Либералните демократи взривяват партийното статукво във Великобритания
Искрата, която лидерът на либералните демократи Ник Клег запали в четвъртък вечерта, избуя в огън, който осветли предизборната кампания и промени политическия пейзаж. Хората, които се мислят за аполитични, сега проявявят жив интерес към твърде политически въпроси. Великобритания преживява тръпката и едновременно с това неспокойствието, които съпровождат почти тоталната несигурност как страната ще бъде управлявана – не само тази година, а може би, ако либералните демократи постигнат целта си да променят избирателната система, за много години напред. Така че сега е време за подробен преглед на политиката на партията, която най-после спечели отдавна жадуваното от нея обществено внимание.
Клег и неговата партия сами си вдигнаха високо летвата с изявлението, че предлагат честна политика от напълно нов вид. Те говорят много по-директно в сравнение с другите две партии по централния въпрос за дефицита. Винс Кейбъл, икономически говорител на либералните демократи, красноречиво нападаше правителството, че подценява мащаба и спешността на проблема. Партията му с право отказа да изолира определени области на държавни разходи от външен риск и изготви по-подробен план от всеки друг досега, макар че той съдържа някои невероятни презумпции за обема на парите, които могат да бъдат събрани чрез анулиране на данъци и отказ от отбранителната система „Трайдънт“.
Така с изненада откриваме, че либералните демократи не са по-амбициозни от правителството, според Института за финансови проучвания, за това колко далеч те биха отишли и колко бързо биха се справили с дефицита. Изненадващо е също централното им предложение да се повиши на 10 000 британски лири прагът на облагане с данък доход. Това би било данъчно съкращение на стойност 17 милиарда британски лири в момент, когато те твърдят, че другите партии не обръщат достатъчно внимание на важния въпрос за дефицита.
Предложението да се повиши данъчният праг е интересно. То притежава достойнството на простотата – да се изключат някои граждани с ниски доходи от обхвата на данъците. Това ще се компенсира обаче с данъчно облагане на пенсиите, полетите, „именията“, банките и печалбата – чисто популистки пакет, който може да има разрушително послание в момент на крехко икономическо положение към предприемачите, от които Великобритания толкова много се нуждае.
То освен това ще възнагради предимно хората със средни доходи, а не най-бедните. Данък доход е най-честният данък, който съществува. При внимателно вглеждане посланието на либералните демократи за „честност“ започва да изглежда повече като програма за „изцеждане“ на онези, които са в по-добро икономическо положение.
По въпроса за свободата либералните демократи са във вихъра си, изразявайки тревогите на много хора за свободното слово и гражданските свободи. На това странно противоречи топлото им одобрение на еврото, Лисабонския договор и Европейския съюз, които мнозина от същите тези хора смятат за друг вид тирания.
Клег е напълно наясно колко токсичен може да се окаже въпросът за Европа. Преди втория телевизионен дебат, насрочен за утре, който ще се отнася за външната политика, той започна да смекчава посланието си относно ЕС. Вчера той заяви, че „институция, на която са необходими 15 години, за да дефинира що е то шоколад, не е пример за демократична ефективност“. Той взаимства посланието, което Дейвид Милибанд отдавна използва в опита си да смути Консервативната партия, че Великобритания е по-силна, когато работи вътре в ЕС, а не извън него.
Дали разтеглянето на понятието „честна политика“ говори за промяна на партийната политика към ЕС две седмици преди общите избори? Изявленията на Клег за Европа са толкова опортюнистични колкото и твърденията му миналия четвъртък, че е възможно да се изпратят имигранти само в региони, където те са необходими, като в същото време забрави да спомене за амнистията на нелегални имигранти, централна тема в политиката на либералните демократи. Той говори за престъпност, но не спомена за това, че партията му предпочита общностни наказания пред затворнически присъди. По трите въпроса Клег не е никак директен с нас и всъщност не отговаря на критериите, които самият той издигна.
По БТА