Календарът на маите и загадката на 260-те дни*

Цолкин – най-древният календар на маите

Съотнесени към християнското летоброене, дните от календара на маите приблизително съответстват на двойното название на деня, получено от комбинацията между Григорианския календар и календара на светците на Римокатолическата църква – например когато към първи януари се прибави допълнението „празник на Божията майка Мария“. Във времена, когато религията в Европа имала толкова голямо значение, колкото при древните маи, всеки ревностен християнин познавал календара на светците.

Корените на ритуалния календар Цолкин с неговите 260 дни стигат надълбоко – колко дълбоко, вече не може да се установи категорично. Сигурно е обаче едно и то е, че маите, чието летоброене науката определя като изключително постижение и характерен белег на най-развитата цивилизация в района, не са изнамерили първи този основополагащ календар, защото той е бил използван още преди тях.

Но дали все пак ритуалният календар не е много по-стар? Какви интелектуални способности са обладавали нашите предци по времето, когато не са имали писменост и не са оставили писмени следи? Внушили сме си днес, че хората преди хиляди години по-скоро са вегетирали, а не са живели активно, че обитавали пещери и не са имали особени постижения освен може би това, че са се научили да използват тоягата. Тези виждания са плод на нашите модерни, надменни представи, отдавна опровергани от науката. Ще бъдем в унисон с мнението на учените, ако предположим, че още много, много рано пещерните човеци, които си въобразяваме като равнодушни към света създания, всъщност с любопитство и интерес наблюдавали блещукащите по небето звезди, насядали пред входа на пещерата в прохладната ясна нощ, и си правели заключения – още повече, че нямали кой знае колко други забавления.

Що се отнася до Мезоамерика, за която е характерен Цолкин, съществува следната теория за възникването на ритуалния календар, която обаче не може да бъде подкрепена по безспорен начин със запазени до наши дни реликви. Възможно е още пришълците от Азия да са донесли с духовния си багаж простичките наблюдения на небето, извършвани с любопитство и страхопочитание, и елементарното познание за някои закономерности в движенията на звездите, когато мигрирали през някогашния сухопътен мост към Америка и завзели Новия свят от север. Освен основната времева единица – деня, лунните фази били най-характерното, най-яркото явление на небето и служели за измерването на по-дълги периоди от време. Наблюдаван от планетата Земя, нейният спътник е второто по сила на светлината небесно тяло, а пък появата и изчезването му са извънредно подходящи за проследяването на по-дълги отрязъци от време. Оттук идва и обвързването на женския цикъл и бременността с лунните фази. Както вече знаем, първите календарни записи са свързани именно с Луната и нейните циклични промени.

Както казахме, тези предположения са логични, но недоказуеми, затова и въпросът за произхода и възрастта на мезоамериканското летоброене е спорен. Едно е, разбира се, да се взираш в нощното небе и да си правиш изводи за някои констелации, намирайки земни съответствия, и да се възползваш от тях. Съвсем друго е да трансформираш констатациите си в логична математическа и астрономическа система, приложима в дългосрочен план, и да постигнеш споразумение с общността за календарното подразделяне на времето. Първото предполага продължителни наблюдения, записки и математически способности, а второто вероятно ставало на нарочни срещи, каквито всяка година се организирали в Централна Америка в началото на август. Именно тогава, през ловния сезон, големи групи от хора се събирали, празнували и обменяли мисли.

Първите свидетелства за Цолкин са от VII в. пр. Хр., но днешните учени имат известно право да предполагат, че корените на календара трябва да се търсят някъде в началото на уседналостта – около 2000 г. пр. Хр., а може би и много по-рано. Тази хипотеза е основателна, защото уседналостта поражда важни процеси, които изискват управление на времето: земеделието се нуждае от определяне на точния момент за сеитба и жътва; уседналостта формира големи и комплексни общности, чиито договорености трябва да са по-прецизно датирани; възникват колективни ритуали, които също трябва да получат своето място във времето, и така нататък. В определен момент в развитието на структурираните общности със засилващо се профилиране на шаманите била отредена ролята на специалисти по всичко преходно и земно. Тя спомогнала съществено да се издигне техният обществен статус, защото човек, който се оправял със звездите и времето, се радвал на почит, престиж и власт, особено пък в онова дълбоко религиозно общество, за което времето било свещено. Според някои изследователи именно така се заражда политическата система на древните маи.

Също толкова оспорван и интригуващ е въпросът защо най-старият календар – Цолкин, се състои точно от 260 дни. Този отрязък от време не може да се свърже нито с циклите на Луната, нито с тези на Слънцето, а на нас, модерните хора, ни изглежда сякаш произволен. Още повече, че не е известен друг район освен Мезоамерика, в който да се използва такъв цикъл за отброяване на времето. Ако обаче направим някои изчисления, ще открием възможни причини за предпочитанието към числото 260. Като се има предвид колко голямо значение имали за маите числата с техния свещен, магически характер, то продължителността на Цолкин може да се обясни с факта, че тринайсет и двайсет били свещени числа за тях, а резултатът от умножението им – 260, бил възприет като мащаб за време. Възможно е обаче и обратното – значението на двете числа да се дължи тъкмо на фиксирането им във вездесъщия ритуален календар. Това изглежда по-вероятно, ако допуснем, че потребността от задължително подразделяне на времето на отрязъци е възникнала още преди развитието на математическите способности.

Освен това 260-те дни горе-долу съответстват на продължителността на една бременност, която трае средно 267 дни. Следователно приблизителният брой дни може да е закръглен на най-близкото число, делимо на двайсет. Учените дълго отхвърляха тази теза било поради нейната неточност, било поради чисто мъжки, предвзето благонравни предразсъдъци с обяснението, че бременността не би могла да бъде в основата на ритуалния календар, понеже е нещо съвсем тривиално. Аргументите в полза на тази хипотеза обаче не са за пренебрегване – става дума за рано възникналата основна потребност на човешките общности да прогнозират поне приблизително термина на раждането. Според схващането за живота като цикъл, раждането и смъртта несъмнено имали огромно значение в религиозен аспект.

Наясно сме, че ранните цивилизации не боравели със статистически данни, пък и бездруго по-малко от пет процента от всички бременности съвпадат със средностатистическата продължителност от 267 дни. Освен това днес, а още повече пък преди хиляди години, меродавната времева единица не е биологическата продължителност на самата бременност, тоест периодът от зачатието до раждането, а срокът между първата пропусната менструация и раждането. В това отношение мезоамериканските народи не правели изключение. Те броели лунните фази от момента на спрялата менструация, като вземали за основа видимата част на лунния цикъл, тоест онези 29 дни, включени между две еднакви лунни фази. Всъщност дните са 29,5, но тъй като маите не познавали нито дробите, нито часовете, вероятно пресмятали с 29, от което следва, че бременността трае средно 261 дни.

Други ценни опорни точки ни дават съвременните маи, които и днес използват ритуалния календар и изрично го обвързват с бременността. Както други култури от всички времена, така и те по недвусмислен начин обединяват в едно Луната и женското начало, менструацията и бременността; Луната не само била съпруга на Слънцето, но и богиня на растежа и закрилница на бременността. Смятало се за зла прокоба за предстоящото раждане, ако има лунно затъмнение, защото можело да се роди недъгаво дете, а това трябвало непременно да се предотврати чрез съответните ритуали. И днес гватемалските киче-маи наричат менструационната кръв „кръвта на Луната“ или „знакът на Луната“. Луната регулира менструацията, според вярванията именно тя я спира през деветте лунни месеца на бременността. При това положение началото на бременността логично не се брои от мига от зачеването (още повече като знаем, че не всеки полов акт води до забременяване), а от знака, който Луната дава, като спира месечното кръвотечение. Така че можем да предположим, че денят, в който майката на нашия селянин Бен за пръв път нямала месечна менструация, бил денят бен по Цолкин (макар и отбелязван с друга дата по Хааб) и че тя е родила точно след един „Свещен кръг“.

Продължителността на месеците по Цолкин – 20 дни, и тази на другите важни единици (13, 7, 9) понякога също се обяснява с лунните фази, защото и думата уинал или уиник произлиза от думата Луна (у, уи). В продължение на двайсет дни виждаме Луната на небето, преди тя да започне да чезне в следващите около девет дни и накрая да се скрие. Тринайсет дни расте, после седем намалява – до последната си четвърт. Следователно двайсетицата бележи броя на дните в един уинал, защото Луната е видима на небето двайсет дни, преди да потегли към царството на мъртвите. По същата причина деветицата може да е числото на отвъдните светове; тук намираме обяснение и за значението на числото тринайсет, което е на почит в календара, защото след първата си поява Луната се нуждае от тринайсет дни, за да наедрее, докато застане пълна, ясна и различима на небето и озари с ярка светлина нощта. Ала тези изчисления може да са просто пример за свръхамбициозните усилия на учените от по-ново време.

Едно друго тълкувание на ритуалния календар на маите предизвика истински фурор сред научния свят. Дали пък този календар не се основава на циклите на Венера, едно от трите най-важни небесни тела в космологията на маите? Венера се появява или като утринна, или като вечерна звезда малко преди изгрева на слънцето или малко след неговия залез. Цикълът є възлиза средно на 584 дни (гледана от Земята) и включва две по-кратки фази, когато звездата остава скрита за човешкото око, защото Слънцето я закрива или затъмнява, докато през останалите 260 дни е видима сутрин и вечер. Звездобройците много отдавна започнали да обръщат внимание на Венера и това е напълно разбираемо – след Слънцето и Луната тя е третата по яркост на небето и най-светлата от планетите. Бидейки и най-близко до Земята, тя минава кажи-речи за спътник на Слънцето, понеже никога не се отдалечава много от него.

Маите нарекли Венера в облика й на утринна звезда с подходящото име „сутрешно куче“, което леко подтичва пред изгряващото слънце и настъпващия ден, без да смее да се отдалечи. Многобройните имена, с които я назовавали, например голяма звезда, червена звезда или светла звезда, говорят красноречиво за значението, което й отреждали. Днес знаем, че тази така наречена планета-сестра е доста недружелюбно място във Вселената: гореща цели 400 градуса, обвита в облаци от сярна киселина и неспособна да осигури необходимия за всичко живо кислород. Никой досега не е съумял да докаже кое при Цолкин е било яйцето и кое кокошката – подобни въпроси възникват непрестанно при проучванията на майанския календар.

Дали интелигенцията на маите се е занимавала с прецизна астрономия и календарни науки, понеже е владеела необходимите за това математически познания? Или напротив – задълбочавала е математическите изследвания специално с цел да бъдат използвани за изучаване на небето и управление на времето? След всичко, което научихме дотук за историята, възприятието за време и неговото разпределяне, най-логична ни изглежда следната последователност: както в други праисторически общества, така и при маите любознателността им и стремежът да си обяснят света и реда в него сравнително рано ги подтикнали да се заемат с елементарно подразделяне на времето, което постепенно ставало все по-прецизно, а за тази цел се използвали все по-усъвършенствани наблюдения на небето. Успоредно с това нараствали изискванията към математиката, полагали се огромни усилия в тази посока, което било от полза и за календара, и за астрономията. Календарната наука на маите не е особен случай, нито някакво изключение, що се отнася до нейното развитие, но несъмнено се е формирала под влиянието на специфични културни (съответно религиозни, идеологически и политически) фактори, което впрочем важи и за другите календарни системи в историята на човечеството.

Непълните изследвания на Цолкин не позволяват да се направи категоричен, безспорен извод за неговия произход. Ако допуснем, че е възникнал много отдавна, на каквато мисъл ни навеждат запазените календарни рабоши, то можем да предположим как е протекло развитието му. Ако приемем, че календарни записки в най-първобитна форма са правени далеч преди уседналостта, вероятно те са документирали лунните фази и е твърде възможно за ориентир да е служела бременността. Това би обяснило защо цикълът от 260 дни протича независимо от слънчевата година. Може би тук трябва да се търсят и корените на математиката на маите, а именно – в подразделянето на цикъла на числови пропорции от 20 дни, съответстващи на броя на пръстите на ръцете и краката, плюс още един фактор с особено значение – числото тринайсет. Единството между „реалния свят“ и неговото космологично тълкувание придавало на този първи календар на маите религиозна дълбочина и ритуално значение, които нараствали през следващите векове.

С уседналостта и преминаването към земеделски дейности съобразно сезоните се появил и слънчевият календар Хааб, докато Цолкин утвърждавал религиозните си позиции. Успешното култивиране на царевицата и нейният безценен принос за бързия възход на народите от Мезоамерика напълно логично обвързвали растежа є със свещения 260-дневен период по Цолкин. Значението на този факт намерило проявление в астрономията значително по-късно, то се обуславяло от мистичните схващания за календарната математика и циклите на времето. Оттук се зародил импулсът да се свържат известните цикли, да се открият нови зависимости и да се документират в календара. Този процес протичал успоредно със социалното и политическото развитие на маите и формирането на сложно устроено общество със система на управление от божествени царе, градски елит и каста от интелектуалци, специализирана в наблюдение на небето и календарни изчисления. Нейният труд служел за инструмент на властта – както на политическата, така и на религиозната.

* Откъс от книгата „Календарът на маите“, подготвена от ИК Сиела. Виж повече в блога Книжен ъгъл

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.