Британски учени: Неравенството разяжда обществата

Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет. Снимка: личен сайт

Ново изследване на британските социални учени Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън изглежда потвърждава онова, което левите са твърдели винаги: в по-равните общества хората живеят по-дълго, по-добре и по-щастливо.

– Госпожо Пикет, как пресмятате щастието?

– Ние не правим такова нещо. Не се опитваме да представим някакъв мащаб за щастие.

– Под „ние“ имате пред вид себе си и Ричард Уилкинсън, заедно с когото работите и живеете. Но какво точно изследвате в новата си книга „Нивото на духа“?

– Ние показваме, че продължителността на живота в богатите индустриални страни не става по-дълга, ако и хората да стават по-богати. И казваме, че същото нещо може да се каже и за щастието. Хората в богатите страни не са непременно по-щастливи от ония в бедните. А щастието не се увеличава непременно, колкото по-богат става човек. Но за нашите изследвания ние всъщност предпочитаме твърди теми вместо такива като щастието и представяме по-строги резултати.

– Кои твърди теми?

– Такива като убийства, самоубийства, затлъстяване, преждевременна бременност, детска смъртност, психически заболявания, брой на арестуваните, положение на жената. За всички тези неща има официални цифри от Световната здравна организация и други международни организации.

– И кои са по-строгите познания, които постигате по този начин?

– Ние разгледахме как се отразява върху тези проблеми разпределението на доходите в 21 богати индустриализирани страни. И открихме, че страните, в които разликата между бедни и богати е по-малка, се представят далеч по-добре. В страните, в които разликите в доходите са големи, има далеч повече насилие, повече затворници, повече ранни бременности, по-лоши резултати в училищната система, по-малко социална мобилност. Социалните и здравословни проблеми са по-големи.

– Но как могат да се измерват разликите в доходите между богатите страни? Та нали между тях има културни и икономически разлики.

– Разбира се, но те не са от такова голямо значение, когато човек изследва с колко повече пари разполагат най-богатите двадесет процента от населението на една страна в сравнение с най-бедните двадесет процента. Това се нарича „съотношението двадесет-към-двадесет“. Когато се направи това, между богатите страни се установяват огромни разлики.

– И кои са те?

– Има например страни като Португалия, Великобритания, Нова Зеландия или САЩ, в които горните двадесет процента от населението разполагат с около седем и половина, осем пъти повече пари, отколкото долните двадесет процента. В страни като Норвегия, Швеция, Япония, Финландия, най-богатите двадесет процента разполагат само с около четири пъти повече пари, отколкото долните двадесет процента. Разликата в доходите в тези страни е по-малка, а равенството по-голямо. Германия се намира долу-горе по средата.

– И какво ново има в твърдението, че равенството е нещо добро за едно общество?

– Множество неща са нови. Ново е, че сега започва да става ясно, че неравенството на доходите се отразява върху проблеми като затлъстяването, насилието, броя на затворниците и убийствата. За тези неща досега нямаше научни доказателства. Ново е и това, че не само бедните, но също и богатите са отрицателно повлияни от неравенството на доходите. Ново е и разбирането, че при по-голямо неравенство на доходите проблемите са много по-големи. Броят на убийствата например е десет пъти по-голям в неравните общества, отколкото в по-равните. Броят на психическите заболявания е три пъти по-голям. В неравните общества тийнейджърите раждат шест до осем пъти повече деца. Колко силно се отразява неравенството върху всичко това изненада и нас самите.

– Дайте някакъв конкретен пример, например затлъстяването. Какво открихте в това отношение?

– В богатите страни, в които неравенството на доходите е голямо, има повече затлъстели жени, мъже и деца. Ефектът обаче се наблюдава особено силно при жените.

– Какво е вашето обяснение за това?

– В неравните общества борбата за постигане на висок статус е по-остра, отколкото в по-равните. Тази борба обаче причинява повече стрес. Вероятно жените са по-силно засегнати от това, защото тяхното тяло е в много по-голяма степен индикатор за обществен статус, отколкото това е при мъжете. Към това се прибавя и следното: грубо казано, при продължителен стрес тялото започва да реагира по-различно. То изведнъж започва да трупа запаси, гори по-малко калории, запазва резерви от тлъстини. А освен това хората, които са подложени на стрес, често ядат нездравословна храна. Също и за утешение.

– Значи вие не смятате, че затлъстяването е свързано и с една определена култура на хранене?

– Не, защото ние наблюдаваме тези резултати както при сравнението между 21-те богати страни, така и при онова между 50-те американски щата. Статистическата служба на САЩ измерва разликите в доходите в различните американски щати.Там също има по-равни и по-неравни щати. В по-равните щати има по-малко затлъстели хора, отколкото в ония с по-големи различия в доходите.

– А какво можете да кажете за другите културни различия?

– Културните различия не могат да обяснят резултатите, които ние установяваме. Вземете например Португалия – една страна със силно изразено неравенство и голям брой затлъстели хора. Португалската кухня е много подобна на испанската. Испания обаче е страна с по-малко неравенство – и съответно броят на затлъстелите хора там е по-нисък.

– Но не са ли това много общи изказвания?

– Напротив. Положението на нещата, при което по-равните страни се класират по-добре при всички изследвани проблеми, се оказа валидно навсякъде. Както Ричард Уилкинсън, така и аз сме социал-епидемиолози. Нашата работа е да изследваме каква е връзката между болестите и неща като образование, доходи, класов статус. Едновременно с това ние изследваме и теми като социална мобилност или насилие.

– Насилието е един друг добър пример. Какво открихте в тази връзка?

– В неравните общества има повече насилие. При това ние нямаме пред вид неща като кражби, а насилие, насочено срещу хора или обекти.

– И как си обяснявате това?

– Когато вие сте на дъното в едно неравно общество, дискриминацията има по-остри очертания. А социалната деградация причинява по-тежки болести. Обратно, по-трудно е човек да се издигне нагоре, а това предизвиква фрустрация и стрес. Статусът е нещо по-важно в едно неравно общество. Когато си долу, това ти е много по-болезнено ясно. Всичко, което в такъв случай бива възприето като липса на респект или като унижение, може да послужи като причинител на насилие.

– Това предпоставя, че бедните са по-склонни към насилие.

– Не непременно. Загубата на статус може да се случи на всекиго. Ние се позоваваме на резултати, идещи от затворнически психиатри и криминолози, които са изследвали какво кара хората да реагират чрез насилие. От това излиза, че насилието много често е свързано с липса на уважение, загуба на статус или достойнство. В неравните общества тези стресови фактори просто са по-отчетливи, по-силни. Когато социалните и статусови разлики са по-малки, човек не трябва да се мери толкова много с останалите.

– Кое е заключението, което извличате от изследванията си?

– Когато човек знае коефициентите на неравенството в доходите в една страна, то може да се каже доста точно до каква степен тя ще бъде засегната от всички тези социални проблеми. А неравенството се отразява отрицателно върху всички тях. Изследванията ни потвърждават еднозначно, че от това са засегнати и богатите групи от населението.

– Трудно е да се повярва, че неравните общества са нещо лошо и за богатите.

– Резултатите не допускат никакво съмнение. Ние си обясняваме това така: в неравните общества социалните йерархии са по-силно изразени. Социалното разстояние между хората е по-голямо, по-големи са и усилията, които трябва да се положат, за да може човек да се издигне или за да остане горе. Стресът, причинен от всичко това, е много по-силен. Ако бих могла да взема някой човек с добри доходи от неравно общество и бих го поставила в някое по-равно общество, този човек вероятно би живял по-дълго време и децата му сигурно биха били по-добри в училище.

– Това сега хипотеза ли е?

– Не. Въпреки това то е трудно за доказване. Ние намерихме шест студии, които потвърждават този ефект – че дори и за богатия човек е по-добре да живее в по-равно общество. Едно изследване сравнява причините за смъртност в по-равната Швеция и по-неравна Англия. И тъй като на смъртните актове се записва професията на починалия, то може да се сравни продължителността на живота на хората с едни и същи професии. От това става ясно, че когато човек принадлежи към по-ниските социални групи, той живее по-дълго в Швеция, отколкото в Англия или Уелс. А и детската смъртност е по-ниска.

– Но това не говори нищо за богатите.

– Но те също живеят по-дълго в Швеция, макар че разликите в продължителността на живота тук вече не са толкова очевидни, колкото при по-ниските социални групи. Същото нещо установихме и при изследването на различни американски щати с по-големи и по-малки различия между нивата на доходите. Там също бедните умират по-рано в неравните щати, отколкото в по-равни.

– Има ли изобщо някакви социални проблеми, които да противоречат на вашата теза?

– Има три, при които резултатите са по-различни, отколкото ние очаквахме. Един от тях са самоубийствата. Броят на самоубийствата е по-висок в равните общества. Това може да се обясни така: в по-равните общества хората са склонни в по-голяма степен да насочват агресивността си срещу самите себе си, отколкото срещу други хора. Когато животът стане тежък, възможно е хората от равните общества да търсят причините за това по-скоро вътре, отколкото извън себе си.

– Но това вече наистина е хипотеза?

– Да. Ние открихме и още нещо изненадващо. В неравните общества повече деца казват, че искат да станат например пилот, журналист или поп-звезда. Отначало това ни изненада. След това обаче установихме, че тези желания не съответстват на успехите в училище. Ние си обясняваме това така: в по-равните общества приносът на отделните хора също се оценява по-равно. В такива общества е по-малко важно човек да има престижна професия, която носи много пари. Младежите в такива общества казват например, че те искат да станат дърводелци или медицински сестри. В неравните общества те искат да бъдат дизайнери или лекари, футболни звезди или певци. Тези представи изглеждат нереалистични. Зад тях винаги се крие и едно леко усещане за безнадеждност.

– А има ли нещо, което изобщо не можете да обясните?

– Да. Пушенето. В неравните общества се пуши не повече, отколкото в равните. Дори е малко по-малко.

– А как се гледа на етническия произход във вашите проучвания?

– Други учени изследваха нашите проучвания, за да установят дали те могат да бъдат обяснени с етническия състав на обществата и стигнаха до извода, че това не е така. В САЩ етническите различия с удоволствие се представят като причина за проблемите, вместо различията в доходите, но това изглежда е погрешна предпоставка. Единственото, което може да се установи е, че етническите малцинства в едно неравно общество, в което разстоянието между бедни и богати е голямо, а дискриминацията – силно изразена, са изправени пред още по-големи трудности. Интересни в това отношение са Швеция и САЩ. И в двете общества частта от населението, която е родена там от чуждестранни родители, е приблизително еднаква. Степента на интеграция обаче е изключително различна. В Швеция тя функционира много по-добре.

– Опитвали ли сте да помислите за това дали тези проблеми не могат да бъдат решени и без да се променя неравенството в доходите?

– Именно това се прави непрекъснато в различните страни. Лекуват се само симптомите. Изпраща се повече полиция по улиците. Правят се опити за по-силно подпомагане. Повече просвещение. Повече социална работа. А всяка институция се занимава единствено с някакъв частичен проблем. Това е много скъпо. Представете си, че някой е пуснал водата в банята и е забравил да я спре. Ние постоянно подсушаваме прелялата вода, но не спираме крана. Дали ще се получи някакво облекчаване на проблемите ако се намали общественото неравенство вече са се питали мнозина. Но досега не е имало изследвания, които да потвърждават това. Сега вече започва да става ясно, че неравенството разяжда структурата на обществата.

От в. Тагес цайтунг

Виж целия текст в сп. Либерален преглед

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.