Забраната на ядрените опити – следващата трудна стъпка за Обама
ДПА
След успехите, които отбеляза напоследък американският президент Барак Обама в областта на разоръжаването и ядрената сигурност, целта му да постигне влизането в сила на глобалната забрана на ядрените опити сякаш изглежда само поредното квадратче, което ще трябва да отметне в списъка си със задачи в тази област. Обаче дори и американският Сенат да ратифицира Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, може да мине дълго време, преди той да стане юридическа реалност, предупреждават дипломати и експерти. Те посочват Иран, който по общо мнение всячески възпрепятства договора, а и други важни играчи като Израел, Индия и Пакистан, които все още не са се присъединили към него напълно. Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е тясно свързан с Договора за неразпространение на ядрено оръжие, който ще бъде подложен на преглед от страните участнички на конференция в Ню Йорк от 3 май.
„Забраната на ядрените опити е от изключителна важност за действието на договора за ядреното неразпространение“, твърди Ребека Джонсън, експерт по ядреното неразпространение, която оглавява лондонския институт Акроним за дипломация на разоръжаването. Когато договорът за неразпространение на ядреното оръжие бе продължен за неопределен срок през 1995 г., страните, неразполагащи с такива оръжия, се съгласиха само защото по онова време се водеха преговори за глобална забрана на ядрените опити.
Договорът за всеобхватната забрана бе открит за подписване през 1996 г. Според текста обаче той не може да влезе в сила, докато определени страни не са го включили в националното си законодателство. не само САЩ – Египет, Израел, Иран, Китай и Индонезия също още не са го ратифицирали, а Индия, Пакистан и Северна Корея дори не са го подписали. Според експерти и дипломати не бива да се очаква, че ако САЩ го ратифицират, всички ще последват примера им. „Не смятам, че ще бъде чак толкова лесно“, подчерта Джонсън. Няколко западни дипломати изразиха съмнения за иранската позиция, тъй като Ислямската република спъва напредъка по създаването на система от наблюдателни станции за засичане на ядрени опити, предвидена в договора.
Ирански правителствен представител се оплака през декември, че една нова сеизмична станция в съседен Туркменистан може да бъде използвана за шпиониране на Иран. Станцията е част от почти завършена мрежа, която успя да засече двата ядрени опита на Северна Корея, въпреки че организацията на договора, базирана във Виена, работи само с временен статут. Според западните дипломати, пожелали анонимност, това поражда съмнения за мотивите на Иран, който твърди, че има чисто гражданска ядрена програма, но е подозиран, че тайно се стреми съм ядрено оръжие. По повод иранската тактика на протакане един от дипломатите обясни: „Смятаме, че това е особено странно от страна на Техеран, защото договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити поставя ограничения за страните, притежаващи ядрено оръжие, а не за онези, които уж го нямат“.
Дипломатите напомниха, че ирански официални представители бавят и преговорите за правилник за инспекции, който договорът предвижда, ако дадена страна е заподозряна, че е нарушила забраната, но в това отношение Ислямската република не е единствена. Израел се опасява, че подобни инспекции може да разкрият оръжейната му ядрена програма, посочва експертът по контрола Андреас Пърсбо. „В миналото те са изтъквали направо смехотворни възражения за режима на инспекции“, припомня Пърсбо, който оглавява лондонския мозъчен тръст VERTIC – Център за изследвания, обучение и информация в областта на верификацията /контрола и проверките/.
В Кайро договорът също е спорен. Египет иска да бъде постигнат напредък в близкоизточния мирен процес и Израел да се присъедини към договора за неразпространение на ядреното оръжие, преди да се последва САЩ и другите ядрени сили и да го ратифицира, заявиха египетски представители. „Преди ядрените сили да са започналида се разоръжават, те искат всички останали да останат голи и беззащитни“, каза един от тях, пожелал анонимност.
Докато Иран, Израел и Египет се дебнат взаимно по въпроса за забраната на ядрените опити, аналогична ситуация може да блокира присъединяването на Индия и Пакистан към договора за ядреното неразпространение. Китай може да го ратифицира след САЩ, но разполагащите с ядрено оръжие Индия и Пакистан са свикнали да се съобразяват по-скоро една с друга, отколкото с Вашингтон, обясни Пърсбо. В ход е истинска надпревара във въоръжаването, а забраната на ядрените опити пречи на разработването на ядрени оръжия, изтъква той. Никой да не може да каже дали Северна Корея изобщо някога ще се съгласи със забраната. Индонезия обаче е обещала, че ще ратифицира договора, ако САЩ го направят.
Но Обама първо трябва да спечели трудна битка, за да събере достатъчно гласове в Сената, който трябва да одобри договора. Усилията му се забавят още повече от претоварената програма на Сената до края на годината, който трябва да разгледа и американско-руския договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ. И двата договора изискват две трети от гласовете на сенаторите, което означава че Обама и неговите демократи трябва да спечелят на своя страна и голям брой републиканци, които се противопоставиха на забраната за ядрените опити с аргумента, че тя поставя ограничения на американското технологично превъзходство.
По БТА