Как се прави професионален екстремизъм

Сорин Йоница

За разлика от Румъния, Унгария се готви да назначи един десен премиер, който ще управлява удобно, радвайки се на дългосрочните плодове на политиката на дисциплина, започната от предишното правителство. След като спечели мнозинство от 53 процента – завидно в региона – ФИДЕС, партията на Виктор Орбан, вероятно ще си подаде ръка в парламента с Йоббик, една формация, позната с паравоенните си паради и антициганската си реторика, която получи зрелищните 17 процента.

Ще стане точно както през 1998 г.: след като предшественикът е взел всички тежки решения (в онзи случай – финансовият министър Лайош Бокрош, чието име се свързва с пакета мерки за борба с унгарската миникриза от средата на 90-те години), Орбан идва и обира плодовете на икономическото възстановяване. А за парламентарната подкрепа на ултранационалистите Орбан вероятно ще направи необходимото бърборене в Европа и в региона – за драмата на унгарците зад граница, за националния интерес, за слагане на край на робството, наложено от МВФ, за преориентиране на страната към Изтока и затопляне на отношенията с Казахстан.

Голямата разлика спрямо Румъния е в колосаността и професионализма на прочутата унгарска крайна десница. Ако миналия път Орбан трябваше да преглътне антихаризмата на Унгарската партия за истина и живот, водена от Ищван Чурка, днес може да говори на общ език с младите неонацисти и с бизнес-фитнес имиджа на Йоббик по модела на Йорг Хайдер, водени от Габор Вона. За да разберете нюанса, представете си разликата в реториката, целевата група и публиката между партията, ръководена от Вадим Тудор (Партия Велика Румъния – бел.ред.), и подобна партия, но ръководена, да кажем, от Раду Мазаре (кметът на Констанца, социалдемократ – бел.ред.). Особено ако последният, освен наивната си склонност към циркаджийство и секси костюми, реши да научи и няколко клишета за световната икономическа конспирация.

Колко е голяма разликата оттатък, при Йоббик! С безупречен сайт на английски, лидерите на движението умеят да натиснат всички чувствителни бутони на заподноевропейския протекционизъм: солидарност, подкрепа за дребния местен производител, особено на земеделския, в ущърб на супермаркетите; възраждане на държавата, след като кризата компрометира „неолиберализма на янките“, но същевременно и лек антифискален либерализъм, колкото за имидж; поддръжка за местния бизнес чрез предоговаряне на Договора за присъединяване към ЕС; национална банкова система (тоест неподчинена на олигархическите и юдейски глобални финанси).

За свой лош късмет унгарците се оказаха с една модерна екстремистка партия, която върви в крак с 21 век и привлича както старите националисти, така и пълни с енергия, но объркани по отношение на идентичността си младежи, а също и жени, притеснени от несигурността в квартала, плюс растящ брой опортюнистки спонсори без идеология, които се лепват за всеки победител, за да си купят влияние. А пък тук, разядени от дезертьорство и лишени от друга стратегия, освен настроенията на лидера, в порив на безцелно забавление, Партия Велика Румъния наскоро се качи на ремаркето на (председателя на Социалдемократическата партия в Букурещ – бел.ред.) Вангелие. В този смисъл дори се радвам, че балтаенето и липсата на професионализъм на румънската политическа класа предизвика дребния страничен ефект на обезцветяване, на границата между незначимостта и комичността, на румънския екстремизъм. (Със съкращения)

По БТА