Паметникът в Талин и руските манипулации

Хора оглеждат бронзовата статуя на Воина-освободител, която беше преместена от центъра на Талин във военно гробище в града. Снимка: Ройтерс

Владимир Сокор

Протестите в Естонската столица, привидно провокирани от преместването на монумента на Червената армия (Бронзовият войник) от центъра на Талин, се превърнаха в двудневни безредици, в които пияници и крадци „обяздиха” политическите или етнически мотиви.

За разлика от първата нощ на бунтове – нощта от 26 срещу 27 април, втората показа в главните роли още по-младежки банди, с участници под 18 години, плячкосващи магазини по централната улица Виру и на площад Вабадузе, след като предишната нощ бяха опустошили магазините на улица Татари. Те проявяваха специален интерес към спортните дрехи и алкохола. Бунтовниците, държащи бутилки с концентрат, станаха символ на двете нощи. Те също така чупиха прозорците на Естонския театър, на Естонската художествена академия и на офиса на управляващата Партия на реформите.

В рядка за страната политическа риторика голяма група гимназисти демонстрира пред парламента под мотото „СССР завинаги”. От време на време през двете нощи протестиращи развяваха руски знамена и викаха „Русия, Русия”, но такива епизоди бяха рядкост и не бяха характерни за събитията като цяло.

Младежи, пристигащи от населените с руснаци североизточни градове Нарва и Силамае се бунтуваха в близкия и доминиран от естонци град Йови. Те подпалиха паметника на Александър Тонисон, командвал успешната защита на Естония срещу съветските сили през 1918 г., убит след окупацията през 1940 г. от същите тези сили.

Според министъра на вътрешните работи Юри Пил, който направи официално изявление след втората нощ, в размириците не е имало признаци за предварителна организация, планиране или ясно лидерство, но тълпите са били заредени със силен дух и спонтанност. Явният подстрекател беше червено-кафявата групировка Ночной Дозор (Нощен страж), но тя нямаше умения да контролира събитията. Министърът на външните работи Урмас Пает отбеляза, че повечето протестиращи са рускоговорящи младежи и съобщи, че полицията е задържала и няколко млади естонци, които участвали в грабежите. Наложи се полицията да поиска подкрепления от други градове, както и да използва доброволци от групите за гражданска защита.

Бунтовниците обаче превъзхождаха числено полицаите и ги затрудняваха на критични места и в критични моменти. Накрая, за да потуши протестите, органите на реда използваха светлинни и звукови гранати, сълзотворен газ, пожарогасители, водни оръдия. През трите нощи бяха задържани почти хиляда бунтовници, въпреки че по-често онези, които бяха под 18 одини бяха ескортирани до родителите и домовете им. 46 души, половината от тях от други градове, останаха в ареста за следствени действия. Почти 120 участвали в погромите и 30 полицаи бяха прегледани и лекувани в болници заради наранявания. Един протестиращ, идентифициран като Дмитри, беше пронизан от друг протестиращ, идентифиран като Олег.

Руските телевизионни канали, контролирани от държавата, подвеждащо съобщиха, че паметникът е бил „нарязан на парчета”, въпреки че той беше транспортиран цял до военното гробище в покрайнините на Талин. Руските канали почти не споменаваха за вандализма и пиянството. Вместо това те обвиниха естонската полиция в „бруталност”, нарекоха бандите „руски деца в училищна възраст”, „защитници на монумента” и „антифашисти” и пуснаха архивни кадри от празненствата около паметника от съветската ера. Въз основа на ексцентрично изказване на левичаря Джордж Галоуей руската телевизия обобщи, че „британски депутати” се разочаровали от Естония.

В коментар, излъчен по естонската телевизия на 27 април президентът Томас Илвес обясни, че „престъпниците, които рушаха през изминалата нощ не са обединени по етнически признак, а по-скоро от желанието да рушат, да буйстват и да крадат”. Той нарече случващото се обикновено престъпление и обяви, че участващите в него подлежат на наказателно преследване от закона. „Вандализмът няма нищо общо с почитта към паметта на войниците, убити по време на войната,” отбеляза Илвес в отговор на опитите на Москва да политизира и да етнизира вълненията.

Социалният профил на бунтовниците е крайно непредставителен за руското/рускоговорящото население на Естония и особено за Талин. Столичани като цяло не участваха в протестите, въпреки че много от тях негодуваха срещу преместването на Бронзовия войник. Консервативният протест събра край паметника голяма група ветерани от съветската ера и малко на брой политизирани руски младежи. Вилнеещите групи нахълтаха на сцената като нови участници. Тяхното поведение до голяма степен съвпада с описанието, дадено от френските социолози на арабските младежи от размириците във Франция, наречени “émeutes ludiques” – бунтуващи се заради възбудата от бунта. И едва ли са свързани с политическо недоволство, по-скоро са субект на манипулация от политическите сили.

От друга страна, изглежда у някои руски гимназисти в Естония и в Латвия, вече пълнолетни и без какъвто и да е опит от съветското господство, се появява носталгия по Съветския съюз. Това развитие отразява влиянието на руските телевизионни канали, които представят Съветския съюз в атрактивна светлина. Местните руски хардлайнери и Москва могат да политизират и да злоупотребяват точно с тази част от поддръжниците на протеста. Независимо от това, както подчерта бившият министър-председател Март Лаар и други политици – 99% от местните руснаци останаха настрана от протестите въпреки подстрекателството от московската телевизия и политици.