Героичната аренда на Севастопол

Въз основа на руско-украинския договор за Черноморския флот е трудно да се градят планове не само за 30, но дори и за 5 години напред. Всичко необходимо трябва да бъде направено, докато Янукович все още е на власт, а Русия запазва днешния си политически и финансов ресурс. Ратификацията на договора между Русия и Украйна, който удължава с 25 години срока за базиране на Черноморския флот в Севастопол, изглежда като умело постигната победа на Кремъл в едно голямо геополитическо сражение.

И наистина, това решение, съмнително от гледна точка на украинската конституция и скъпоструващо за Русия, може да се тълкува не само като потвърждение за имперските амбиции на Русия в близката чужбина, но и като тяхно основание: видяхте ли, че ни бива? И пари ще се намерят за тия неща, и политическа воля, а виждаме дори и решимост у своя най-близък съсед. Ако не за цяла Украйна, това важи поне за югоизточните й области. Една технологична хватка направи тази победа подчертано демонстративна: споразумението бе ратифицирано от двете държави в един и същи ден. С различна степен на скандалност впрочем, но това са дреболии. Остава само още една крачка – да осигурим отбраната на Севастопол срещу неприятелски посегателства за обявения срок или за по-дълго.

А срокът е 32 години и щом изтече, Владимир Путин ще отпразнува 90-ата си годишнина, Янукович ще е с две години по-възрастен, а Ринат Ахметов, за чийто приближен минава днешният украински президент, ще стане на 76. Очевидно, дотогава ще се наложи днешният плавателен състав на Черноморския флот да бъде обновен изцяло, иначе ще потъне, както си стои на рейда. С други думи, историческият мащаб, с който е бил измерен въпросът, лежи извън рационалното.

Значението му явно е символично. А подтекстът, по-близък до реалните мотиви, е следният: базата в Севастопол винаги ще бъде руска. И това се оформя чрез някакви срокове само защото, ако днес бъде оформен директно същинският смисъл на споразумението, това вече не косвено, а направо ще противоречи на украинската конституция. От символичния характер на договора безспорно следва и друго: фактически е невъзможно въз основа на документа да се градят твърде съществени планове. Всичко необходимо трябва да бъде направено, докато Янукович още е на власт и докато Русия притежава съответния политически и финансов ресурс.

Ако говорим за перспективите Украйна да бъде въвлечена в зоната, контролирана от Кремъл, тук не може да се постигне кой знае какво. Може да бъде смекчен граничният режим (който бездруго не е особено драконов), да се промени статутът на руския език в Украйна (тази мярка ще бъде саботирана например в Лвов), да бъдат създадени, както бе съобщено, съвместни компании в ядрената сфера… Ами, общо взето, това е. Не става и дума да разглеждаме нещата като стъпка към прехвърляне на Крим в ръцете на Русия: договорът парадоксално противоречи на тази мечта – затвърждава статута на Русия точно като арендатор, а не като собственик. Затова пък споразумението ще задълбочи разцеплението в Украйна, като отблъсне още по-далеч западните й части, засилвайки югоизточните области, които занапред ще бъдат директно субсидирани от руския бюджет.

Югоизточна Украйна, чийто неформален лидер всъщност е именно групировката на Ринат Ахметов, може да заздрави положението си като индустриален лидер на цялата страна. Не се знае какво ще стане в икономиката през следващите години, дори в най-близко бъдеще, но е ясно, че без газовия допинг украинската промишленост със сигурност би докарала Киев до банкрут. Сега обаче може някак да му се размине.

Това навярно е основната причина за следния факт: договорът за флота, възприеман от патриотичната общественост в Русия почти като битката край река Березина (в днешна Беларус, където руската армия е разгромила френските войски на Наполеон Бонапарт през 1812 г. – б. р.), изобщо не буди подобна реакция в Западна Европа. Там вече усещат бремето на банкрутите, назряващи в южните държави от ЕС; ако дефолт сполети и Украйна, западноевропейците не биха изпитали никакъв възторг. То се знае, по-добре би било руснаците да дотират украинската промишленост без никакви севастополски договорености, но и тъй става, страшно няма. Ами, ето че никой не се плаши от Черноморския флот, освен Грузия може би.

Ясно е сякаш, че независимо от предстоящото противопоставяне между олигархическите групировки от Югоизточна Украйна и противниците на договора от Западна руско-украинските отношения ще изглеждат чудесно на официално ниво. Не бива обаче да забравяме, че колкото по-силни стават позициите на източния „донецки клан“ в икономиката и политиката, толкова по-уверено ще отбива той опитите на Кремъл да установи по-плътен, несимволичен контрол върху него. За нагледен пример може да послужи, да речем, Беларус – Русия подписа с нея какви ли не приятелски актове, а отношенията между елитите все повече се влошават.

По БТА