Адв. Васил Василев: В полицията и прокуратурата правото отдавна е чуждо тяло
В. „Гласове“ публикува голямо интервю на Мария Дерменджиева с адвокат Васил Т. Василев, участник в едни от най-шумните процеси в последните години. Поради значимостта на анализа му, предлагаме части от него. Васил Т. Василев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат е от 1997 г., практикува в областта на наказателното право и процес. Съдружник е в Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници”. Преди вписването му като адвокат е бил ръководител на Пета районна прокуратура – София. Работил е и като журналист. Автор на книги, публицистични и научни статии. Член на Научно-методическия кабинет към Софийската адвокатска колегия.
На базата на позитивното развитие имаше някакъв пристан за правото в съда, но в момента с тази бясна полицейска атака срещу съда този пристан го заля мътната вода. Защото и съдиите са хора. Вижда се, че много от тях в една или друга степен вече се повлияват от този натиск, включително и хора, които израснаха като изключително компетентни, бих казал, безпристрастни съдии с чувство за отговорност, с нужното поведение и в обществото, и в извънслужебната сфера. Полицейщината става все по-неприкрита, но по-страшното е, че в полицията и прокуратурата правото отдавна е чуждо тяло. Затова някак логично се стигна до последните безумни акции, при които има брутални нарушения на правото, демонстрират се поведения, които нямат нищо общо нито с демократични принципи, нито с права на човека, нито с елементарните изисквания на закона…Основна причина за същественото депрофесионализиране на полицията и прокуратурата е, че те осъзнаха още на ранен етап от демократичните промени, че е много лесно да обявиш чрез медиите, че си вършиш работата.
Как? Обявяваш шумно задържането на дадено лице, обвиняваш го във всевъзможни престъпления и след като си го омаскарил, тотално дезинтересираш обществото, използвайки механизмите на медиите дотам, че дори не излиза информация, когато след години този човек е признат за невиновен. Има десетки примери. Най-циничното е, че прокуратурата и полицията обявяват в началото на делото твърденията си като факти и оттам нататък развитието на самия процес потъва. Така дори не се разбира, че те в края на краищата са излъгали обществото…
Ако се твърди, че липсата на новите изменения в НПК, които сега се приемат, е била пречката да се възстанови справедливостта, логичният въпрос е за „коя” или „чия” справедливост говорим. Учудвам се на амнезията: когато бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Борисов обясняваше, че 20 години никой нищо не правел с престъпниците. Извинявайте, но той беше 4 години професионалист №1, пряко отговорен в държавата за разкриване на престъпниците… В този смисъл особено нелепо беше изказването на вътрешния министър Цветанов последните дни. Той обяви, че съдът, който е пуснал „Недосегаемите”, има нещо общо с престъпния свят. Две седмици преди това същият съд потвърди мярката за неотклонение на Алексей Петров – тогава нямаше нищо общо с престъпния свят. Е, питам г-н Цветанов как го изтърва този съд да завърже връзки с престъпния свят в рамките на две седмици, като го наблюдава непрекъснато?! Това са съвършено нелепи неща…
Мълчанието на хората или задоволството, че някой, който не ни харесва, е подложен на репресия по такъв демонстративен и брутален начин, доведе до това развитие – до тези възмутителни и стресиращи параметри при ареста на Цонев, на съдията Сантиров и бившия главен секретар на финансите Попов. Изобщо не говорим за това дали са виновни или не, а за спазването на правила. Това предизвика реакция на обществено мнение, на юристи, на журналисти най-вече, някои политици дори се осмелиха да се обадят, разбира се, други, които сега са на правилната страна, веднага защитиха действията. Тъй или иначе обаче получи се някакъв дебат. Като сравним със следващия клип с „Недосегаемите”, където, макар и пак да имаше недопустими неща като процедиране, все пак се появи някаква сдържаност. Тоест виждаме, че действително има смисъл да се реагира. Ако ние като общество продължаваме да понасяме тези неща безмълвно, нищо добро не ни очаква…
Важен в този смисъл би бил и един анализ как са приключили обществено значимите дела през тези 20 години. Защото вестниците не са ни информирали за това, че по 95% от тях има оправдателни присъди. Не ни информират и на какви позиции са в момента хората, работили по тях и лъгали народа, че там има страшни престъпления и че те се борят с престъпността. Тези хора са не само в съдебната власт, но и в парламента и МС. Никой не казва и какви обезщетения сме платили по тези дела, а плащаме ние! Трябва да се види и дали има повтарящи се нарушения на закона, та да се погрижим като общество занапред да няма възможност да се случват, защото умните се учат вкл. и от чуждите грешки. При нашата пълна амнезия за тези неща не е случайно, че се развихря полицейщината. Още малко остава да залее и съда. И няма да имаме основание да се сърдим на никого. Ние сами ще сме си виновни с нашето мълчание и животинско удоволствие от това, че някой страда, като изобщо не се интересуваме дали има основание, по какъв ред става и пр…
Едно от най-чудовищните неща, което вече 20 години се укрепва в провинцията с малки изключения, е удивителният феодализъм. Съществена част в този феодализъм са структурите на държавната власт, най-вече полиция, прокуратура и съд. Те са обвързани със сиви икономически структури, много са мобилни политически, винаги са с когото трябва и на практика през ХХІ в. ние имаме на места истинска феодална власт, която е способна да унищожи живота на когото и да било. С предишни изменения на НПК ние възстановихме гледането на някои дела да приключва с влязъл в сила съдебен акт на две инстанции и така дадохме пълен карт бланш на феодализма – няма излизане от феода. Това се получи именно защото осъждането е водещо, а не извършването на престъплението и доказването му.
Тази форма на феодализъм е много трудно разрушима поради несменяемостта и поради обвързаността на тези действащи по престъпен начин структури. Оказва се, че в България най-недосегаем по отношение на отговорност е не невинният, а този, който има повече престъпни връзки. Защото цялата система от престъпни структури в един момент е заинтересована поради опасност да излезе наяве да покровителства всеки един човек. В такива престъпни структури действат цели полицейски звена, части от прокуратура, съдии, местни политически вождове и някои прогресивни бизнесмени, които най-често имат контакти, минаващи през службите, с този т.нар. местен елит. Получава се така, че точно тотално затъналите в престъпления лица са опората на всяка една новопоявила се власт, нейните първи байрактари, и освен това обезпечават много сериозни икономически интереси, които са водещи и в господстващата поне пропагандно в момента битка с престъпността.
Виж целия текст във в. Гласове