Живот на границата за негражданите на Латвия
Деймиън Макгинес
Какво е да си негражданин на страната, където си живял, откакто си се родил? Такава е действителността за много етнически руснаци в балтийската страна Латвия. В класна стая в латвийската столица Рига 23-годишният студент Дмитрис Афанасиевс нервно сяда зад чина. Той е един от десетината души, които ще положат изпит по латвийски език – част от процедурата за придобиване на латвийско гражданство.
Дмитрис обаче не е имигрант. Като повечето хора в тази стая, той е роден в Латвия. Всъщност дори родителите му са родени тук. Семейството му обаче са етнически руснаци. И тъй като те са се преселили тук, когато Латвия е била част от СССР, той не може автоматично да придобие латвийско гражданство. Вместо това попада в графата „чуждоземен жител“. Само онези, които са се родили, след като Латвия обявява независимост през 1991 г., получават автоматично гражданство.
„ЧУВСТВАТ СЕ ИЗМАМЕНИ“
„Негражданин“ – това е отпечатано на латвийски с големи удебелени букви на корицата на паспорта на Дмитрис. Това означава, че той не може да гласува, не може да работи на много позиции в държавния сектор и често има проблеми с преминаването на границата.“Мога да пътувам с паспорта си, но когато съм във Франция, на летището, и покажа паспорта си, ми казват: „Извинете, от коя страна сте? Какво е това?“ и аз трябва да обяснявам, че не съм гражданин на Латвия“, каза той преди изпита. „Необходимо ми е гражданство, за да се чувствам като човек“.
В Латвия, страна с население от само 2,2 милиона, една трета от населението е определяно като етнически руснаци – категория, която е включвала преди рускоговорящите от целия бивш Съветски съюз. Над 250 000 от тези етнически руснаци не са граждани на Латвия. Почти 90 на сто от тях обаче нямат и руско гражданство. Те са на границата между две държави. Според първия кмет на Рига, който е етнически руснак – Нилс Ушаковс, по-възрастните етнически руснаци се чувстват особено разочаровани от латвийската държава. „Някои от тях се чувстват измамени. Те гласуваха за латвийската независимост през 1990 г. и не получиха латвийски паспорти въпреки факта, че са живели тук през целия си живот“.
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЗИ
Етническото разнообразие на Латвия е наследство от почти половинвековното съветско управление, преди страната да получи независимост през 1991 г. До 80-те години на миналия век много руски работници бяха изпращани в Латвия с официалния мотив да се осигури работна ръка за съветските фабрики. Латвийските историци обаче смятат, че потокът от руснаци е бил съзнателно решение на Москва, за да се разводни местната балтийска култура.
Повечето от изпратените в Латвия руснаци са се заселили в градовете и днес в столицата Рига почти половината от населението говори руски като първи език. Във втория по големина латвийски град – Даугавпилс – 75 процента от жителите са етнически руснаци. „Има повече всекидневници на руски, отколкото на латвийски“, каза Роберт Зиле, председател на латвийската националистическа партия „Отечество и свобода“ – партньор в управляващата коалиция.“Езикът е оцелял през десетилетията на съветско потисничество. Затова сега сме наистина притеснени от увеличаването на рускоезичните медии в общественото пространство тук, в Латвия“. Зиле води кампания за референдум за забрана на рускоезичните държавни училища, които са около 14 на сто от гимназиите в Латвия.
Рускоговорящи обаче казват, че забраната ще бъде дискриминационна спрямо техните права като етническо малцинство, а политическите опоненти на Зиле го обвиняват, че поощрява националистическите гласоподаватели преди парламентарните избори през октомври.
„КОЛОНИАЛИЗЪМ ПО ВТОРИЯ НАЧИН“
Във всеки случай Зиле едва ли ще събере 10-те процента обществена подкрепа, необходима за организиране на референдум.Пред националния парламент в Рига латвийските националисти, някои от които от партията на Зиле, протестират срещу нов законопроект, който по думите им, е руски колониализъм „по втория начин“. Законът ще даде на богати чужденци право на жителство в Латвия, ако започнат там бизнес или купят имот. Протестиращите твърдят, че това ще позволи на богати руски олигарси да превземат Латвия. Това е руски империализъм отново, казват те, но този път с пари вместо с танкове.
Напрежението вероятно ще избие на повърхността на 9 май, когато руснаци от цялата страна ще дойдат пред паметника на Съветската победа в Рига, за да отбележат победата над нацистка Германия във Втората световна война. За латвийците бурните тържества са трудни за преглъщане. За тях тази дата бележи началото на половин век съветска окупация.
Предвид болезнената история на Латвия двете общности съжителстват забележително добре. Няма сблъсъци и само малък брой екстремисти от двете страни изразяват възгледи на нетолерантност. Младите хора обаче като Дмитрис, все още усещат последиците от трудната история на региона.
В изпитния център той получи резултатите от теста си за гражданство.“Много странно…не го издържах“, каза той. „Казаха ми, че говоримият ми латвийски е перфектен, но съм имал проблеми с писмения.“ Сега Дмитрис трябва да чака до септември, за да може отново да положи изпита. Дотогава той си остава негражданин в страната, в която е роден.
По БТА