В десетката: Българският Форест Гъмп и жегата зад ъгъла
…Тези дни съм решила да изпратя на Робърт Земекис сценарий с подобен сюжет (на филма „Форест Гъмп“ – б.р.) и ако се съгласи да правим филма в Холивуд, ще кандидатстваме за финансиране от българския фискален резерв. Ето го:
От възпитаник на полицейска школа и автор на дисертацията „Психо-физическа подготовка на оперативния състав“ моят измислен герой става бодигард на бивш диктатор.
После – каква ирония на съдбата! – отново попада в центъра на историята, този път като охранител на бивш цар. По силата на обстоятелствата се превръща в главен секретар на МВР, а след четири години развяване на черно кожено манто по акции, полицейски семинари и светски събития, печели парламентарен мандат в два големи града.
После е избран за „независим“ кмет на столицата, но изведнъж започва да тича из страната, за да учредява някакво полулегално политическо сдружение. От време на време се появява и в столицата, колкото да се изкаже по текущата политическа обстановка в няколко телевизионни предавания едновременно.
Минават години, героят открива детски градини в ролята на неформален лидер на партия и играе футбол в ролята на формален градоначалник. Събира овации, количеството фенове прогресира, в един момент печели парламентарни избори и дори влиза в ролята на министър-председател.
Оттук нататък сюжетът става още по-напрегнат: Моят, да повторя!, измислен герой започва пищна ревизия на предишното управление. Вади от гардероба скелетите на розови беемвета, реже с най-храбрите си съюзници пипалата на „октопода“, хваща за гушата дори „недосегаемите“.
Всичко това се филмира, звукозаписва и разпространява по всички публични канали, в резултат на което фигурите на премиера и на неговите най-храбри съюзници трупат още и още обществено одобрение. И даже обожание, нищо че смелите акции от понеделник се спихват като плондири във вторник, потръгналите в сряда реформи блокират в четвъртък, а антикризисните мерки от петък се префасонират в събота, за да отпаднат в неделя…
Не знам колко дълго ще продължава нашият филм, но събитията, застрашително приближаващи надписа The End, стават все по-абсурдни. Примерна сцена:
Моят, да потретя!, измислен герой обявява, че спира реформите, защото в бездънната каца на държавата няма пари. Още на следващия ден хвърля „първа кофа“ с камъни в мегаломански проект, който да засенчи парижкия Лувър. Следва сюрреалистичен диалог.
Журналист: Не е ли по-разумно подобни проекти да бъдат замразени в момент на криза?
Той: Нека малко да ви обясня икономиката, защото явно слушате едни експерти, които се изказват всеки ден. С тези пари, които влагаме сега, те ще се върнат и мултиплицират. Той (обръща се към стоящия до него министър – бел. авт.) не случайно обясни, че 40 милиона посещават Флоренция и оставят по 100 евро за билетчета.
Министърът: Тази велика идея… разликата е там, че започва… когато ме попитаха: колко ще струва, аз отговорих: колкото 13-а заплата на едно съсловие. Примерно на съдебната система, от която споменът е само шумът от казанчето. Идеята се роди, докато пиех едно кафе, тъй като водка вече не пия…
В това време номинантът на героя ни за министър на здравеопазването – персонаж с труден и некомуникативен характер, пее млечни песнички и признава публично, че се готви за поемането на ресора си с четене на „Чичко Гугъл“.
Следва рязък сюжетен завой с поредната акция срещу организираната престъпност, а министърът на вътрешните работи дава няколко пресконференции с еднотипни обяснения по повод хаоса с ваденето на новите документи за самоличност.
Финансовият министър изведнъж открива бюджетен дефицит от 3.7% заради скрити анекси към договори, които обаче остават пълна тайна, а паралелно с това правителството смело изважда 71 млн. лв. от фискалния резерв, за да продължи строителството на нова спортна база. Разбира се, за целите на този абсурден сценарий допълнително спомагат и медии, през които преминава нервен шепот: „Шшт, кани се нещо да каже“, винаги щом зърнат величествената осанка на моя, да почетвъртя!, измислен герой…
Признавам, още не ми е избистрен окончателният вариант на финала. Не искам да се окаже, че този филм вече сме го гледали, но се страхувам да не стане и обратното.
„Не се обвързвай с нищо, не позволявай в живота ти да влезе нещо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла“, съветваше в един друг филм героят на Ал Пачино (или май беше Робърт де Ниро?). А жегата е вече зад ъгъла.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията. Виж целия текст във в. Дневник