Как пресата превърна Ник Клег „от Чърчил в нацист“

Кейт Уиър

Лидерът на либералните демократи Ник Клег изпита миналата седмица и тъмната страна на новата си популярност – вестниците, подкрепящи консерваторите, направо го разкъсаха. В навечерието на британските избори, които са на 6 май, четирийсет и тригодишният Клег се превърна от периферен в централен играч след успешното му представяне в първия от предизборните телевизионни дебати. Имайки предвид британската избирателна система, почти сигурно е, че либералните демократи няма да спечелят, но може да се превърнат в балансьор, ако на изборите не се очертае категоричен победител.

В четвъртък миналата седмица Клег разбра, че е станал мишена на редица негативни вестникарски заглавия. Анализатори казват, че либералните демократи ще трябва да свикнат със засиленото медийно внимание. Партията му направи изявление, за да отхвърли обвиненията в злоупотреби, за които писа „Дейли телеграф“. Вестникът твърдеше, че спонсори на партията са превели пари директно в банковата сметка на Клег.

„Дейли експрес“ излезе със заглавие „Смахнатата емиграционна политика на Клег“, а заглавието на конкурентния таблоид „Дейли мейл“ бе „Клег с нацистки клевети срещу Англия“. Вестникът има предвид статия, написана от Клег през 2002, когато той е член на Европейския парламент. Клег писа тогава, че Англия има „деформирано чувство за превъзходство“, произтичащо от победата й над Германия през 1945.

Клег е философски настроен. Преди няколко дни вестниците сравниха популярността му с тази на британския лидер по време на войната Уинстън Чърчил. „Сигурно съм първия политик, който за по-малко от седмица се е превърнал от Чърчил в нацист“, каза той пред репортери. „Надявам се, че хората няма да се поддадат на натиска и заплахите и ще изберат нещо различно.“

Британските вестници по традиция открито демонстрират политическите си пристрастия. Голяма част от тях са традиционно консервативни, а някои подкрепят управляващата Лейбъристка партия. „Едно от големите предимства на торите (консерваторите), е това, че имат подкрепата на повечето вестници и досега те всъщност не са се възползвали от това“,каза Айвър Гейбър, преподавател по политически кампании в Лондонския университет.

Най-продаваният ежедневник „Сън“, част от медийната корпорация на Рупърт Мърдок, миналия септември обяви, че подкрепя консерваторите на Дейвид Камерън. Времето на публикацията бе подбрано така, че тя да се появи на следващия ден, след като министър-председателят Гордън Браун произнесе внимателно подготвена важна реч на конференция на лейбъристите.

Медийни коментатори казват, че атаката срещу Клег показва, че успехът на Либералните демократи е обезпокоил важни ръководители, които са очаквали победа на консерваторите, която да сложи край на 13-годишното управление на лейбъристите. „Това можеше да се очаква, но има едва доловимо отчаяние у пресата, която подкрепя торите, което се е предало и на публикациите“, каза Стивън Барнет, професор по комуникации в Уестминстърския университет.

„Сън“ е известен с това, че подкопа репутацията на лидера на лейбъристите Нийл Кинък преди изборите през 1992 и след това, когато лейбъристите загубиха, тръбеше, че е спечелил изборите за консерваторите. Барнет отбелязва, че тиражът на вестника е спаднал от началото на 90-те години и че влиянието му по всяка вероятност намалява. „Това шумно заявление, че те (Сън) ще подкрепят другиго, не постигна очаквания ефект върху общественото мнение“, добави той.

Никълъс Джоунс, бивш политически журналист от Би Би Си, каза, че либералните демократи са сбъркали, като са протестирали срещу някакви нечестни твърдения и са говорели за оклеветяване. „От либералните демократи зависи да устоят и да контрират тези твърдения“, каза Джоунс пред Ройтерс,“Това е цената, която трябва да се плати в голямата политика в тази държава, където журналистиката традиционно участва в предизборните кампании“.

По БТА