В десетката: Меденият месец на Бойко Борисов свърши
Съвместното приложение на медийната групировка WAZ (издател на „Труд“ и „24 часа“ у нас) и на авторитетния сайт EUObserver помества анализ на Веселин Желев, кореспондент на в. „Труд“ в Брюксел.
Седем месеца след след идването си на власт на фона на големи очаквания, правителството на популисткия премиер на България Бойко Борисов бързо губи популярност поради икономическите проблеми, неизпълнените обещания и все по-гласовита критика. Рейтингът му се е понижил с 13.3 процента до 45.7%, след като встъпи в длъжност през август миналата година, според софийската агенция „Алфа Рисърч“.
Г-н Борисов, 51, харизматичен бивш бодигард, и дясноцентристката му партия ГЕРБ дойдоха на власт с обещания за ликвидиране на престъпността и корупцията и подобряване на жизнения стандарт. Тяхното изпълнение обаче остава под въпрос.
Качеството на живот в България остава ниско след три години членство в ЕС – страната е сред бедните в блока с 38% от средния БВП на глава от населението. Тя все още не успява напълно да се възползва от финансовата помощ на ЕС. Кампания за лов корумпирани служители и организирани престъпници доведе до много арести и много медиен шум, но няма присъди.
В същото време, икономиката е в застой, безработицата се увеличава, приходите в бюджета падат, а сметките за разходите растат, като оставят кабинета с неочакван данъчен дефицит и вероятното неизпълнение на друго обещание – че България ще се присъедини към еврозоната в срок от три години.
Говорещият твърдо Борисов, черен колан по карате, никога не пропуска възможност да обвини за проблемите си своите предшественици и опоненти, воденото от социалистите коалиционно правителство, включващо етнически турци и либералите, което беше много критикувано за лошо управление и корупция. Разследванията, започнати от правителството на Борисов, доведоха до повдигане на обвинения към трима министри от предишното правителство за злоупотреба с власт и средства.
ГЕРБ също така прави опит да свали президента Георги Първанов, социалист и остър критик на правителството. Процедурата за импийчмънт, смятат наблюдатели, вероятно ще преплава през парламента, но ще претърпи крушение в Конституционния съд, който има последната дума.
„Хората са щастливи да видят гангстери с белезници и разследвани бивши министри“, заяви пред сайта Стефан Стоянов, безработен от София. „Но това не е достатъчно. Българите искат най-много да заживеят най-накрая като другите европейци.“
Елмар Брок, водещ немски член на Европейския парламент, призовава за търпение: „Вярваме, че правителството на Борисов е на прав път. Не можем за половин година да очакваме крайните резултати и да отсъдим справедливо“, казва Брок. Неговата християндемократическа партия е ключов европейски съюзник на Борисов.
Фискалната пропаст
България спечели похвала от Брюксел за своите стабилни публични финанси при управлението на Борисов. Министърът на финансите Симеон Дянков, бивш икономист на Световната банка, успя да запази бюджетния дефицит за 2009 под един процент от БВП. Той обаче постигна това чрез забавяне на плащания на държавата към изпълнители, лекари, бенефициенти на социална помощ и дори на президента Първанов в края на миналата година.
В кулоарите на срещата на върха на ЕС в петък (26 март), г-н Борисов призна, че неговото правителство все още не може да плати договори за обществени поръчки на стойност 1.8 милиарда евро, подписани от неговите предшественици със стотици фирми. „Ако ние не отменим тези договори, те ще ни направят страна като Гърция, която излъга както Брюксел, така и собствения си народ“, каза той, като напомни за гръцката статистика, прикривала прекомерен бюджетен дефицит.
Заплащането на неплатените сметки може да увеличи дефицита на България до 6-7 на сто от БВП, каза Борисов. „Това означава „Край на играта“ за нашето присъединяване към еврото.“ В събота българската агенция „Фокус“ го цитира да призовава прокуратурата да обяви неплатените договори за незаконни.
Борисов намали заплатите в публичния сектор с десет процента и постави таван за заплатите на служителите в държавните компании до еквивалента на 1,600 евро. Но той се сблъска с обществено недоволство и замрази множество просрочени реформи в социалния сектор, като например закриването на неефективни болници или по-високата възраст за пенсиониране.
Като отстъпи пред уличните протести на по-малко от 2000 данъчни, полицаи и военни, той също изостави проекта 150 000 държавни служители да плащат здравни и пенсионни осигуровки. По-рано правителството вече бракува един план за увеличаване на здравните вноски от шест на осем процента от заплатата.
Вместо това правителството предложи нов „данък лукс“ върху покупки като автомобили с двигатели над 150 конски сили, апартаменти над 230 квадратни метра, яхти и банкови депозити на стойност повече от 70 000 евро. Той също така предложи повишаване на данък добавена стойност с два пункта до 22%, въпреки по-раншните обещания постепенно да го намали до 16% до края на мандата си през 2013.
Предшественикът на Борисов, лидерът на социалистите Сергей Станишев, го обвини, че „убива реалната икономика чрез фискална аскетичност“ и пресушава източниците на бюджетни приходи. „Държавни приходи са намалели с 33% от януари, а разходите са се увеличили с повече от 20%“, заяви Станишев. „В момента се появяват 1300 нови безработни всеки ден. Това е политика, която отдалечава България от Европа.“
Безработицата в страната е нараснала с 10 процента, икономиката се е свила с 5% през миналата година и се очаква да нарасне с оскъдните 0,3% тази година.
Хладна реакция от Брюксел
Европейската комисия, от своя страна, наскоро поля със студена вода най-голямата гордост на Борисов – кампанията за справяне с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
Като назова неговите усилия „похвални“, докладът на Комисията за мониторинг отбеляза: „Няма осъдени по дела за корупция на високо равнище след юли 2009 година. Делата за организираната престъпност в съда като цяло показват слабо развитие от средата на 2009 г. и няма присъди през този период. “
ЕС даде разрешение за достъп на България до 11 млрд. евро помощи до 2013 г., но предупреди, че страната усвоява средствата твърде бавно.