САЩ може да изтеглят ядреното си оръжие от Европа
Андрей Терехов
В четвъртък в столицата на Естония ще се състои неофициална среща на външните министри от НАТО. Генералният секретар на алианса ще представи план за развитието на отношенията с Русия в сферата на противоракетната отбрана (ПРО). Ще бъде обсъден и въпросът за американското тактическо ядрено оръжие в Европа, което Москва настоява да бъде изтеглено на територията на САЩ. Според специалисти на „Независимая газета“, за да се постигне напредък, една среща не е достатъчна. Но тази среща може да помогне за сближаване между НАТО и Москва.
Централата на НАТО в Брюксел вчера съобщи, че министерската среща ще се състои под председателството на шефа на алианса Андерс Фог Расмусен в четвъртък и петък в талинските хотели Radisson Blue и Swissotel Tallinn. Според източници в Брюксел участниците във форума ще обсъдят редица теми, включително операцията в Афганистан и влиянието на икономическата криза над бюджетите за отбрана на съюзниците. Те ще дадат оценка на резултатите от вашингтонската конференция за ядрена сигурност и на новата ядрена доктрина на САЩ. Освен това министрите трябва да обсъдят въпроса за изграждането на обща система за ПРО.
У някои наблюдатели се зародиха по-големи очаквания. Вчера британският вестник „Дейли телеграф“ писа, че НАТО възнамерява да „покани Русия да се включи в изграждането на противоракетния покрив на Европа“. Расмусен ще представи съответния план на срещата в Талин, прогнозира изданието. Дипломатически източник на „Независимая газета“ в централата на НАТО не опроверга тази информация, но бе по-предпазлив в оценките си. По неговите думи генералният секретар е представил своите идеи за сътрудничество с Москва в сферата на ПРО в реч на брюкселския форум през март и е готов да ги обсъди на срещата в Талин.
В речта на срещата в Брюксел на 27 март Расмусен каза: „Необходима ни е система за ПРО, която да включва не само всички страни от НАТО, но и Русия. Необходим е общ покрив на сигурността, който ще построим заедно, ще го поддържаме и използваме заедно. Този покрив на сигурността ще защити всички ни“. Тогава генералният секретар не представи подробен „чертеж“ на този „покрив“, а само отбеляза, че той трябва да покрие пространството от Ванкувър до Владивосток и, използвайки реални технологии, да стане политически символ на това, че Русия е пълноценен член на евроатлантическото семейство. „Разбира се, има и много практически предизвикателства. Ще трябва да съгласуваме системите си, да обменим разузнавателни оценки, да обединим модерни технологии“, каза Расмусен.
Според него страните трябва да си поделят не само ползите от тази система, но и разходите по нея. Расмусен призова НАТО до срещата на върха през ноември да приеме решение, че изграждането на ПРО за защита на населението и територията на страните членки на алианса е мисия на цялата организация и че алиансът ще проучи всички възможности за сътрудничество в Москва в тази сфера. През декември 2009 г. в реч в Московския държавен институт за международни отношения Расмусен посочи конкретната дата – 2020 г. – към която Русия и НАТО биха могли да съгласуват своите системи и да създадат „истински противоракетен щит в евроатлантическия район“.
Тези общи приказки обаче не са достатъчни за Москва, за да вземе стратегическо решение. Както заяви бившият началник на главния щаб на Ракетните войски със специално назначение генерал-полковник Виктор Есин в интервю за „Независимая газета“, подробностите за плана на Расмусен за ПРО остават тайна за медиите. Съдейки по дискусиите, които се водят в рамките на руско-американската Президентска комисия, създадена миналата година с решение на президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама, Русия ще получи предложение да се присъедини именно към европейската система за ПРО. „Важно е при какви условия и в какъв формат. Предполагам, че участието в европейската система за ПРО ще отговаря на интересите на Русия, само ако това се осъществява при равни условия, при които се отчитат интересите на всички страни в системата“, заяви Есин.
„Недопустимо е противоракетните ресурси на Русия да се използват за създаване на европейската система за ПРО, а опасенията на Москва, свързани с разполагането на американската система за ПРО в страните от НАТО, да не се взимат предвид“. Есин подчерта, че Москва няма да се успокои от голословните уверения на Вашингтон и неговите съюзници, че тяхната система за ПРО не е насочена срещу Русия. „Когато става дума за националната сигурност, трябва да се взимат под внимание възможностите на изгражданите оръжейни системи, а не уверенията, които могат да се сменят на всеки час. Москва няма да повтаря грешките от миналото, когато при обединението на Германия Западът обеща, че няма да разширява НАТО на изток“, каза Есин.
Според източника на „Независимая газета“ в централата на НАТО на срещата в Талин външните министри ще обсъдят още една важна за Москва тема – възможността за извеждане на американските стратегически ядрени оръжия от територията на Европа. „Срещата в Талин ще бъде добра възможност всички страни членки от НАТО да съгласуват позициите си по въпроса за тактическите ядрени оръжия“, заяви натовският дипломат. В интервю за вестника експертът от международния Люксембургски форум и вицепрезидент на Фонда Карнеги за световен мир Джордж Перкович смята, че Пентагонът иска да се избави от тактическото си ядрено оръжие в Европа. Политическото ръководство на САЩ също не настоява то да остане на Стария континент. „Но такива решения в НАТО трябва да се взимат с консенсус, а някои съюзници не искат тези американски оръжия да напускат Европа“, каза Перкович.
Известно е, че в шест европейски страни са разположени 150-200 единици нестратегическо американско оръжие. Като предварително условие за начало на консултации за съкращаване на този вид оръжия, Москва постави изтегляне на американските тактически ядрени оръжия в САЩ. Впрочем американските експерти се надяват да издействат отстъпки. Перкович например, аргументирайки се, че Русия има значително по-голям брой тактически ядрени оръжия, отколкото САЩ в Европа, би искал в замяна на изтеглянето на 200 американски бойни глави от европейските страни, Москва да демонтира 3000 от своите ядрени снаряди.
Друг американски експерт от Люксембургския форум – Уилям Потър, предупреди Москва: „Ако САЩ се съгласят да изведат своите тактически оръжия от Европа, Русия ще бъде изправена пред сериозната задача как да отвърне“. Москва обаче е на различна позиция. Генерал Владимир Дворкин, главен научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, заяви, че Русия не е длъжна да отвръща на изтеглянето на американското тактическо оръжие от Европа със съкращения на своя арсенал, тъй като на територията на САЩ все още има тактическо ядрено оръжие. Когато американците направят стъпка, може да се говори за консултации за балансирано съкращение на този вид оръжия. „Това не значи, че трябва да достигнем еднакъв таван, тъй като Русия се намира в различна регионална обстановка от САЩ“, обобщи Владимир Доркин.
Виктор Есин оценява като възможно решението на САЩ да изведат тактическите си ядрени оръжия от Европа. „Предвижда се руско-американски диалог за съкращаване и ограничаване на тактическото ядрено оръжие. Москва обвърза началото на този диалог с категорично искане: всички стратегически и тактически ядрени оръжия трябва да се намират на националната територия на държавата, собственик на тези оръжия“, каза той.
По БТА