Защо Русия трябва да укрепва своя Черноморски флот

Сегодня.ру

Парламентите на Русия и на Украйна ратифицираха договор, според който руският Черноморски флот (ЧФ) остава в Крим за още 25 години след 2017 г. (когато изтича досегашният – б. р.), а после срокът може да бъде удължен с нови 5 години. С други думи, за момента е договорено флотът да остане в Крим най-много до 2047 г. Русия запази своя статут на черноморска сила. Какво следва оттук нататък? Трябва ли федерацията да си постави по-амбициозни задачи, да се насочи към други морета? Черноморският флот играе твърде ценна, незаменима роля за Русия. Оставането му в Крим е наложително по чисто стратегически съображения.

Първо, необходимо е да запазим в Черно море баланса със силите на НАТО, които независимо от елегантно-патетичните слова на Барак Обама за „рестартиране“ се придвижват все по-близо до руските граници. Ще споменем тук и разполагането на ПРО в Румъния, и изпращането на ракети „Пейтриът“ в Полша. Второ, хубавото място празно не стои. Ако флотът напусне Крим, има реална опасност полуостровът да се отцепи и Украйна да се разпадне – с усилията на Турция, чието разузнаване според местни жители активно действа сред кримските татари. Трето, с оглед пълзящото проникване на НАТО в Черноморския регион през последните години, алиансът може би ще се опита да разположи свой флот в Крим, като се възползва от руската инфраструктура.

Потенциално Крим е твърде конфликтен регион (един вид украинска Чечения) и ЧФ е гаранция за мир на полуострова при днешната слабост на украинския флот и постоянните съкращения в отслабващите въоръжени сили на Украйна като цяло. В случая Русия служи като гарант за целостта на Украйна. Накрая, Черноморският флот е основа за разпространяване на руското влияние в цялото Средиземноморие и за формиране на нова структура на отношенията в Близкия изток.

Русия отдавна не си е поставяла амбициозни външнополитически задачи. Основното противоборство се разиграва в постсъветското пространство. В голямата международна политика играта се гради въз основа на потенциала на Съветския съюз, наследен от Русия (говорим за статута на ядрена държава и постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН).

Ако обаче Русия премине в отбрана – нещо характерно за всяка гаснеща свръхсила, ще се наложи постепенно да се оттегли от всичките си позиции и да се превърне в обикновен регионален субект. За да не затъне в тресавището на тази отстъпателна логика, трябва да предприеме „контраатака“.

Естествено, не става дума да скалъпи някакво подобие на СССР: Русия днес не може да се домогва до предишния си статут, просто няма такива ресурси. Напълно е способна обаче да заеме вакантното място на евроазиатски лидер, който споява връзката между двата континента и реално гарантира създаването на многополюсен свят. За целта е необходимо сами да изковем за себе си нови предимства. Например като осигурим излизането на ЧФ в Средиземно море и изградим нова структура (система от съюзнически отношения) в Близкия изток, която да опазва икономическите и военностратегическите интереси на Русия. И флотът ще е гарант за здравината на новия съюз.

В Средиземно море се кръстосват търговски и транспортни (включително петролногазови) пътища, оттам минава и коридорът за миграция от Юга (Африка) към Севера (Европа). Контролът върху тези пътища означава и влияние върху европейската политика. Нещо, добре осъзнато от самите европейци – те създават формати за сътрудничество между ЕС и страните от Магреба (Северна Африка), а и от САЩ, които държат свой флот в Средиземно море.

Ако Русия поддържа там собствен флот, ще може с по-голяма тежест да се изявява като миротворец, посредник, арбитър в конфликтите между държави от региона (особено в Близкия изток), да сключва военни съюзи и партньорства. Например със Сирия или с Турция, която има редица противоречия със САЩ и постепенно отваря врати за контакти с Русия. А какво ще означава за нас влиянието в Близкия изток? То косвено ще определя цените на горивата, ще осигури на Русия трайни бизнесконтакти, ще повиши авторитета й в света и ще й даде възможност чрез Турция да влияе и върху ситуацията в Закавказието. Освен всичко останало, развитието на флота ще натовари индустриалните мощности на Русия, ще стане мотор за нови конструкторски разработки, за напредък на руската военна мисъл и на военната техника.

За жалост, днес Министерството на отбраната води политика за съкращаване на въоръжените сили, което се отразява и на Черноморския флот – той намалява личния си състав, а отдавна не получава и нова техника в сериозни количества. Корабите на ЧФ са главно съветско производство или в най-добрия случай от началото на 90-те, поръчани още по времето на СССР. Понякога само в Средиземно море излиза крайцерът „Москва“, флагманът на ЧФ, а това говори за ограничена боеспособност на флота. Действията срещу грузинските военни през август 2008 г. не са подходящ пример – военноморските сили на тази страна бяха твърде слаби.

Русия трябва да се замисли за следното: какво ще спечелим от изграждането на една бизнесдържава, всъщност някакъв петролногазов холдинг? А тъкмо натам сме се насочили – без идеология и с чисто номинални въоръжени сили. Очевидно е, че пропускаме множество възможности – имиджови, икономически и стратегически. Изграждането на Русия като велика сила не предполага милитаризация по модела на Съветския съюз – обикновените войни днес губят смисъл. Не губят смисъл обаче мобилните формирования. Флотът осигурява на първо място мобилни сили. Неслучайно САЩ, при всичкия си световен финансов и идеологически монопол, поддържат мрежа от флотове по цял свят. Това им осигурява статут и реално влияние. Наистина сега ни тъпчат с разсъждения за нарастващата виртуализация на света – нещата уж се решавали вече без оръдия и ракети. Още никой обаче не се е отказал да поддържа въоръжени сили. Няма и да се откаже, иска ли да запази влиянието си в цял свят.

Безспорно не е достатъчно да строим флотове, за да повишим своя статут – необходими са финансови и идеологически лостове. Въоръжените сили обаче си остават мощен (вече не ключов, но един от определящите) фактор за влияние на международната арена. Ако развием военното си надмощие, получено в наследство, това изобщо няма да ни превърне в някакъв забутан пущинак. Напротив, ще покаже, че Русия може да играе на световната арена по-значителна роля, която не се свежда до петролногазовата тръба.

За съжаление, днес Западът и Изтокът виждат в страната ни единствено доставчик на гориво. Тъкмо тук се крие опасността за Русия – опасността от маргинализация в международен план, загуба на технологически предимства и окончателно превръщане в суровинен придатък. Технологическата модернизация, за която се говори толкова много, трябва да започне точно от отбранителната промишленост – най-напредналия отрасъл от руската индустрия. В крайна сметка, един силен конкурент или партньор внушава повече уважение от слабия.

По БТА