Опасни кучета или опасни стопани? Кои породи нападат хора?
Ротвайлер нахапа 11-месечно бебе, собственикът ще бъде глобен с 200 лева
Преди месец случаят с осакатената Мима развълнува обществото и даде старт на кампания за защита на животните. Миналата седмица обаче друг инцидент повдигна въпроса доколко защитени всъщност са правата на хората.
На 21-и април ротвайлер напада 11-месечната Мина, докато майка й я разхожда пред блока в столичния квартал „Толстой“. „Кучето се затича към нас, първоначално ни подмина, но когато видя, че държа детето, просто се обърна, оголи зъби и се хвърли върху нея”, разказва 29-годишната Ева Таканова, майка на пострадалото дете. „В един момент стопанинът дойде, дръпна кучето, завърза го и си тръгна, докато аз пищях, виждайки раната на главата й… Слава на Бога, оказа се, че черепът не е пробит, защото кучето не е стиснало, но раната беше 3 см. дълга и 2 широка”.
След инцидента става ясно, че срещу собственика на кучето до този момент са подадени две жалби – заради агресивното поведение на домашния му любимец срещу съседи и други кучета. Вследствие на това миналата година му е наложена глоба в размер на… 20 лева. За случая с Мина, той ще бъде глобен с 200 лв. – най-голямото наказание, което предвижда действащата наредба на Столична община.
Преодолявайки първоначалната паника, Ева се мобилизира и повдига публично въпроса за налагане на по-строги санкции и наказания срещу безотговорните собственици на агресивни кучета. Появява се в медиите, за да разкаже за случая и прави тематична група във Фейсбук. „Решена съм да се боря, много обичам кучетата, но повече си обичам детето. Не искам да вкарвам някой в затвора, а искам това дете да се разхожда по парковете, без да ме е страх, че ако го оставя на тревата, някой ротвайлер ще му захапе главата – категорична е тя. – Хората с големи или агресивни кучета ще имат едно наум, ако знаят, че ще им вземат 2000 лева, когато си разхождат ротвайлера без каишка и намордник. Защото това е все едно да изкараш един пистолет, да сложиш в него един патрон и да правиш руска рулетка на хората в парка”.
В края на миналия месец 50-годишен софиянец от кв. “Горна баня” почина от раните си, след като беше жестоко нахапан от куче, по подозрения на местни хора – питбул. През 2007 година в ямболското село Недялско 53-годишна англичанка почина след нападение на глутница кучета-пазачи, вероятно нечистокръвни питбули. И това съвсем не са единствените случаи през последните няколко години, в които агресивни „домашни любимци” с мощни челюсти и внушителна сила нападат хора, понякога – фатално.
Най-често в подобни инциденти са замесени ротвайлери, питбули, добермани – кучета, които традиционно са смятани за агресивни и опасни. Съществуват ли обаче “опасни породи” или агресивното поведение е плод на възпитанието и отношението на стопанина? Какви са адекватните мерки, които обществото и държавата трябва да предприемат, за да се избегнат подобни случаи? E-vestnik поиска мнение от Камен Литов, председател на Българската републиканска федерация по кинология. Ето какво каза той:
Камен Литов: Няма опасни породи кучета, агресията винаги може да се потисне
– Г-н Литов може ли да се каже, че някои породи кучета – ротвайлери, питбули и т.н. са опасни?
– Няма опасни породи кучета. Но трябва да се знае и нещо друго – когато човек създава оръдия на труда, той ги прави за всеки труд такива, каквито са му удобни. Същото е и с повечето породи животни. Имате кон, който тегли, имате кон, който скача, имате кон, който излиза на родео и така се държи все едно ще убива човека, но той е специално създаден за такъв случай. И специално отглеждан, и специално трениран.Така че, ако едно куче е агресивно, не е виновна породата. Търсени са навремето, създавани са такива породи, правени са от хората … Агресивността е качество, което може да бъде потиснато у всяко едно живо същество, както и у човека. Виждате, че агресивността у хората се увеличава в последно време. Защо да е чудно, че животните също са по-агресивни, отколкото са били преди? Те са функция на човешкото поведение. Както го отглеждам, както го поощрявам, както го дресирам, така ще се държи.
– Защо тогава в случаите на нападения обикновено става дума за кучета от тези породи?
– Може би за другите не се говори. Не е същото да те ухапе пекинез. А няма никаква гаранция, че той няма да те ухапе. Но няма да нанесе вреда. Говорим за тези тежки породи, защото те нанасят вреди. Всеки, който си взима куче, трябва да знае и тая страна – ако смята, че не е достатъчно уравновесен, психически или физически, или, че не е в състояние да удържа такова животно, да си вземе по-малко. Защото тук вече отиваме до изкривената психика на определена група хора, които избиват своите комплекси с притежаването на определен тип куче или на куче с определено поведение…
– Тоест причината едно куче да е агресивно не е толкова в породата, колкото в начина, по който е било възпитано от собственика си?
– Подчертавам го и се подписвам под думите си – няма опасни породи. Както няма криминални нации, както няма опасни племена. Има хора, които водят другите хора в определена посока, има кучета, които се държат по определен начин, защото хората са им разрешили. Ще ви дам един пример – навремето, когато се промениха нещата от комунизъм към демокрация, пътуването стана по-лесно за хората от бившите комунистически държави. Тогава руснаците тръгнаха по света да показват своите породи. Кавказки овчарки, средноазиатски овчарки и черен руски териер, това са огромни породи, създавани от предишната власт с конкретна цел – да преследват хора. И те бяха такива – злонрави, кучета, които наистина могат да създадат сериозни поражения, такава е била задачата… Обаче хората много бързо осъзнаха, че в тези кучета има и красота, има шоу, има нещо, което може да бъде интересно като външност, като присъствие, а не като поведение. И започнаха от тези породи да правят шоу-породи. Днес няма място, където черният руски териер, който беше убиец на хора, да се появи на изложба и да не предизвика интерес и да не влезе в челото на породите, които впечатляват. Абсолютно отсъствие на агресивност. Как тези хора успяха за 20 години да се справят с един такъв проблем, а в България ние 20 години само говорим за този проблем, защо да не можем да го направим и ние?
– Къде виждате решението на проблема с агресивните кучета?
– Проблемът е обществен, а не частен. Той не може да бъде приоритет на група хора. Всъщност какво трябва да назовем като проблем? Първо – присъствието на кучето на улицата. Присъствието е нежелано на улицата, не трябва там да има животни. Следващият проблем – кучетата, които се държат по къщите, да не бъдат агресивни. Всяко куче – на тест за социална пригодност. Какво толкова сложно има? Има много организации, киноложки, които могат да бъдат в помощ. Да създадат или да помогнат да се създаде такъв закон и да дадат кадри, които установяват има или няма агресивност. Когато развъждаме кучета, ние сме длъжни да я отстраняваме като фактор и имаме специалисти, хора, начини, методики, с които установяваме има или няма такава агресивност и при нас това нещо е отстранено като проблем. Отделно, когато кучешкото общество се събере заедно с човешкото на изложба или някакъв друг вид събиране, отговорен за поведението на кучето е стопанинът. Не може то да бъде без повод, без намордник, без клетка, не може да бъде ползвано, без да бъде обезопасено. Тук искам да кажа, че дълбоко неправилно и дълбоко неискрено подхождат тези, които се представят за защитници на бездомните кучета. Те казват, а оставете ги на улицата, а кой отговаря за тях? Някаква измислена личност, която казва, аз отговарям. Как отговаряш? Като минаваш отвреме-навреме през този район и проверяваш дали са живи. А бълхите? А глистите? А тенията? А крастата? А агресивността? Кой отговаря за тях? Общината трябва да определя статута на всяко едно животно на нейната територия. Как общината идва и ми взима 2 лева, като колата ми е паркирана неправилно? Защо вижда всяка една кола, а не всяко едно куче?
– Според вас какви трябва да бъдат наказанията за собствениците на агресивни кучета?
– Знаете как е и при наркотиците – за притежание, ползване и разпространение са различни мерките. Първо трябва да се установи дали има виновност. Ако стопанинът е допуснал кучето му да бъде опасно и е допуснал то да извърши агресия, след като е знаел, че то е опасно, това е активна виновност, по умисъл, а не по невнимание. И трябва да има много строги наказания. То е равно на използването на нож, на пистолет, на инструмент, с който можеш да убиеш човек умишлено. Един зъб кучешки е равен на 3.5-4 сантиметра близо, двата стават 8 – ти на границата не можеш да минеш с нож, който има 8 сантиметра острие. Значи, ето къде е случаят – ако ти го имаш това нещо и си го знаел и въпреки това не си взел мерки, какво излиза? Но съдиите трябва да съдят по тоя начин, а не да се опитват да оправдаят човека.