реклама на известен стийптиз клуб в Рейкявик

Исландия забрани всички стриптийз клубове. Вероятно това се дължи на премиерката-лесбийка, а може би Исландия просто е най-страхотната за жените страна в света. Исландия бързо се превърна в световен лидер във феминизма. Страната с малобройно население от 320 000 е на ръба да постигне онова, което според мнозина, е невъзможно: да закрие сексиндустрията.

Докато активисти във Великобритания продължават да водят борба в опит да регулират клубовете за лапданс (еротичен танц, при който стриптизьорката е в непосредствена близост или в контакт с наблюдаващия), чийто брой нараства с тревожна скорост през последното десетилетие, Исландия прие закон, който ще доведе до затваряне на всички стриптийз клубове. И забравете да наемете топлес сервитьорка в опит за заобиколите правилата. Законът, приет с нито един глас против и само с двама въздържали се, криминализира всеки бизнес, който извлича печалба от голотата на своите служители.

Още по-впечатляващо е, че северната европейска държава е първата в света, която забрани стриптийза и лапданса по феминистки, а не толкова по религиозни причини. Колбрун Халдурсдотир, която първа предложи забраната, твърдо заяви пред националните медии завчера: „Неприемливо е жени или хора като цяло да са стока за продан“. Когато я попитах дали смята, че Исландия е станала най-великата феминистка страна в света, тя отговори: „Със сигурност сме някъде по първите места. Най-вече в резултат на оказвания върху парламентаристите натиск от феминистки групи. Тези жени работят по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата с техните кампании и това впоследствие прониква във всички слоеве на обществото“.

Новината дава истински тласък на феминистите по света и ни показва, че когато цяла страна се обедини зад някоя идея, всичко е възможно. Освен това тя със сигурност ще „удари рамо“ на феминистката кампания в Обединеното кралство срещу индустрията, която е едновременно причина и следствие от зеещото като пропаст неравенство между мъже и жени.

Според исландската полиция 100 чужденки идват всяка година в страната, за да работят в стриптийз клубове. Неясно е дали жените са жертва на трафик, но според феминистите е показателно, че докато стриптийз индустрията нараства, броят на исландките, които желаят да работят в сектора, остава непроменен. Поддръжници на закона казват, че някои от клубовете са поле за проституция и че много от жените работят там, защото са наркозависими или бедни, а не защото това е свободният им избор. Посетих стриптийз клуб в Рейкявик и наблюдавах жените там. Нито една от тях не изглеждаше щастлива в работата си.

И така, как Исландия постигна това? Първо трябва да споменем, че в страната има силно женско движение и голям брой жени политици. Почти половината от парламентаристите са жени, а Исландия е на четвърто място сред 130 страни според международния индекс за равенство между половете /след Норвегия, Финландия и Швеция/. Всички тези четири скандинавски страни до някаква степен за инкриминирали купуването на секс (законодателство, което Обединеното кралство ще приеме на 1 април). „Прехвърли ли се веднъж границата от една трета жени политици, нещо се променя. Феминистката енергия изглежда прониква навсякъде“, каза Халдурсдотир.

Йохана Сигурдадотир е първата жена премиер в Исландия и първата в света министър-председателка, която не крие, че е лесбийка. Гудрун Йонсдотир от Стигамот – организация, базирана в Рейкявик, която води кампания срещу сексуалното насилие, казва, че се е ползвала с подкрепата на Сигурдадотир за кампаниите срещу изнасилванията и домашното насилие: „Йохана е велик феминист, тъй като тя отправя предизвикателство към мъжете в партията си и не им позволява да й оказват натиск“.

Налице е и фактът, че феминистките в Исландия изглежда са напълно обединени срещу проституцията, за разлика от тези в Обединеното кралство, където се вихрят горещи дебати дали проституцията и лапданса дават власт на жените или ги опорочават. Има и обществена подкрепа: забраната срещу сексуалните дейности с търговска цел не само е подкрепяна от феминистите, но и от голяма част от населението. Проучване от 2007 г. установи, че 82 на сто от жените и 57 на сто от мъжете подкрепят криминализирането на плащането за секс, както в публични домове, така и в еротични клубове, а по-малко от 10 процента от исландците са против.

Йонсдотир казва, че забраната може да ознаменува края на сексиндустрията. „Миналата година приехме закон срещу купуването на секс, неотдавна въведохме план за действие срещу трафика на жени, а сега затворихме стриптийз клубовете. Северните страни са начело по равенство на жените, признавайки ги като граждани с равни права, а не като стока за продан“.

Собствениците на стриптийз клубове са несъмнено бесни заради новия закон. Един от тях даде интервю за местен вестник, в което оприличава подхода на Исландия с този в страни като Саудитска Арабия, където не е разрешено да се вижда нито една част от тялото на жената на обществено място. „Стигнах възрастта, в която не съм сигурен дали искам да се занимавам повече с тези спорове“, каза той.

Янис Реймънд, директорка на Коалицията срещу трафика на жени, се надява всички, които печелят от сексиндустрията, да мислят по същия начин, и смята, че новият закон ще прокара път за правителства в други страни. „Каква победа, не само за исландците, но за всички по света, които отхвърлят сексуалната експлоатация на жените“, каза тя. Йонсдотир е убедена, че законът ще създаде промяна в отношението към жените. „Мисля, че мъжете в Исландия ще трябва просто да свикнат с идеята, че жените не са за продан“.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.