Европейски съюз на Четвъртия райх
Тежък и тягостен е политическият климат в Гърция. Може би страната прекара най-тъжния Великден от установяване на демократичното управление досега. Безброй мерки за убийствени икономии спрямо работещите. Неуспешни опити на правителството да вземе заем на по-ниски лихви, за да не може спекулантите да погълнат държавните приходи от жертвите на гръцкия народ. Отказ на ЕС да подпомогне финансово Гърция. Ще ви спасим само ако се окажете на ръба на фалита, ни казват от Брюксел.
Зад всичко това стои политиката на германския канцлер Ангела Меркел. На фона на мрачната картина на гръцката бюджетна криза изгрява отблъскващото лице на новия Европейския съюз на 21 век, при това така, както го желае Берлин. Германското ръководство вече открито иска промяна на условията на ЕС. Берлин даже обяви новите правила. Ако една страна има дефицит над 3 на сто, Меркел настоява тя да бъде изхвърлена от еврозоната, европейските фондове да й бъдат орязани и да й се отнеме правото на глас, заяви финансовият министър Волфганг Шойбле. Да изготвим „съгласувана процедура за фалит на държавите“, допълни германският президент Хорст Кьолер.
Германците искат да превърнат ЕС в бюджетно Дахау. За щастие, за момента те искат финансово да бъдат малтретирани само народите на страните, нарушили Пакта за стабилност. И пак добре! Германският печат хвали Меркел за поведението й спрямо всички останали европейски ръководители. В. „Ди велт“ тържествува: „Меркел продиктува условията за подпомагане на Гърция в случай на нужда. Останалите правителства от ЕС се съгласиха, като скръцнаха със зъби, защото нямаха никакъв друг избор. На всички обаче е ясно: в ход е смяна на епохата. В Европа духа нов вятър!“, подчерта вестникът.
Значи смяна на стратегията на Берлин спрямо европейската интеграция. „След обединението на Германия отсъстваше германски импулс в подкрепа на европейската интеграция“, призна цинично германското списание „Шпигел“. С други думи Меркел вече набра достатъчно самочувствие, за да изисква без заобикалки преобразяването на ЕС по начин, който да осигури хегемонията на Берлин. При това Германия изобщо да не се занимава с финансирането на европейската интеграция, както това ставаше в продължение на десетилетия. „Никога повече касиер на Европа!“, разтръби в. „Билд“.
Тази промяна на германската позиция предизвика смут и суматоха във Франция. „Ако няма солидарност в ЕС, тогава за какво е нужен?“, запита се в. „Либерасион“, който констатира: „локомотив на ЕС от дълги години, френско-германската двойка изглежда е готова да рухне. Възприемайки ролята на самотния бегач, Германия официализира неуспеха на ЕС“. И в. „Монд“ сподели същите мисли: „каква игра играе Германия? Позицията на Берлин дезориентира партньорите й“, писа вестникът в свой анализ, озаглавен „Германия, Еврозона: изкушението на развода“.
Антигерманските чувства бързо се разпростряха в цяла Европа. „Късогледството на Меркел отново отваря германския въпрос на Европа“, гласеше апокалиптичното заглавие на в. „Файненшъл таймс“. „Разраства се дебатът за егоизма на Германия, който бе открит от Париж“, писа на челната си страница в. „Монд“. „Шпигел“ пък бе принуден да признае: „в Европа отново се събуждат антигермански чувства като следствие от новата политика на Берлин. В Гърция Меркел и германците са станали обект на омраза“.
Ще се подчинят ли европейските държави и най-вече Франция на германските планове за доминирането на Берлин над Европа или ще се сплотят, за да окажат съпротива, с цел да бъде предефинирана германската стратегия? Колкото и обезсърчително да звучи, първото изглежда по-вероятно. Зависимостта на европейските елити от парите на Германия е толкова силно, че настроенията им и главно реалните им възможности да се противопоставят се оценяват като много ограничени.
По БТА