„Комерсант“: НАТО обсъди Русия без Русия

Идеята за изграждане на обща система за противоракетна отбрана (ПРО) с Русия от Ванкувър до Владивосток беше в центъра на дебатите на министерската среща на НАТО в Талин. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен представи тази идея на конференция в Брюксел на 27 март. Тогава той заяви, че участието на Москва в противоракетната отбрана ще бъде доказателство за „пълноценното членство на Русия в евроатлантическото семейство“. По думите на източници в НАТО, „няма никакви сериозни технически пречки за обединяване на двете системи за ПРО и за това е необходима само политическа воля“. Според оптимистичните прогнози евроатлантическият противоракетен щит може да бъде създаден до 10 години.

Москва се надяваше да обсъди идеята на Расмусен на министерска среща на Съвета НАТО-Русия, която трябваше да се съвпадне с форума в Талин. Руската делегация обаче не пристигна в естонската столица. „Независимо, че в дневния ред на министерската среща има „живи“ теми, които са от особен интерес за Русия, на нас ни бе предложено да не сядаме на масата“, заяви постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин. По тази причина, посочи Рогозин, външният министър Сергей Лавров, който трябваше да участва в обсъжданията на междинния преглед на общите заплахи, нямаше смисъл да заминава за Талин.

Във връзка с идеята за обща евроатлантическа система за ПРО Лавров заяви вчера, че Русия работи в тясно сътрудничество с НАТО в процеса на оценяване на ракетната заплаха. „Но паралелно с това се разработват схеми за реагиране на заплахи без наше участие. В това има малко противоречие, което бихме искали да се отстрани“, заяви Лавров. Той подчерта, че работата по изграждането на обща евроатлантическа система за ПРО трябва да бъде съвместна и да се основава на взаимно уважение, а „не просто да ни поканят да се „закачим“ към нещо, решено без наше участие“. По думите на Рогозин идеята на НАТО прилича на „пропаганда, която трябва да покаже, че алиансът е отворен за всички, но Русия не приема поканата за сътрудничество. „На този етап няма какво да се обсъжда, защото ние виждаме просто лозунги без конкретно съдържание“.

Освен това дори ако Русия и НАТО успеят да се споразумеят, решението за създаване на обща евроатлантическа система за ПРО може да бъде блокирано от новите страни членки на алианса, които често поставят ултиматума „или аз, или Русия“, отбелязва директорът на Центъра за анализ на стратегиите Руслан Пухов. Другата интересна за Москва тема на срещата в Талин бе въпросът за възможно извеждане на американските тактически ядрени оръжия от територията на Германия, Холандия, Норвегия, Белгия и Люксембург. „Русия отдавна прибра своите оръжия от страните от бившия Варшавския договор и бившите съветски републики. Подобна стъпка очакваме и от САЩ“, заяви Рогозин. По думите му американските ядрени оръжия в Европа всъщност се явяват стратегически, а не тактически.

Москва ще настоява за пълно извеждане на ядрените бойни глави. Според експерти правителството на Барак Обама може да се съгласи да направи това, но ще очаква ответна реакция от Москва. „Най-малкото, което Вашингтон може да поиска, е начало на диалог за съкращаване на тактическите ядрени оръжия и потвърждаване на заявката от 1992 г., дадена от тогавашния руски президент Борис Елцин, за съкращаване на тактическите оръжия“, смята директорът на Центъра за енергетика и сигурност Антон Хлопков. Не е изключено този въпрос да се превърне в поредно поле за действие на президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев, които успешно решиха въпроса за стратегическите ядрени оръжия.

Въпреки всичко Москва се надява да чуе конкретни предложения по интересните за нея въпроси в сферата на отбраната. По думите на Рогозин те ще бъдат обсъдени на следващото заседание на Съвета НАТО-Русия на ниво посланици, планирано за 21 май.

По БТА