Необявената война на президента Гюл с премиера Ердоган

Елегантният кабинет на президента Абдуллах Гюл говори нещо за Турция. Еркерният му прозорец е с изглед над Анкара. На една от стените са закачени пейзажи на Иван Айвазовски, етнически арменски художник. При предшественика на Гюл – Ахмет Недждет Сезер, прозорецът беше зазидан, а картините на Айвазовски гниеха в мазето. Сезер, мрачен бивш съдия, пътуваше рядко. Гюл приключи миналата седмица 61-ото си посещение зад граница като президент (в Оман). Открито религиозен, но все пак прозападно ориентиран и привърженик на свободния пазар, Гюл символизира новите глобални амбиции на своята страна.

За по-голямата част на света Гюл е умерен политик, който през петте години на служба като външен министър балансираше невъздържаността на променливия характер на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Ердоган публично се скара с Израел, а Гюл тихо лобира Иран да се откаже от ядрените си амбиции. Ердоган разчита на харизмата си, а Гюл – на здравия разум. Сега обаче изниква една необявена война: Ердоган изглежда се стреми към президентството, но Гюл иска да го задържи.

Един от проблемите е, че никой, дори и Гюл, изглежда не знае кога изтича мандатът му. „Седем или пет години имам? Не знам“, заяви Гюл. Проблемът е, че когато парламентът (доминиран от умерено ислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган) избра Гюл за президент през 2007 г., той въведе промени, така че следващият президент да бъде избиран пряко от гласоподавателите за петгодишен мандат с възможност за преизбиране. Въпросът е дали Гюл може да се възползва и да се кандидатира отново; или пък като предишни президенти, може да има само един мандат от седем години, който да отстъпи през 2014 г.

Мнението на юристите е разделено, но политиката със сигурност ще надделее. Лагерът на Гюл спори, че президентът има право на втори мандат. Привържениците на Ердоган не са съгласни. „Г-н Ердоган подкрепи г-н Гюл за президент. Сега е негов ред да направи жертва за г-н Ердоган,“ казва източник, близък до премиера. Парламентарните избори трябва да се произведат догодина. Ако ПСР спечели трети мандат, г-н Ердоган може да бъде изкушен да използва мандата, за да се изкачи в президентството. Някои мислят, че най-новите усилия на ПСР да промени конституцията, включително мерки за увеличаване на президентските пълномощия, са скроени с цел Ердоган да поеме поста. Но какво ще стане, ако Гюл реши да се изправи срещу него? Това може да разцепи партията и дори да свали правителството.

Верните на партията се присмиват на тази идея. Според ислямската традиция, спорят те, амбициите на някой отделен човек се поставят назад в името на общото благо на „умма“, общността. Може и да са прави. Ердоган и Гюл започнаха кариерата си в турско ислямистко движение и от години са близки. Те основаха заедно ПСР и осигуриха първата й победа през 2002 г. Гюл беше премиер, когато Ердоган не можеше да заеме мястото си в парламента до март 2003 г., след което Гюл стана външен министър.

Различията между двамата не изплуваха наяве преди 2007 г., когато Гюл обяви кандидатурата си за президентския пост, което явно бе в разрез с желанията на Ердоган. Началникът на Генералния щаб Яшар Бююканът, бързо заплаши с преврат на основание, че жената на Гюл – Хайрюниса, носи ислямска забрадка (забранена в държавните институции), което прави съпруга й негоден за президент. Ердоган свика тогава предсрочни избори, предоставяйки на Гюл платформа, за да се кандидатира за президентския пост. Когато ПСР спечели отново, дори с по-голям процент спрямо 2002 г., Гюл съответно получи поста.

Това бе огромен удар за генералите. Ако Гюл не беше държал на своето, те можеше да получат надмощие. Премереното поведение на Гюл прикрива желязната воля, която го изправи първо срещу Неджметтин Ербакан, основателя на турския политически ислям, който беше свален от власт чрез „мек преврат“ през 1997 г. Макар и без обществената подкрепа на Ердоган, той запазва влиянието си в ПСР. Но дали ще продължи да го има и когато Ердоган изготви списъка с кандидат-президентите за следващите избори?

Много може да зависи от резултатите на парламентарните избори. Ако ПСР се справи относително слабо, президентските амбиции на Ердоган може да бъдат смачкани и Гюл може да се смята за късметлия да има своите седем години. Това, което е ясно, е, че докато турските опозиционни партии са неефикасни, единственото сериозно предизвикателство пред ПСР идва отвътре.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.