Външнополитическото лъкатушене на Виктор Янукович

в. Независимая газета

Украинският президент Виктор Янукович, говорейки в кулоарите на ПАСЕ, предизвика в Киев нова сензация с позицията си относно изгледите Украйна да признае независимостта на Абхазия и на Южна Осетия. Държавният глава не каза нищо определено – само повтори коронната си фраза, че двойните стандарти са неприемливи. Тя обаче придоби нов смисъл в контекста на ратифицираните същия ден украинско-руски споразумения, удължаващи до 2040-те базирането на Черноморския флот на Русия в Крим. Реакция от Крим последва начаса. Меджлисът (националното събрание) на кримско-татарския народ изрази загриженост във връзка със ситуацията и предупреди международните организации, че засилването на руското влияние може да предизвика отцепване на полуострова от Украйна.

Както е известно, през 2008 г. украинската Партия на регионите в противовес на официален Киев подкрепи руската позиция в конфликта с Грузия и заяви, че е необходимо страната да признае независимостта на двете републики. По време на предизборната кампания в Украйна съратниците на Янукович уверяваха, че щом дойде на власт, техният лидер веднага ще включи този въпрос в дневния ред. Самият Янукович, още преди да бъде избран за президент, започна да смекчава своята риторика. Той призна, че в най-близка перспектива е невъзможно руският да получи статута на втори държавен език в Украйна. Избягваше освен това да отговаря пряко на други трудни въпроси, включително за признаването на Абхазия и Южна Осетия.

Сега Янукович уточни своята позиция, като заяви: „Дошло е времето да бъдат разгледани в създалата се ситуация критериите за предоставяне на независимост на територията на замразените конфликти, а също и подходите за локализиране на тези конфликти“. И добави: „Украйна е готова да подкрепя процеса, осигуряващ равенство между демократичните ценности, правата на народите по териториите на замразените конфликти“. После отново прикани европейската общност да се откаже от прилагането на двойни стандарти.

По-рано фразата за двойните стандарти можеше да се възприема като упрек към Стара Европа, признала независимостта на Косово, но не и правото на самоопределение на хората от двете кавказки републики. Сега обаче изказването на Янукович май означава, че след като не признава Косово, Украйна не може да признае и Абхазия, нито пък Южна Осетия.

Същевременно киевски експерти, гадаещи за смисъла на изявлението, допускат, че Украйна е готова да признае двете републики, ако това помогне за уреждането на конфликта в региона. Аналитиците стигат и по-далеч: питат се какво ще е развитието на украинската политика спрямо Приднестровието и конфликтните точки в самата Украйна – от Закарпатието до Крим. Отговор няма. Нямаше обаче да има и сензация, ако украинският президент бе заел определена позиция по въпроса, без да се опитва да шикалкави.

„Засега Янукович явно няма ясна позиция“, коментира пред „Независимая газета“ Володимир Фесенко, който оглавява киевския изследователски център „Пента“. Той допусна, че украинският лидер е „подложен на интензивен натиск от Москва, която всеки момент може да задейства икономическите лостове“. От друга страна, Янукович е възпиран от това, че осъзнава колко са опасни сепаратистките нагласи в Украйна. Костянтин Бондаренко, директор на Киевския институт по проблеми на управлението „Горшенин“, споделя това мнение: „За Русия е политически важно Украйна да признае независимостта на Абхазия и на Южна Осетия, но официален Киев не желае да създава прецедент, който след 5-10 години би позволил на Крим да се отцепи“.

От формално гледище, всеки документ, с който се признава една или друга държава, се внася в парламента по инициатива на външното министерство. Вчера обаче украинското външнополитическо ведомство не разполагаше с никаква информация, която да хвърли светлина върху нещата. Бившият заместник-министър Валерий Чали увери нашия вестник: „Доколкото зная, официалната позиция на Украйна е била и си остава еднозначна: признаването на кавказките републики за независими не отговаря нито на международното право, нито на националните интереси“.

Политологът Фесенко потвърди думите на бившия високопоставен служител и заяви, че „министърът на външните работи на Украйна Костянтин Гришченко има критично отношение към този въпрос и със сигурност е уведомил за своята позиция президента Янукович“. Национално-демократичните сили в Киев и някои лидери на кримските татари смятат, че рано или късно Москва ще накара Киев да гласува „за“ признаването на двете кавказки републики. Този политически лагер изтъква колко виртуозно е успяло ръководството на Русия да прокара решението, удължаващо срока за базиране на руския флот в Крим.

И Юлия Тимошенко, и Виктор Юшченко заявиха, че не става дума само за модернизация и засилване на руската военна база в Украйна, а има и заплаха Крим да се отцепи. Мнението им бе споделено от Али Хамзин, който отговаря за външните връзки на Меджлиса. В интервю за радио „Свобода“ той каза, че Русия няма да се ограничи с дооборудване на базата и ще започне икономическа експанзия с цел „да направи Крим наистина руски“. В тази връзка Меджлисът призова световната общност и международните структури да обърнат внимание на ситуацията и да гарантират сигурността на кримските татари в Крим.

Експертите гледат скептично на изявленията, правени от лидери на Меджлиса. „Не бъдете наивни – Янукович не би подписал споразумението с Медведев, ако не беше получил съгласието на Обама. Новият американски президент отдавна се е отказал от предишната политика на Вашингтон спрямо Източна Европа. САЩ вече не се интересуват от Крим“, каза Бондаренко. Аналитикът отбеляза и колко благосклонно бяха посрещнати от Евросъюза договореностите между Янукович и Медведев. Според Бондаренко, западните партньори на Украйна може би заемат такава позиция, осъзнали, че „Русия няма да сложи ръка на Крим“.

„Това е голяма, извънредно депресивна зона и в развитието й ще трябва да се налеят страхотни пари. Съмнявам се руското ръководство или ЕС, или пък САЩ да имат такива планове“, каза политологът. Той смята, че не руският фактор, а политическите нагласи сред част от кримско-татарските лидери може да станат дестабилизиращо начало в Крим: „В информационното пространство отвреме навреме се пускат изявления за възраждане на кримско-татарската държавност. Сега ратификацията на украинско-руските споразумения може да послужи като претекст за засилване на тези настроения“.

Володимир Фесенко също посочи, че дори ако Украйна признае сега независимостта на Абхазия и Южна Осетия, Русия не би настоявала на никакво равнище за отделянето на Крим. „Кой ще движи тия неща? Кой може да спечели от тая работа? Удълженото пребиваване на флота, обещаните инвестиции в кримската инфраструктура, създаването на нови работни места, затоплянето в междудържавните отношения – всичко това рязко намалява проруските сепаратистки настроения в Крим.“ Експертът обаче отбеляза, че в далечна перспектива рисковете остават, тъй като днешната ситуация е допълнителен дразнител за мнозина лидери на кримските татари.

В коментар за „Дойче веле“ Костантин Гришченко увери, че организираните от опозицията протести в Украйна скоро ще приключат, тъй като повечето украинци и жители на Русия са наясно, че през управлението на предишните украински власти двете държави „са стигнали твърде далеч в своята неестествена, разрушителна, контрапродуктивна конфронтация“. Освен това, министърът каза, че по време на следващото посещение на Дмитрий Медведев в Украйна, насрочено за 17 май, се очакват нови сензации: „Подготвяме над десетина споразумения, мащабите им са различни, но повечето дават възможност да активизираме проектите, разработвани вече доста отдавна, но забавяни единствено по политически причини“.

По БТА