Дефлацията на президента Саркози

Джон Личфийлд

Компютърен монтаж с текст „Извънредна новина. Саркози се сеща, че е женен за най-горещата мацка в света.“

Последни новини от Франция: президентът е непопулярен, народът се бунтува, политиците от традиционните партии са презирани, крайната десница се надига. Правителството е обвинявано, че не спазва обещанието си да ускори промените. В същото време мнозинството от французите аплодират протестите срещу промените, за които самите те гласуваха. Всичко това е дежа вю.

Преди три години Никола Саркози претендираше, че е премахнал порочните правила на съвременната френска политика.Той обеща скъсване с компрометираното близко минало. Обеща никога да не отстъпва пред народния гняв. Нова ера (или поне нов стил) беше настъпил във френската политика. Президентът вече не беше добродушен чичко на задната седалка на лимузината. Той беше мъж, който тича всеки ден в Булонската гора, разменя си обиди с посетители на парижко селскостопанско изложение и е имал бурни връзки с поппевици.

Той щеше да бъде и свой министър-председател, и външен министър (и президент на Европа в свободното си време). Щеше да назначава министри от левицата, десницата и центъра. Да издига жени и хора от етнически малцинства на висши позиции във властта (за да спечели някоя и друга добре дошла политическа точка, но и за да покаже на своите колеги от центъра и от дясно, че шефът е само един).

И преди всичко, президентът Саркози се зае да промени начина на мислене на Франция, не само нейната икономика и институции. Той искаше да насади нетипичната за французина вяра, че „всичко е възможно“, че предприемчивостта не бива повече да бъде демоде, че старите кастови бариери пред напредването в кариерата в страната, провъзгласила идеята за равенството, трябва да бъдат разрушени.

Три години по-късно президентът Саркози преживя унизително поражение на регионалните избори в средата на мандата си. На първия тур неговата десноцентристка партия и нейните съюзници паднаха до най-ниските си резултати от 50 години насам. Рейтингът на одобрение на Саркози е около 30-те процента. Повече от половината френски избиратели – 58 процента според допитване от миналата седмица, смятат, че той дори не бива да се осмелява да се кандидатира за втори мандат. Почти 60 процента заявяват, че ще гласуват за президент от лявото крило през 2012 г.

На неофициална среща на 23 март на неговата десноценстристка партия Съюз за народно движение президентът бе подложен на остра критика. Правителството се опитва да върши прекалено много, казаха депутатите, или пък не върши достатъчно. Речите на Саркози навремето изглеждали ясни, но той престанал да действа рационално. Сега трябвало да се скрие в позата на сфинкса, типична за предишните президенти, които бяха на власт, но не отговаряха за нищо особено. За няколко часа правителството хвърли в кошчето за боклук любимия му „въглероден“ или „зелен“ данък, който се предполагаше да бъде моделът за подхода на развития свят към климатичните промени. Толкоз по въпроса за обратните завои.

Къде сбърка Никола Саркози? И може ли той да се съвземе преди президентската кампания през 2012 г.?

Глобалната рецесия също има вина, но много от провалите и противоречията на саркозизма бяха предвидими. Неговата икономическа политика винаги е била неконвенционална смесица от държавна намеса и данъчни съкращения за богатите – „носът“ на Де Гол и „чантата“ на Тачър. Той обеща да се бори за растеж „със зъби и нокти“. После заговори за необходимостта да се замени прекалено твърдата мярка Брутен вътрешен продукт с по-мекия показател за удовлетворение от жизненото равнище. Започна да атакува френския модел, а после заяви, че френският модел е спасил Франция от най-тежките последици на рецесията, предизвикана от Англия и Америка.

Господин Саркози се озова в любопитно двояко затруднение. Порицават го повече за реториката му, отколкото за постиженията. Обвиняван е от левицата и от част от собствения му център-дясно, че налага драконовски реформи в англосаксонски стил. Дясното крило на собствената му партия го обвинява, че не следва програмата за радикални промени, заради която бе избран през 2007 г. Всъщност Саркози прокара някои скромни, отдавна закъснели и частични промени в университите и в здравната и пенсионната система. Поне призна реалността, че Франция не може да си позволи своя достоен за уважение социален модел, ако не генерира повече богатство и не спаси от фалит здравната и пенсионната си система. Постиженията му са донякъде по-добри от системата „две напред, една назад“ от годините на Ширак.

Но френската икономика е в затруднено положение и огромният бюджетен дефицит привлича интереса на спекуланти. Разногласията с Ангела Меркел за гръцкия дълг, съдбата на еврото, и за политическия блян Евроланд обтегнаха френско-германските отношения до почти опасно състояние. Хаотичният подход на Саркози можеше да бъде преглътнат от неговите привърженици. Те действително го преглъщаха дълго време. В началото на неговото президентство във Франция цареше ново настроение да бъдат приети болезнените реформи.

Това, което се промени е, че най-твърдите поддръжници на Саркози загубиха вяра и търпение към стила и личността на самия Сарко. Разяриха ги главно две събития. Първото беше назначаването за министър на културата на Фредерик Митеран, племенник на покойния президент – не само още един представител на левицата, но също така хомосексуалист и автор на съмнителни автобиографични книги за кръстосване из тайландски гей-барове.

И по-лошо, въпиющата афера с Жан Саркози. Президентът, който говореше за равни възможности за всички и за твърдата си решимост да разбие френския елит – същият президент сега се преструва, че е съвсем нормално неговият син – красив неквалифициран студент по право, да бъде издигнат като политически ръководител на огромната бизнес зона Дефанс в предградията на Париж. Претенциите на Саркози, че е различен тип политик, по-близък до мисленето на реалните хора, бяха погребани от защитата на правото на прекалено прибързващия му син да бъде шеф на Дефанс.

Може ли Сарко да се възстанови? Може би. Отличното представяне на левицата и Зелените на регионалните избори през уикенда е подвеждащо. Основната опозиционна партия, Социалистическата, няма очевидни кандидати (или по-скоро има твърде много очевидно неподходящи кандидати) за изборите през 2012 г. Тя все още няма нищо смислено, което да каже на избирателите.

Но президентът сега е Царкози без дрехи, джуджето-магьосник от Оз, изгонен иззад паравана на имиджа му на всепобеждаващ, непоколебим екшън герой. В Париж се говори, че той може да реши да не се кандидатира през 2012 г. Тези слухове са преждевременни. Но Саркози, макар и все още непобеден, не е непобедим.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.