Великобритания – третият диспут предвещава катастрофа за лейбъристите
Британският премиер Гордън Браун си направи самокритика в третия рунд – по време на предизборния телевизионен диспут, последния от трите предвидени, Браун призна, че не винаги постъпва правилно. Дебатът бе посветен на икономическите въпроси – икономическата криза, имиграцията, съкращаването на държавните разходи, помощите за безработни. Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън се зарече, че след новините от Гърция Великобритания никога няма да приеме еврото. Браун представи документ, изготвен от над 100 влиятелни икономисти, които защитават икономическата му политика.
Изгряващата звезда на тази предизборна кампания, лидерът на либералните демократи Ник Клег, обеща икономическа политика, която да взима под внимание проблемите на обикновените британци, която ще въведе справедливи данъци за всички и ще лиши директорите на банките от бонуси, които ги насърчават да се вкопчват в постовете си.
В третия дебат Браун така и не съумя да намали преднината на Камерън и Клег. Той заложи на предупрежденията, че нито на Камерън, нито на Клег може да се вярва, че ще помогнат на британската икономика да се възстанови след кризата. Според премиер, ако консерваторите дойдат на власт, то това ще потопи Великобритания в продължителна рецесия, като тази от 80-те години на миналия век. Тези предупреждения обаче според лидера на консерваторите са показали, че Браун не може да обещае нищо позитивно на сънародниците си. Клег използва повода на третия дебат, за да обвини и двамата си съперници за икономическите и политическите проблеми на страната, като това беше най-добрата стратегия, която можеше да приложи.
Третият дебат беше посрещнат с апатия и безразличие от хората, които имаха възможност да го гледат на обществени места, като заведения или големи екрани на открито. В третия предизборен дебат Клег вече не изглеждаше като неопитен новак в политиката, а Браун имаше проблеми да се отърси от бремето на 13-те години във властта. Големият победител обаче беше лидерът на консерваторите Дейвид Камерън, който запази най-доброто си представяне за финала. Въпреки този успех обаче консерваторите все още имат проблеми да изпреварят по популярност Клег и неговите либералдемократи. Пример за ниската популярност на Браун е, че британският премиер не е включен в годишната класация на списание „Тайм“ за най-влиятелните личности в света.
На моменти дебатът се превръщаше в доста ожесточена размяна на реплики. В един от тези моменти Камерън за първи път атакува Клег заради обещанията му за амнистия на незаконните имигранти, която би позволила на 600 000 имигранти, дошли незаконно в страната, да останат и да доведат дори и семействата си. На тази атака Клег отвърна с призив да не се губи време с излишни приказки, защото всеки път, когато някои от опонентите му атакува неговата политика, то той просто греши.
Клег прикани освен това Камерън да признае, че планираният от него таван върху имиграцията няма да има въздействие върху имиграцията от Източна Европа. Лидерът на либералдемократите се подигра на плана на торите да въведат лимит за имиграцията. Клег отправи директно предизвикателство върху Камерън да обяви конкретна цифра, когато говори за подобен таван, а после каза, че лидерът на консерваторите забравя факта, че 80 процента от имигрантите във Великобритания идват от ЕС и няма как да бъдат прогонени.
Браун се хвалеше с опита си, но въпреки това Камерън изглеждаше по-убедителен в очите на избирателите. Клег предложи съставяне на така наречения Съвет за финансова стабилност, в който ще има представители от трите водещи британски партии – лейбъристи, консерватори и либералдемократи, които ще работят заедно за справяне с финансовите кризи. И докато Браун се опитваше да покаже, че може да запази спокойствие през цялата вечер и да не обижда нито един от опонентите си, то Дейвид Камерън се опита да спечели дивиденти от разочарованието на гласоподавателите от 13-те години на управление на лейбъристите.
Дебатът беше шанс за изкупление за Браун за гафа му от сряда, когато той обиди избирателка, като я нарече „фанатичка“. Но често пъти по време на третия диспут споровете се водеха между Клег и Камерън, докато премиерът беше оставен настрана. Това подчертава още повече възможността на 6 май британските лейбъристи да претърпят най-тежкото изборно поражение от десетилетия насам.
По БТА