Ще се откаже ли Русия от Иран?

РИА Новости

Дмитрий Медведев и Барак Обама. Снимка: Белия дом

Критичните към Иран изявления на руския президент Дмитрий Медведев при неотдавнашното му посещение в САЩ станаха радостна изненада за печата на Запад и в Израел. Както е известно, Медведев призна, че „Иран създава известни проблеми“. Затова „най-важното сега е да се убедим какво представлява ядрената му програма“. Засега обаче „Иран игнорира въпросите, адресирани до него, или пък гледа да се отърве с многозначителни фрази“. Какъв друг отговор искат критиците, според които Русия насърчавала ядрените амбиции на Иран?

Проблемът обаче е в завишените очаквания на някои западни партньори на Русия, явно надценили руското влияние върху Иран. След като на 17 септември 2009 г. Обама заяви, че американската система за ПРО няма да бъде разположена в Полша и Чехия, плъзнаха слухове, че в замяна Русия трябвало да убеди Иран да се разоръжи. Един полски вестник се изрази още по-лаконично: Москва обещала „да се откаже“ от своя „близкоизточен съюзник“. И щом след 17 септември нещата не се промениха особено, много западни медии, докачени, започнаха да подхвърлят забележки към Русия – защо Москва не откликвала с взаимност на отстъпките на Вашингтон. Уви, всички тези надежди и обиди не почиват на факти. Иран никога не е бил „наш“, че да се „откажем“ от него в нечия полза. Идеологията на Ислямска република Иран от самото й създаване през 1979 г. поначало отричаше великите сили да имат някакви „сфери на интереси“ и най-вече на иранска територия.

Отношенията между Иран и Русия наистина изглеждат доста добри в сравнение с връзките на Ислямската република със САЩ (иранското посолство там не работи, а иранските активи в банките са замразени вече от над 30 години) или с някои държави от Западна Европа (връзки, помрачавани от време на време с дипломатически инциденти). Абсолютно неправилно е обаче Иран да бъде смятан за „съюзник“ на Русия, камо ли за нейна „марионетка“. В това могат да повярват само хора, повлияни от най-примитивни антируски издания, които виждат в Русия корена на всички злини, сполетели човечеството, включително на иранската ядрена програма.

Естествено Русия, както и всички останали държави, няма интерес Иран да създаде ядрено оръжие. Няма обаче интерес и от евентуална „превантивна война“ срещу Иран по модела на похода срещу Ирак от 2003 г., организиран от Джордж Буш-младши – както знаем, за оправдание също бе посочено, че Саддам Хюсеин притежавал ядрено оръжие, а в крайна сметка това не се потвърди. Всеки конфликт в Иран би довел до много по-лоши последици за Русия, отколкото кампанията в Ирак. Първо, за разлика от Ирак Иран граничи с пространството на бившия Съветски съюз, и второ, в Иран има многобройно азербайджанско малцинство. Няма нужда от обяснения как биха застрашили Русия евентуалната дестабилизация на Азербайджан и превръщането му във „фронтова държава“.

Русия обаче има и друг интерес – да осигури на администрацията на Барак Обама възможността „да запази достойнство“. В последно време тя проявява разумен прагматичен подход към страната ни и не желае да я смята за свой враг. Известно е, че руското направление е сред малкото сфери, в които Обама може да се похвали с някакъв напредък. Далеч по-лошо се очертават нещата на други важни „писти“.

Опитите на американския президент да съдейства за помирение между израелците и палестинците в Близкия изток вкараха Обама в зле прикриван конфликт с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Всички американски контингенти, изпращани един след друг в Афганистан, не успяха да предотвратят откритото му скарване с афганистанския президент Хамид Карзай. След предупреждение от държавния секретар Хилари Клинтън афганистанският лидер наистина си взе назад острите критични думи към САЩ, но в отношенията му с Вашингтон вече никога няма да се върне предишната идилия.

Противно на мнението, споделяно от мнозина американски и източноевропейски „ястреби“, Русия няма интерес да се провалят опитите на Обама за внасяне на стабилност и ненасилие в международните отношения (да не се бърка с „новия световен ред“ на Джордж Буш). Точно така трябва да се тълкуват думите на Медведев по иранския въпрос: „Не бих желал естествено да се приемат санкции, макар че в един момент може да станат неизбежни.“

Ще припомним, че миналата година Обама направи обръщение към иранския народ, изградено в общи линии според същата формула: изпълнявайте си задълженията по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, иначе в някой момент просто ще съм принуден да взема мерки. Както личи, Русия не предава никого, нито пък изнамира нещо ново. Просто се стреми да действа съвместно със световната общност.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.