Предизборен дебат: Двама се карат, третият спечели

Гордън Браун, Дейвид Камерън, Ник Клег. Монтаж: лнюз

Първият телевизионен дебат между лидерите на трите главни политически партии във Великобритания бе от значение не просто защото влезе в историята, както бе прогнозирано, а защото по твърде непредсказуем начин промени хода на идните седмици. Ник Клег се възползва от възможността и превърна състезанието между двама в бясна надпревара между трима.

Естеството на телевизията е такова, че екранът е по-голям от говорителите и повечето хора трябва да са били повече впечатлени от видяното, отколкото от чутото. Лидерът на Либералните демократи спечели по стил, с желание за честност, като разказваше анекдоти и се обръщаше директно и искрено към камерите. Но той не спечели по съдържание. Аргументите, които измисли за премахването на британската ракетна система за ядрено възпиране „Трайдънт“ и на нефункционалните нововъведения в данъчния кодекс, не станаха по-привлекателни само защото бяха направени в най-гледаното телевизионно време. Прекомерно преувеличените данни, които той даде, за цената на „Трайдънт“ и картите за самоличност, го накараха да изглежда не толкова честен (същия ефект постигна и Гордън Браун с твърдението си, че британските сили сега са най-добре въоръжени в цялата история на Великобритания).

Телевизията, разбира се, е двуизмерен предавател (дори и цифровата). Дебатът обаче не бе така лишен от драматичност, както мнозина се опасяваха. Ако се абстрахираме от декора – грозен, многоцветен и разсейващ, очевидно създаден, за да може предполагаемите сиви мъже да изпъкнат на негов фон – спорът бе предимно съдържателен, а политиците бяха оживени, човечни и съвременни.

Надпреварата е ожесточена и характерът на човека, който желае да ръководи страната, е сериозна тема. Когато тримата кандидати се събраха в Манчестър, изглеждаше прекалено да очакваме философия на високо ниво. Различните инстинкти и намерения обаче на тримата мъже, претендиращи за властта, сега би трябвало да са по-ясни и това само по себе си е малък триумф за демокрацията.

Личността е от значение, защото голяма част от работата на премиера не е описана в брошурата „Ден първи“. Неочакваното и необичайното се изсипват накуп почти всеки ден и развалят и най-добре изготвените планове. Характерът на личността, която ще управлява, е важен политически въпрос. Личността не трябва да бъде поставяна като отговор на въпросите. Самата тя е въпрос.

Дебатът може да е от голямо значение. Социологическите проучвания се активизираха. Дебатът е добър формат за изясняване на несъвместимите представи на хората, които искат да управляват страната. Усещането, че всеки кандидат е във връзка със собствените си инстинкти и нрави, ще е също толкова важно, колкото и внимателно изготвената му политика.

И тримата мъже се показаха като интелигентни, както подхожда на фигурите на върха на британската политика. Аргументът на Браун обаче бе органичен в същността си до опасение, че това е важна година за икономическото възстановяване и че плановете на консерваторите може да го изложат на опасност. Той положи изключителни усилия да внуши това послание, но не създаде усещане за някаква по-голяма визия. Вместо това изглеждаше като уморен човек, предъвкващ добре познатите реплики.

Дейвид Камерън даде по-широка и по-убедителна представа за нуждата да намалим прахосването, „да намалим цената на политиката“ и да се възползваме от възможността, предоставена от дефицита, за да поставим обществото на нова основа. Той бе искрен в думите си за Националната здравна служба и успя да внуши посланието, че предложеното от лейбъристите повишаване на националното осигуряване е твърде висок данък. Той направи силен старт и силен завършек, но се отнесе по средата. Представи се най-добре, когато ясно показа решимостта си да намали прахосването и да спре контрапродуктивното повишаване на осигуровките.

Клег сграбчи шанса си. Той се възползва от най-голямата възможност, предоставяна досега на трета партия в британската политика, и изнесе виртуозно представление. Това бе неговият звезден миг. Нито един от тримата обаче не засегна истински големия въпрос в тези избори – за по-голяма или по-малка намеса на държавата. Тази фундаментална разлика във философиите можеше и трябваше да наелектризира този дебат. Тя трябваше да наелектризира цялата страната. Не е ясно защо не зае централно място. А би трябвало. Все пак това е националният дебат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.