Мрачен рожден ден за Израел

Итън Бронър

Всяка година израелците празнуват деня на своята независимост, след като тъкмо са приключили с 24-часово оплакване на падналите в бой. Преди фойерверките да разцепят небето в понеделник вечерта, отбелязвайки 62-ия рожден ден на Израел, радио и телевизионният ефир се изпълни с горестни истории за загиналите военнослужещи мъже и жени, с траурната молитва „Кадаш“ и речи, вплитащи дълбоко съкровените загуби на една малка държава в плетеницата на еврейската история.

В това израелците да отбелязват колективните си постижения със скръб и безпокойство няма нищо ново и необичайно. Това се случва постоянно, особено сред хората от лявото политическо пространство, които се гневят, че израелската окупация на палестинските земи не дава признаци, че е на път да приключи. Тази година обаче настроението е по-мрачно от обикновено. В него се усеща надпартиен нюанс. И левицата, и десницата са разтревожени до голяма степен за едно и също, а именно иранската ядрена заплаха в съчетание със засилващото се напрежение в отношенията с правителството на Обама.

„Имаме съчетаване на два много обезпокоителни процеса“, коментира в телефонно интервю Майкъл Фройнд, десен коментатор във вестник „Джерузалем пост“. „Единият е иранската заплаха – заплаха за съществуването на Израел. Като прибавим това, че за първи път в последно време в Белия дом има президент, който не е твърде чувствителен към еврейската държава и нейните интереси, това се отразява на настроението на всеки – дори на оптимист като мен“.

Вестник „Аарец“, който служи за трибуна на свиващата се политическа левица в Израел, е изпаднал в истинска депресия. В редакционната статия от понеделник пише, че Израел „е изпаднал в глобална изолация и в конфликт със свръхсила, чието приятелство и подкрепа са жизненоважни за самото му оцеляване. Той няма никакъв дипломатически план, освен да се вкопчва в територии и се страхува от всяка промяна“, пише в статията. „Израел се е отдал на страха от екзистенциалната заплаха, който с времето само се засилва. Вкопчва се във всеки намек за антисемитизъм, без значение реален или въображаем, като оправдание за продължаване на апатията и пасивността“.

Денят на независимостта е момент, в който можем да отдадем внимание на постиженията на страната. А данните са много положителни. Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 30 000 долара – двойно повече от този в Русия и близък до този в Германия. Средната продължителност на живота на израелските граждани е над 80 години – колкото в Норвегия. Броят на убийствата на човек от населението е тройно по-нисък от този в Съединените щати. Населението на Израел надмина 7,5 милиона души – над девет пъти повече, отколкото е било при създаването на държавата през 1948 г. и расте с 1,8 процента годишно – прираст, до който не може да се доближи никоя друга развита държава.

Безпокойството обаче е сериозно, а тази година празничният дух е приглушен. Йоел Естерон, издател и редактор на бизнес всекидневника „Калкалист“, центрист по политически убеждения, написа есе за деня на независимостта, в което хвали Израел като остров на високотехнологично превъзходство, но се безпокои, че страната е заобиколена от море от недоразвитост. Израелците от бизнеселита в Тел Авив и извън него, пише той, се интересуват все повече само от натрупването на лично богатство и са загърбили общия стремеж към нещо по-голямо.

„През последните дни говорих с много хора, не само заради статията ми, но и по принцип. И те казват: „Знаеш ли, притеснявам се“. Има някакво тягостно усещане сред бизнесмените, че бъдещето на страната не е многообещаващо и това усещане изглежда е обхванало хората и отляво, и отдясно“. В ново допитване на Би Би Си за отношението на хората по света към различните държави, Израел е сред най-недолюбваните, редом с Иран, Северна Корея и Пакистан. Израелците са силно обезпокоени и силно разделени по отношение на своята изолация. Левицата обвинява правителството, че не иска да се изтегли от Западния бряг, да премахне еврейските селища и да раздели Ерусалим с палестинците. Десницата обвинява непреклонността на палестинците и арабите и мекушавостта на Запада и твърди, че на евреите винаги се е гледало с неприязън, така че няма смисъл от отстъпки.

И левите, и десните обаче вярват, че затрудненията на правителството в отношенията с Белия дом на Обама може да се окажат решаващи за съдбата на страната през следващата година, особено ако Иран се приближи до създаването на ядрено оръжие. „Джерузалем пост“, гласът на дясно настроените англоезични имигранти в Израел, озаглави редакционната си статия в понеделник „На 62, под облака на САЩ“ и изрази недоволство, че правителството на Обама „се е отклонило от тона на предишните администрации по въпроса за статута на Ерусалим и е оспорило с вредна публичност фундаменталните аспекти на съюза между САЩ и Израел“. Вестникът добавя, че Вашингтон разбира, че „по-голямата част от арабския свят все още недолюбва и отрича Израел не заради една или друга политика, или заради присъствието си в тази или онази територия, а заради самия факт, че съществува по тези земи“.

Ари Шавит, интелектуалец с центристки убеждения, който работи за „Аарец“, е съгласен, че голяма част от проблема са враговете. Но в мрачна статия от понеделник, в която се обръща към премиера Бенямин Нетаняху, той пише, че въпросът не е кой е виновен, а как да се спаси страната. За разлика от повечето автори в „Аарец“ Шавит пише за Нетаняху в положителна светлина. В своята колонка той отбелязва, че година след изборите влязъл в кабинета на Нетаняху и получил прегръдка. Сега, пише той, Нетаняху трябва да вземе редица наистина екзистенциални решения, които не може да избегне. Отношението на света към Израел вече е безпощадно и не се влияе от Холокоста.

Нетаняху трябва да предприеме радикални действия, пише той. „Това, което оформя представата на света за Израел днес не са крематориумите, а пропускателните пунктове. Не влаковете, а новите селища“, пише той. Израел трябва отново да стане неразделна част от Запада, а „Западът не е готов да приеме Израел като държава окупатор“, твърди той. Шавит вярва, че много израелци биха искали да кажат това на своя премиер в деня на независимостта. Без значение дали е прав или не, и дали неговата препоръка се радва на широка подкрепа или не, неговото безпокойство отеква във всеки разговор в Израел през последните дни.

По БТА