Стъклени мъниста за Кремъл
Ежедневний журнал
Миналата година из безкрайните постсъветски простори се вихреше в различни варианти една и съща игра под наслов „Кой ще изпързаля най-яко Кремъл“. Лидери на постсъветски страни обещаваха на Москва военнополитически преференции в замяна на финансова подкрепа, но всъщност просто мамеха Русия. Така постъпи току-що сваленият киргизстански президент Бакиев, получил над половин милиард долара срещу задължението да затвори американската база в страната си. Бакиев обяви, че я закрива, а по едно време стана ясно, че базата се запазва, макар и под ново име – Център за транзит. Но парите вече бяха заминали.
Същата история се разви с беларуския лидер Александър Лукашенко, който всеки път извънредно ловко използваше за свои цели милитаристката риторика на руските ръководители. Веднага щом се залавяха да разсъждават за военната заплаха от страна на НАТО, беларуският президент почваше да се бие в гърдите и да крещи, че страната му ще застане с открити гърди на пътя на вражите пълчища и не ще ги пусне да припарят до Русия. Естествено, при това положение би било направо неприлично Москва да повдига разни дребни и прозаични въпроси, например за цените на газа и петрола. А щом Кремъл ги зачекнеше, Лукашенко начаса минаваше от демагогия към шантаж и започваше да спъва проекти, наистина важни за сигурността на Русия. Месеци наред отказваше например да сложи своя подпис под споразумението за създаване на Колективни сили за оперативно реагиране.
Аз наричам това „феноменът на стъклените мъниста“. Виждам в това същия символ на неравноправни отношения – когато туземците дават на пришълци своето злато, сребро, канела и шафран, сиреч истински ценности, а в замяна получават стъклени мъниста. Парадоксът е там, че срещу съвсем реални милиарди долари някои лидери от ОНД извънредно ловко пробутват на Кремъл разни „стъклени мъниста“, тоест военнополитически споразумения, които нищичко не значат.
Подозирам, че оттук нататък за рекордьор по размяна срещу „стъклени мъниста“ ще бъде смятан Виктор Янукович. Веднага след подписването на новото споразумение за флота критици заявиха, че Медведев и Путин са подложили динена кора на Янукович – накарали са го да подпише документ, който директно, без заобикалки обвързва продължаването на арендата за Черноморския флот с отстъпка от цената на газа. По този начин, според тях, Кремъл е дискредитирал току-що избрания украински президент, демонстрирайки, че е зависим от Русия. На пръв поглед, Русия е постигнала блестяща военнодипломатическа победа. Надула преди месеци цената на своя газ, сега Москва милостиво склони да я свали с 30 на сто, срещу което срокът за аренда на базите на Черноморския флот бе удължен до 2042 г.
Така федерацията успя да реши важен стратегически проблем. Допреди няколко години само Черноморският флот, затворен в Босфора, изглеждаше очевиден и безсмислен атавизъм от студената война. Ситуацията в Кавказ обаче се изостри и противопоставянето срещу Грузия внезапно изпълни със смисъл съществуването на Черноморския флот. Той осигурява на Русия възможността бързо да прехвърли войски в района на евентуална криза. Освен това, вече няма нужда Русия да изгражда нова база в Новоросийск, а климатичните условия там са далеч по-лоши, отколкото в Севастопол. Накрая, според Кремъл, щом Черноморският флот остава в Крим, това е символ, че се запазва и руското влияние в Украйна.
Подозирам, че обвинителите, според които Янукович предавал позициите си, не са твърде справедливи. Пазейки спомена как безбожно мамеха Кремъл някои лидери на постсъветски държави, този път Медведев и Путин явно са решили: няма да се оставим пак да ни прекарат, още по-малко да се дадем на Янукович, притиснат до стената. Съответно включиха размяната на флота срещу газ в самия текст на споразумението, удължаващо базирането на флота в Украйна. А нямаше и никаква възможност да изчакат със споразумението, та да не дискредитират новия украински президент. Ако беше запазена предишната цена на газа, икономиката на Украйна щеше да рухне до седмици.
В крайна сметка обаче не Украйна, а Русия падна в капана. Украйна започва да икономисва по четири милиарда долара годишно още отсега. А споразуменията за флота ще започнат да действат чак след седем години. Украинската опозиция обаче не оставя място за съмнения, че щом само дойде на власт, всички споразумения за флота незабавно ще бъдат денонсирани. А украинската конституция дава възможност за различни тълкувания на въпроса за пребиваването на руския флот.
От една страна, основният закон утвърждава неутралния статут на държавата и ясно посочва, че Украйна се отказва от всяко чуждестранно военно присъствие. От друга обаче, т. нар. преходни разпоредби от конституцията постановяват: „Използването на съществуващите военни бази на територията на Украйна за временно пребиваване на чуждестранни военни формирования е възможно въз основа на аренда по реда, определен в сключени от Украйна международни договори, ратифицирани от Върховната рада“. Съответно всичко зависи от това в чии ръце е висшата изпълнителна власт.
Фактически Виктор Янукович буквално от първите дни на президентския си мандат превърна Кремъл в заложник на своето управление. Сега Москва е жизнено заинтересована и самият Янукович, и неговата Партия на регионите да останат на власт чак до 2042 г. И 4-те милиарда долара годишно може да се окажат едно нищо в сравнение с парите, които Янукович успее да изкопчи от Русия. Защото всяко влошаване на социално-икономическата ситуация в Украйна ще може да бъде представено като заплаха, че властта ще се смени, а значи и като заплаха за оставането на руския флот в Крим.
По БТА