„Юропиън войс“: Няма кой да поведе Европа когато е най-необходимо

На Европейския съюз му липсват не лидери, а лидерство. От Лисабонския договор се очакваше да реши някои от проблемите на ръководството на ЕС. Тази седмица бе трудно да се разбере как ще стане това. Трябва да признаем, че ЕС не страда от липса лидери в постлисабонската епоха. Херман ван Ромпой е президент на Европейския съвет, а Катрин Аштън – върховен представител за външната политика. Вчера те застанаха редом с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пред камерите на среща на върха в Япония.

Така, когато американският вицепрезидент Джо Байдън пристигне следващата седмица в Брюксел, ще има достатъчно лидери, с които да се срещне. (Той ще държи реч пред Европейския парламент, където ще се срещне с председателя Йежи Бузек, а после ще обядва с Ван Ромпой и Барозо). При все това, въпреки изобилието от ръководни кадри, ЕС изглежда така сякаш няма ръководство по болезнения проблем на деня – стабилността на еврозоната. Ван Ромпой огласи наистина онзи ден предстояща среща на ръководителите от еврозоната за одобряване активирането на заем за Гърция, вероятно на 10 май – ако не е прекалено късно за Гърция и еврото да бъдат спасени.Новината обаче е безнадеждно закъсняла. Пазарите вече издадоха своята присъда за европейския план за заема: той напредва твърде бавно и е неубедителен, продължава изданието в коментара си.

Склонните към благотворителност ще признаят, че една криза с дълга е тежка проверка за което и да било политическо ръководство. Как ще реагират пазарите и какво ще е поведението на отделните участници е нещо, което е извън прекия контрол на правителствените ръководители. Европейските лидери, които не разполагат с лостовете за справяне с кризата, са дори в още по-неблагоприятна позиция от ръководителите на отделните правителства. Но и при тези обстоятелства постигнатото за последните две седмици е повече от скромно. Сякаш ръководството на ЕС, което включва и испанското председателство, не прецени мащаба на задачата и размера на риска, ако краят е плачевен. Пазарите просто така и не останаха убедени, че страните от еврозоната действат единно и са вътрешно ангажирани да се притекат на помощ на Гърция.

Поведението на германския канцлер Ангела Меркел при всичко това не е особено достойно за възхищение. На Европейския съвет на 25 и 26 март тя получи онова, което искаше – принципното споразумение за отпускане на заем на Гърция бе съпроводено с тежки условия и включването на Международния валутен фонд. Поставянето на условия е оправдано. Условията са послание до другите икономики в еврозоната (като Португалия, Италия и Испания), че излизането от нея няма да е лесно. Печелейки време оттогава, Меркел подкопа посланието на Европейския съвет. По ирония двоуменето увеличи вероятността други държави – и най-вече Португалия, да последват Гърция. Меркел засили вероятността за разпространяване на кризата, макар да се опитваше да ограничи тази възможност.

Засилват се подозренията, че регионалните избори в провинция Северен Рейн-Вестфалия са по-важни за Меркел, отколкото съдбата на еврозоната. Сметките са тънки: идеята да се подкрепи Гърция не се радва на популярност в Германия, но неуспех при отпускането на заем, ще навреди на еврозоната (и може би и на германски банки), което също няма да се приеме радушно от обществеността.

От колебанията на Меркел страда репутацията на еврозоната. Би било нереалистично да очакваме който и да било от многото лидери на ЕС да диктува условията на канцлера на Германия (която в крайна сметка ще има значителен дял в заемите, отпуснати на Гърция). Това само по себе си обаче не обяснява усещането за вакуум във властта. ЕС и еврозоната загубиха инициатива. Вместо да определят събитията, те се оставиха събитията да ги определят. От този колективен провал на ръководството ще страдат еврото, Гърция и всяка друга страна членка.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.